Имам лошият навик, като взема да пиша, да се оливам... който има подобен проблем с алкохола може да ме разбере...
За да завърша това което казах, ще рече, че ще трябва още да се наливам. Ще се опитам да внимавам, като показвам бутилката отпивам по малко, като моля да не се съмнявайте, че мога да я изльокам цялата, но няма да ви е приятно да ме гледате.
За това ще подредя само няколко питиета.
1. Изкуството е едно, парите са друго.
Като наука с изкуството се занимава естетиката (Божке колко съм умен). Естетическото преживяване се изгражда от чувството за удоволствие. Има доста теории, но на мен най ми допада, тази че удоволствието се гради върху повторението. ( т.е. повторението може и да не е майка на знанието, но със сигурност е баща на удоволствието). За да си достатвям такова удоволствие аз редовно си въртя ROLLING STONES, VAN MORRISON, BOB DILAN, EL&P.
Естетическото е субективно, и като такова въпреки всякакви външни опити за вмешение мога напълно убеден в несъмненото си вътрешно преживяване да твърдя, че Тattoo You и No Guru, No Method, No Teacher са най-великите албуми на всички времена. А мнението на другите го вземам само “на отчет”.
Когато си доставям удоволствието аз не мисля за банковите сметки на тези, които слушам.
Мик Джагър и Кийт Ричард всяка година заемат 2 и 3, или 3 и 4 място в класациите по приходи в шоубизнеса. Някоя година ги изпревари Пол Макартни, някоя U2, други Мадона или Джако, но само те са твърдо в “постоянното присъствие”. В средата на 70-те Джон Ленън каза, че няма нищо чудно в това, че Битълс са се разпаднали, чудото е че Стоунс още са заедно. Няма съмнение, че основната причина да продължават да са заедно, наред с музиката са и парите. И аз като се замисля не виждам нищо лошо в това да продължават да правят пари, и като Мохамед, като не отивам при камъните се надявам STONЕS да се дотъркалят до мен в България.
VAN MORISSON не е бедняк, но не се чуло да се е заринал в пари. Иначе за всичките му концерти за тази година от месеци напред места няма. Още в началото на 70-те каза майната ви на “акулите” от музикалния бизнес и сам се продуцираше с EXILE Productions Ltd.
Може да си независим само EXILE.
Той не дава никакви интервюта и има ореола на странник, но с музиката и текстовете си е спечелил своите верни vaniacs, които си живеем във Vanlandia. Не мога да страдам, че някой не може да оцени неговото вълшебство. Това че има идиоти, които харесват Мерлин Менсън или някакъв черен рап-серсем, и това, че тези музикални недоразумения печелят страшно не мога да си го сложа на сърце. Парите не са моята скала, затова и не мога да се ядосам на комерсиалната машина, тя затова е машина, за да прави пари. Аз в музиката от пари не се интересувам, тя ми доставят удоволствие.
След като напусна 87 Marillion Fish също се изпокара с големите фирми, и няколко години принудително мълча и не издаде нищо, след което го дава независим. Той има същия профил на ирландеца, готин музикант и Поет, но щото е шотландец и ... ляв, че дрънка, много дрънка. В това няма лошо, щото се научават много неща. Това интервю е много интересно.
http://www.dprp.net/specials/fish0304/
Yes, that's all we fucking are!
I'm getting paid two pounds per album. The Dutch record company wanted to put the album out before the tour. I said no. It's my fanbase, I spent years putting this fanbase together. They pay me less than two pounds per album, for an album they sell at 14 pounds in shops I get paid two fucking pounds. And that's working as an independent!
It cost me £ 50,000 to make this album. All the musicians, the studios, the mixing, the mastering... and I'm doing roughly about 50,000 albums, everytime I put an album out. So I'm getting 2 pounds an album, that's £ 100,000 net income I get, £ 50,000 of that is an album, so it leaves me with £ 50,000. And of that £ 50,000 I've already spent £ 10,000 on promotion - my money! The record company spends fuck all.
So I'm sitting there and I have £ 40,000 left after paying for promotion, and that £ 40,000 is going to keep me alive for two fucking years, until I've made my next album and paid for the beginning of writing the next album. I can make more fucking money selling my ass in the canal district!
And that what it feels like. I'm getting lectured by them as they don't want me to sell my own. I make £ 7 an album selling it directly to fans here, and it's the fans that come and buy the albums at this gig that are keeping me alive - not the record companies.
I've got another record company waking a forty-six year old man up at 10 in the morning saying "you're gonna do a photo shoot!" - Get a fucking life!
Като всеки борец за справедливост говори само за пари и трудния си живот. Истината е, че много го обичам, но разликата между него и VAN MORRISON е че чичото от Ирландия говори с песните си и създава Свят-отвъд този, докато Fish плямпа и е красива, но обикновена функция на този свят.( инак концерта му беше страхотен)
Моцарт се е хранил в кухнята с прислугата, Лайбниц е писал прочувствени благодарности в книгите си на посредствени благородници за издръжката. Модилиани умрял “неоткрит” в бедност. Света си има своя логика на оценка, но това което за всеки един е ЦЕННО е абсолютно независимо от тази оценка на Света, това ЦЕННО няма нищо общо с парите. Те са средностатистическа оценка “в цяло”, а субективното преживяване е уникално ЦЯЛО.
2. За парите и обема
В изданието на Бард на Фондациите на Айзък Азимов има две “встъпителни думи” преди Прелюдия за фондация и Фондация и земя. Автора е симпатично по американски откровен, когато говори как не е получил хонорар и процент от прихода от първия си издател, и как след като откупил правата през 1961 трилогията започнала да му носи нарастващи приходи. В това няма някакъв ужасен комерсиализъм – така функционира света. Когато има интерес и търсене идва и предлагането – “През 1981 г. ми казаха, че аз просто съм длъжен да напиша още един роман за Фондацията и за да подсладят ултиматума си, ме предложиха договор, десетократно по-висок от обичайния ми аванс.” В това няма някакъв ужасен комерсиализъм – така функционира света. Ако например предложан на Гюнтер Грас да напише продължение на какъвто и да е роман при това и със стократно по-голям аванс, пак ще напише нещо дето никой няма да иска да прочете и издателя ще се вътре с аванса. (затова и не му го дават, а му дават Нобел за политически заслуги) Азимов продължава “ ... сега ми предложиха да напиша роман от 140 000 думи – два пъти по-голям от който и да е от по-раншните томове и почти три пъти по-дълъг от която и да е от предишните отделни повести.” . В това няма някакъв ужасен комерсиализъм – така функционира света.
Феновете искат и получават.
Забележете как старите книжки преди 80-те са по 120-150 максимум 200 страници, и как постепенно почват да излизат не книги, а книжища. Това не само така с първите три Фондации и следващите, а и при Ле Гуин, Техану по обем е колкото които и да е две от първите три Землемории взети заедно.
За обемите вече при Джордан, Мартин и кохорта да не говорим.
Феновете искат и получават...( е някой и с голяма закъснение.)
Книгата е книжно тяло, което доставя удоволствие. Като тяло то е продукт на покупко-продажба и в това няма нищо лошо. За да се купи обаче първо трябва да е интересно. Това, че не винаги интересното е умно, не е проблем на читателя, а накритика и умника.
Преди 10 години много безработни жени В Англия са стояли в кафенета с децата си... Днес една от тях е най-богата англичанка, и една от най-богатите жени в света. Дали е обрала банка, излъгала, проституирала, оженила се за богаташ... Не. Написала е книга.
И това е истинското Чудо на този свят, в който живеем, че е възможно.
В човешката история подобно чудо до тези дни не се е случвало. Самото качество на книгата е второстепенен въпрос.
Всяка следваща книга ставала по-дебела и по-дебела. Лошо ли е било това? Не. Феновете го искали. Комерсиалната машина се завъртяла и филми почнали да правят . Лошо ли е това? Не. В това няма някакъв ужасен комерсиализъм – така функционира света.
(Аз съм прочел само първата и втората, повече не ми е интересно, но съм убеден, че Роулингс трябва да получи най-висша българска държавна награда, защото Victor Krum в Google е по-известен от Stoichkov, и едва последния месец Kotooshu и Topalov го изпревариха. Тя е направила за известността на България с добро много повече отколкото всичките политици во главе с Царо и Станишката.)
Това за което я вкарах тук е да се види, че това е бизнес, и си има своите закони... има търсене и предлагане, никой не го бият да купува, а и никой не го толерират специално за да го продават. Няма и някаква каста от избрани, всеки може да си опита късмета. Повече от това никой не може да иска.
Кое е истински стойностното ще се разбере след доста време, щото ще се помни. Така е било от както свят светува. Този критерий, подобно на временния с приходите е универсален и неотменим.
3. За Европа, интернет и продажбите
Това че Китай открил барута ни най-малко не му е помогнало да не бъдат завладян с барут от европейците.
Това е една много “европейска” статия, комплексарска по своему и опитваща се да обясни очевадното с глупости.
http://www.mediatimesreview.com/september04/Chervel.php
Понякога един факт говори много повече, от много теоритизации
Оказа се, че Европа създаде свободни индустриални стандарти, спомогнали за невероятния възход на Интернет, но само американците имаха оригинални бизнес идеи за използването му. Липсата на гъвкавост в мощните структури на европейската икономика е една от най-съществените причини в Европа, въпреки Интернет и бума на стоковите пазари няколко години по-рано, да не бъдат създадени истински автентични бизнес проекти за световната мрежа. Провалът на Bertelsmann-group, една от най-големите медийни групировки в цял свят, в търговията с книги по Интернет е образцов пример за това. Докато Джеф Безос стартира Amazon в малък склад в Сиатъл, Bertelsmann още със започването на проекта инвестират в него сума между 150 и 300 милиона евро, с цел да се противопоставят на Amazon и да получат контрол над международния пазар. Въпреки това BOL така и не успяха да достигнат повече от 20% от оборота на Amazon. И докато надутото поведение на Томас Мидълхоф (изпълнителният директор на BOL) будеше предимно насмешка, то краят на аферата беше повече от трогателен: Bertelsmann преустановиха търговската си дейност в Интернет и продадоха хилядите e-mail адреси на своите немски клиенти за символична сума на Thalia, техния най-голям конкурент на пазара на книги в Германия. В същото това време Amazon.de се бе появил буквално от нищото за да се превърне в най-големия книгоразпространител в Германия.
Основният мит е че американците пречат и и имат за цел да запушат развтието на другото.
На Европа никой не и пречи да си разпространява каквото си иска, има и пари, пише и книги и прави филми. Просто толкова умее. Повярвайте ми, ако Европа създаде нещо наистина ценно, американците първи ще дойдат да го купят, за до го видят, прочетат и чуят. Не съм чул да правят спънки на разпространението на Хари Потър.
Теди Москов, когото харесвам, веднъж каза, че Спилбърг убил киното, щото след него никой не гледал Фелини. Сега да се върнем най-отгоре за естетическото и удоволствието. Удоволствието е повторение. Когато нещо ти харесва, искаш същото и подобно. Истината е, че вече ритъма е нов, но той е такъв не само в киното, а в самия живот. Старият не може да ти достави оня Satisfaction който Jagger така и все не получаваше и си остава един културен факт. Значим, но в миналото. На никой не му пречат да прави филми ала Фелини, ала Бергман, но хората си искат бате Арни и Брус Уилис.
Това не е добро или лошо. Винаги е било така.
PS обещавам повече да не се оливам.
Един немски критик навремето ги беше определил като "порнографски екстремизъм". Но добре, че беше комунист и го пускаха в Дружба, та и ние селяните да видим в ония години какво е туй нещо цица. 
При книгите положението е същото, както вече посочи Елан.
Категорично печелиш наградата за най-неподходящ и заблуждаващ ник. 
