ShadowDance

Elayne, ако иде реч за филма, не съм го гледал

Преди лятна буря, небето почти е паднало на земята, а въздухът сякаш се тресе в очакване на дъжда, който ще го освежи. Едно безкрайно поле цъфнала рапица, която сияе като слънце сред мрака и първите едри капки започват да падат.

Летните нощи. Когато вече не е такава жега, като през деня, но не и студено, защото всичко около мен излъчва събраната през деня топлина. Улиците са пусти, мога да чуя стъпките си дори на големите булеварди. Няма ги тълпите, в които се блъскам, добрите хора спят в къщите си. Аз не вписвам там, разбира се, нищо ново. Светлините на града осветяват само контурите му и всичко изглежда различно. Някак изчистено от хилядите дребни дразнещи детайли, които виждам на ярката слънчева светлина. И аз си имам една странна, леко подобрена реалност. Поне за нощта.

Пустинна празнота... Тълпи от невидими хора бродят устремено към невидимите си дела, запушват артериите на града като напластен холестерол в сърцето на болно тяло, а небето се опитва да избяга от всички тях, опитва се да се скрие, да замине, да бъде някъде другаде.
И никой не забелязва избледнелите цветове, никой не вижда сивата ръжда, стелеща се отгоре, никой не чува как пеят птиците в парка... Те са си там, небето е там, дъждът не спира да мокри и да съживява, но за съжаление невидимите хора са някъде другаде. А денят и нощтта не спират да се сменят с рутината на милиарди години опит, гледат цялата тая суета и се подсмихват, защото знаят, че и това ще отмине, както толкова пъти се е случвало досега...

късен летен следобед, спокойствие, ако си в правилната къща се получава едно разкошно червено сияние което залива коридора кухнята, отразява с в стените и всичко става страшно красиво, светлината е много, много специфична, виждала съм го на няколко места, включително в хола на Xell, но най-яркото усещане е от стария ми апартамент в Изток...ееех носталгия, хлип ;(

ех, Морви, Морвииии, ма съгласна де ;р

Брех де го виде па тва?

Привечер. Шума от задръстването заглъхва с изтеглянето на към Обеля на последните кретени на които са им дали книжка и не съм им прерязали жиците на клаксоните, а защо не и гърлата. От съседите ухае на манджи, някой пържи рибка ссскъпоценнни наблизо. Може и от съседния блок да е, с тоя ветрове тука е трудно да се познае. Умората от работния ден се превръща в равнодушно зяпане в монитора...

Били ли сте през нощта в гората?

ахам

Бе, знам, че го обръщам на чат, ама- как беше?

Ми... кратко, бързах да се измъкна:Р
Зависи, ако си свикнал сигурно е хубаво, но нормалните градски хора ги хваща паниката:)

Аз съм била, но на село, където не ме е страх, защото... просто няма от какво да ме е страх там.

А и никога не съм била съвсем сама в тъмното. Винаги с приятели сме си палили огън (леко незаконно е, знам) и сме си разказвали истории. Спомням си една, от която ме хващаше тих ужас и ми се разтреперваха крайниците . Много реалистично звучеше в обстановката, в която се намирахме обикновено.

I have a phobia that someone's always there... fear of the dark... fear of the dark!

And it's somehow exciting... the heartbeat, the fear, the thrill... oh my goodness run, run... it's a fat male in heat with a shaved butt and a lascivious regard...

And then suddenly somebody turns on the light, shakes your shoulders and pulls your toe away from the electricity plug...

Ехоооо!
Я се успокойте...
Мене едно време много ме влечеше да бродя по горите. Правех си собствено проучване...
Мне, всъщност бях изпаднал депресеар дето се чуди какво да прави...
Ама си струваше бих казал, поне ми останаха хубави спомени, макар тогава да не беше особено приятно...