Комерсиализъм и изкуство

[Amos Trask]

Добре бе, защо толкова много хора продължават да предъвкват тая думичка "комерсиален" и си мислят, че това ги прави мноооооооого извисени? Пък вече ако е и в комплект с "американски", край - всичко е ясно, аз съм велик, другите нищо не разбират...

Значи какво, някои хора нямат нужда да ядат и правят "некомерсиално изкуство", пък останалите като имат повече от трима души потребители на изкуството си се водят по-долна категория, "продажници". Вземете се освестете малко и стига с тая снобарщина. Оценявайте нещата по сърце, не по някакви измислени псевдо-показатели.

[Ghibli]

Аз поне като кажа "комерсиално американско нещо си" не винаги имам предвид, че е лошо, но в повечето случаи е точно така. Не харесвам "комерсиалността" като писане на боклуци само защото се харесват, и не харесвам твърде "американските" неща, "американски" като "лош стил и писани като за идиоти без никаква култура" (защото такива са в повечето случаи техните бестселъри, поне тези, които се издават у нас).
Та исках да кажа, че причината да не ги харесвам е именно моят вкус, а не някаква абстрактна омраза към всичко, що не е Чисто Изкуство.

[Roland]

Разликата мнежду комерсиалното и истинското изкуство е, че първото се прави за пари, а второто се прави, за да каже нещо (или в по-лекия случай просто да забавлява, но като първа, а не второстепенна цел или просто средство за изсмукване накинтите).

А разликата между американското и всяко друго изкуство е, че то в 97% от проявите си е ИЗЦЯЛО комерсиално и още по-зле - в последните години дори като такова е импотентно и безинтересно.

Пък който в каквото иска да ме обвинява, истината е, че в сравнение с хората, които припадат по всеки американски шит, наистина се чувствам извисен.

[Amos Trask]

Не харесвам "комерсиалността" като писане на боклуци само защото се харесват, и не харесвам твърде "американските" неща, "американски" като "лош стил и писани като за идиоти без никаква култура" (защото такива са в повечето случаи техните бестселъри, поне тези, които се издават у нас).
Та исках да кажа, че причината да не ги харесвам е именно моят вкус, а не някаква абстрактна омраза към всичко, що не е Чисто Изкуство.

Кой определя кое е боклук и кое шедьовър? "Не ми харесва, значи е боклук" - що за философия е това? А това безобразно обобщаващо определение за "американските" неща, просто не знам как да го коментирам... Марк Твен, Хемингуей, Едгър Алън По, Азимов, Зелазни, Филип К. Дик, Урсула Ле Гуин и безброй още нещо да ви говорят? Но не, Америка е лоша, "комерсиална", пълна със затлъстели идиоти. Айде моля ви се...

някакви измислени псевдо-показатели

[Roland]

Първо, половината от тия не са родом от Америка. Второ, с изключение на спорадичните появи на Урсула никой от тях не се е проявявал баш последните 10 години, от когато датира зловещият комерсиализъм на Америка.

Прочее, "не ми харесва, значи е боклук" е съвсем валидна формула що се отнася до конкретния индивид, а когато много хора около теб споделят същото мнение, няма лошо и да го използваш като факт в тяхна компания.

[Yan]

Не харесвам "комерсиалността" като писане на боклуци само защото се харесват, и не харесвам твърде "американските" неща, "американски" като "лош стил и писани като за идиоти без никаква култура" (защото такива са в повечето случаи техните бестселъри, поне тези, които се издават у нас).
Та исках да кажа, че причината да не ги харесвам е именно моят вкус, а не някаква абстрактна омраза към всичко, що не е Чисто Изкуство.

Кой определя кое е боклук и кое шедьовър? "Не ми харесва, значи е боклук" - що за философия е това? А това безобразно обобщаващо определение за "американските" неща, просто не знам как да го коментирам... Марк Твен, Хемингуей, Едгър Алън По, Азимов, Зелазни, Филип К. Дик, Урсула Ле Гуин и безброй още нещо да ви говорят? Но не, Америка е лоша, "комерсиална", пълна със затлъстели идиоти. Айде моля ви се...

някакви измислени псевдо-показатели

Дай сега да се заядем заради спора. Никой, никъде не е казал че всичко американско е боклук. А точно тези пък имена си мисля, че нямаше нужда да ги цитираш, точно в тоя форум. Но не, другите са лоши "американофоби". Айде моля ти се...



Симеоне, немаш ли си работа, че ме изпреварваш в редките случаи, когато намеря време да поствам?

[Amos Trask]

Разликата мнежду комерсиалното и истинското изкуство е, че първото се прави за пари, а второто се прави, за да каже нещо (или в по-лекия случай просто да забавлява, но като първа, а не второстепенна цел или просто средство за изсмукване накинтите).

А разликата между американското и всяко друго изкуство е, че то в 97% от проявите си е ИЗЦЯЛО комерсиално и още по-зле - в последните години дори като такова е импотентно и безинтересно.

Пък който в каквото иска да ме обвинява, истината е, че в сравнение с хората, които припадат по всеки американски шит, наистина се чувствам извисен.

Не припадам по всеки американски "шит", господинчо, но ти пък като гледам не се свениш да използваш американизми, докато оплюваш САЩ. Благодаря, че ми разясни разликите между комерсиално и некомерсиално, не е зле да си ги припомниш другия път като тръгнете вкупом за Арена да гледате "Стар Варс 9: Атаката на снобите".

И пак не разбрах, към тебе ли специално да се обръщам, за да разбера кое е качествено и кое не е, или трябва да посетя някакви специални курсове за отваряне на очите?

[Amos Trask]

Дай сега да се заядем заради спора. Никой, никъде не е казал че всичко американско е боклук. А точно тези пък имена си мисля, че нямаше нужда да ги цитираш, точно в тоя форум. Но не, другите са лоши "американофоби". Айде моля ти се...

Извини ме, но от нещата, които постоянно се говорят тук, точно с такова впечатление оставам. Може би аз мога да бъда обвинен на свой ред, че не долюбвам особено Изтока, но никога не съм казвал, че всичко (хайде, "почти всичко", нали така беше израза) източно е за боклука. Напротив, както знаеш и аз харесвам едно аниме, но поне имам доблестта да си го призная, а не да пазя някакви уж високи позиции...

Искам просто да се разграничат понятията "комерсиален" и "некачествен", защото определено не са синоними.

Роланд Това, че Азимов примерно е с руски произход не го прави по-малко американски автор. Цяла Америка е с европейски произход, ако тръгнем да търсим кой откъде е родом...

[simple_stupid]

Първо трябва да поздравя Samail, който отваряйки тази тема си прави голям кудош със съфорумците. Да "разбереш", че Мел Гибсън ще екранизира The Da Vinci Code е върла проява на черно чувство на хумор на дърт пергиш. Бедният Braveheart що лайна изяде покрай The Passion of the Christ, та сега и с тея ли. Но наистина просто няма как човекът снимал с толкова сърце филма за страданията на Христос да снима и The Da Vinci Code.

Трябва да се забележи, че ако не бяха атаките срещу The Passion of the Christ на хора, които никога те са го гледали, просто противници на религиозния консерватизъм, филмът никога нямаше да направи тази "каса" и да се сдобие с такава известност известност.

Същото е и с The Da Vinci Code. Някой да е прочел Дан Браун да твърди, че това е някаква велика класика? Няма и да прочете. Книжката се чете много леко и толкоз. Обаче я плюят като за световно и всеки любопитко, ходи да чете да види за какво става дума. Ако не я плюха толкоз нямаше да си намери толкова читатели. За мен няма и особен скандал, защото просто преразказва "Светата Кръв и Светия Граал", която я имах още навремето на английски 92 година издание и си пишеше за 12 години 16 издания.

Нещата са прости. Някой пише, други четат. Някой от тези дето пишат ги купуват повече. Няма лошо.
В сравнение с американската европейската литература е направо трагична. С голям зор преди няколко години дадоха Нобеловата награда за литература на Гюнтер Грас, защото повече от 50 години немец не беше печелил, и му я дадоха за Тенекиеният баран, книга написана преди 50 години... Преди часове дадоха таз годишния Нобел за литература на Харолд Пинтър един смешен човек, защитник на Садам и всички диктатори по света, пресъздаващ в творбите си абсурдния свят, който обитава в главата си.
Като се плюе американската литература за комерсиализъм и пр, е хубаво да се препоръча някоя друга за да има какво да четем.

Никой не го бият да чете нещо. На мен ми харесва KFC, други ядат арабски дюнери, трети пица, всеки е свободен да си избира какво да консумира.

Американите са велики щото можеш там да си правиш и The Passion of the Christ и The Da Vinci Code. От А до Я.

p.s. Може да приемете напълно на доверие и мъжка дума на ако не се беше появила "Светата Кръв и Светия Граал" и цялата "разследваща" конспиративна традиция родена от нея Умберто Еко никога нямаше да му хрумне да напише "Махалото на Фуко", за появата на която надали някой съжалява.

psII а истински същественото в момента е, че без никаква конспирация в тези минути Веско ТОПАЛОВ става СВЕТОВЕН ШАМПИОН по шахмат

[Amos Trask]

Добре казано, друже, макар че аз лично не се наемам да определям коя литература е по-добра, качествена и прочие - мисля, че навсякъде има и силни, и слаби произведения. И именно това ме дразни най-много и ме подтиква да пиша малко по-пиперливи мнения - че се правят разни смели обобщения и квалификации, лепят се етикети и се отричат култури изцяло, само за да се изтъкне някакъв вид лична псевдо-елитарност. Ироничното тук е, че хората, които плюят, са активни потребители на същата тази "скверна" култура - ходят да гледат американски филми, четат американски книги, използват в ежедневието си много неща, създадени или усъвършенствани в САЩ, пият Coca-Cola, носят дънки и дъвчат дъвка (сега по метода за хващането за една-единствена дума, някой ще писне: "Ааа, аз не дъвча дъвка, не съм от тези!" ).

Тъжното в случая е, че едва ли и тази поредна тирада ще доведе до някакъв резултат - защото някои хора са безкрайно интелигентни и безгрешни, и ако ще луната да им свалиш от небето, пак ще си знаят своето.

[Roland]

Виж сега, понеже ми писнаха безличните коментари в стил "някои хора" и "те", искам да отбележа, че НИЕ може и да отричаме американската култура, за да "се изтъкне някакъв вид лична псевдо-елитарност", обаче ти я защитаваш, за да защитиш пред себе си собствената си посредственост и фактът, че тя те задоволява.

Като ще сме откровени, да е докрай, а? Щото "някои хора" си е за "някои хора", ама в момента не говорим за тях, нали? И това с дънките, дъвката, колата и чуждиците е нелепо - първите три са открити преди сто и кусур години и ги ползва цял свят (освен това не се правят в Америка в по-голямата си част), а последното е универсална форма на общуване ИМЕННО заради елементарността си и факта, че най-лесно се учи.
Що се отнася до литература или кино, в България почти не достига нещо различно от американския шит. Истинска идея ьза европейските или азиатските течения има ли някой тук? Или май всички си градим представите от единия гол София Филм Фест? А точно какво става със съвременната европейска литература? Някой следи ли излизащите книги от европейски автори наистина подробно? Има ли човек в тая дискусия, който да купува масово литература от неизвестни европейски имена, че да има ясна база за мнение за нивото й?

Трилърчета и фантастички се асимилират лесно. Това, което идва от Европа в по-голямата си част е малце по-сериозно. Естествено това го прави и по-трудно смилаемо. А от другото до лесното пътят е щракане на пръсти и ей на, че безпроблемно просто я игнорираме като "снобска" или знам ли и аз какво. А това, че светът масово се дебилизира и ние покрай него (естествено, че се ходи на всякакви холивудски шитни, нали иначе трябва да спрем изобщо да ходим на кино. Естествено, че някои се и харесват, но всичко опира до нивото на харесване. Мога да се прехласвам колкото си искам по Чарли, но той няма да се превърне в нещо повече от обикновено безмозъчно забавленийце и аз съм наясно с това.) за мен си остава факт, че изкуството (ДА, в Америка и ДА, оттам изобщо идва тая тенденция) се върти главно от търговски интереси, а не от творчески. И съответно спира да бъде изкуство.

[Demandred]

Американите са велики щото можеш там да си правиш и The Passion of the Christ и The Da Vinci Code. От А до Я.

Да не би да имаш предвид, че Passion of the Christ e велико произведение на киноизкуството? Надявам се да се шегуваш или да съм разбрал грешно нещо...

Аз лично смятам, че и в Америка също се прави истинско изкуство от всякакъв вид, сравнимо с европейските и световните постижения. Но просто с единични изключения не достига до нас поради крайният комерсиализъм на пазара там. От друга страна съм сигурен, че и в Европа се прави голямо количество комерсиални бози, които обаче, без да имат маркетинга и финансовата база на американските конкуренти, също много рядко достигат до нас, а и все пак в чистото елементарно безмозъчно развлечение американците винаги са били много напред с материала и никак не е лесно да бъдат победени в собствената си игра.
Също така спомените от миналото поддържат европейското културно реноме доста по-добре от американското.

[Amos Trask]

Виж сега, Роланд, понеже ми писнаха безличните коментари в стил "хората, които припадат по всеки американски шит", искам да отбележа, че аз може да съм глупав, посредствен и некомпетентен по много въпроси, но поне не ме е срам да си го призная. Докато "ВИЕ" сте спец-експерти по всички въпроси, дори когато имате само някаква бегла представа по тях. И винаги имате мнение, дори когато не знаете за какво говорите. Сигурно не ви е лесно. Добре, признавам, аз съм глупак с промит мозък, отворен към всичко и всички, вие сте знаещите, отсяващи зърното от плявата. Останете си със здраве в светлината на собственото си самодоволство.

[simple_stupid]

Трябва да си призная, че Passion of the Christ не съм гледал, както например не съм гледал касоразбивача Титаник. Почти съм сигурен, че няма да гледам The Da Vinci Code. Всяко едно нещо, което предварително толкова много е овъргаляно в думите, които ти замърсяват тиквата е убито като преживяване предварително за теб.

Passion of the Christ го вкарах сам в контекста на самата тема и режисурата на Мел Гибсън. Мисля че какъвто и да е, този филм сигурно беше най-обсъждания филм на деситилетието. По горната причина не мога да коментирам качеството му. Опозицията между Passion of the Christ и The Da Vinci Code не се отнася до качество и елитарност, а до това, че само в Америка има свободата да направиш от нещо толкова "крайно" консервативно християнско, до нещо толкова антихристиянско. В Европа и нейния елит няма един, който да направи и с 50% от патоса на Мел Гибсън, в Европа по принцип нямат патос да направят нещо, те са твърде умни.


Сега при споравете у нас, ако изкараш например някой каубой, ще ти искарат друг по-голям каубой, ако изкараш педераст, ще ти покажат по-голям педераст, ако изкараш някой елитен, ще ти изкарат някой още по-елитен. За туй като simple stupid да попитам, абе хора я ми кажете нещо готино европейско дето сте го чули, чели, гледали наскоро, че и аз да го чуя, прочета и видя.

Мен не ме бият да ям КFC, харесва ми и си плащам. Вкусно ми е. Никого не насилвам да го яде, а не съм чул друг да насилват, ако някой има нещо да предложи ще го опитам, надявам се, че няма да е задължително да ми хареса.

[Demandred]

Опозицията между Passion of the Christ и The Da Vinci Code не се отнася до качество и елитарност, а до това, че само в Америка има свободата да направиш от нещо толкова "крайно" консервативно християнско, до нещо толкова антихристиянско. В Европа и нейния елит няма един, който да направи и с 50% от патоса на Мел Гибсън, в Европа по принцип нямат патос да направят нещо, те са твърде умни.

Говориш абсолютно наизуст, без дори да си гледал двата филма, които сравняваш. В Европа има много по-голяма свобода във всяко отношение за кинотворците, отколкото в Америка. Почти всички наистина новаторски филми и кинотечения са се появили и развили в Европа. Освен това, изключвайки факта, че беше тотален snuff филм, някак допуснат от цензората да остави лоши спомени на публиката, защото бил по Библията и за него не важат нормалните критерии, в Passion of the Christ нямаше нищо чак толкова провокативно и смело. Единственият патос, който забелязах, беше извратената любов на Гибсън към хиперреалистични садистични сцени на бичуване и разпъване на кръст.

BTW, единственият наистина добър филм за живота на Христос, едновременно революционен в своя подход и придържаш се плътно към оригиналните писания от Евангeлиетo, е направен от европеец. Филмът е Il Vangelo secondo Matteo , може да го пробваш, ако имаш интерес. Дори аз, човек, който няма особен интерес към религиозните теми, мога да ти посоча твърде много европейски филми и в двете крайности(антихристиянски и прохристиянски), повечето от тях доста по-провокативни и смели от американските на подобна тема.