ShadowDance

И аз тъкмо си мислех "Що пропускате класика Марк Твен" и Силениус се обади.

Днес пък се изхилих с глас на някои моменти от "Нова пролет"

Кои пък са тези?

Ъхъ, ъхъ, Марк Твен... Онова за мравката и за немския език :)

Demandred wrote:

Днес пък се изхилих с глас на някои моменти от "Нова пролет"

Кои пък са тези?

От типа на разни феминистични изказвания, убийствени погледи и недоносчета на преводача/редактора. Не мога да цитирам по памет, апък не ми се рови в книгата.

"Пътешествията на Тъф", разби ме тази книга
След като я свих от Драгън да я чета преди много време, сии я купих преди около половин година, но не можах да и се нарадвам, понеже моментално една позната ми я сви и 6 месеца все ми я връщаше ли връщаше... Днес ми я върна, обаче аз пак не можах да и се нарадвам, защото този път я дадох на Ниеле След половин година може да успея да я докопам, както е тръгнало

Знам че е малко глупаво да споменавам Джордан, но се заразих от разговора в другата тема...Та, онази сцена в Ебу Дар с Елейн и Нинив като се извиняваха на Мат си беше ... е, не чак култова, но доста забавна.

ммм, Людмил Станев:)
просто нямам думи!
www.liternet.bg
за който се интересува

Покрай споменаването на Вазов се сетих за това, как неистово се забавлявах с "Многострадална Геновева" от "Под игото" - тая глава съм си я чела ей тъй - единично - няколко пъти. "Чичовците" също са весели, а съм се забавлявала и да чета "Вестникар ли" - особено като си представях играта на Калоянчев, Лолова и Парцалев

Сетих се и за " Кантървилският призрак" на Оскар Уайлд, както и за "Корко е важно да бъдеш сериозен".

Та, онази сцена в Ебу Дар с Елейн и Нинив като се извиняваха на Мат си беше ... е, не чак култова, но доста забавна.

Да... Абсолютно съм съгласна - аз тази поредица май само заради Матрим ще я допрочета. Освен ако Джордан не го омаскари и него

Значи първо като отявлена фенка на Пратчет трябва да кажа, че обикновено се заливам от смях през цялото време докато чета - "Последният континент" направо ме побърка например Джералд Даръл - много се смях и с него, а и досега си спомням онея кученца Пикльо и Посерко. Удхаус направо сцепи със "Замъка Бландингс" - с моята съквартирантка си четяхме на глас и беше много трудно при положение, че всеки ред ни караше да избухваме в смях.
Параграф 22 е класика в жанра, ама има още една книга на Джоузеф Хелър, "Бог знае", която направо ме разби.
За Дъглас Адамс направо няма нужда да говоря. От Пътеводителя си използвам редовно репликата на дядото на Зейфод: "Одобрявам!"

Напълно съм съгласна с Ланис, Оскар Уайлд е супер, като четох "Престъплението на сър Уолтър Савил" съм се смяла с глас, а и споменатата вече пиеса "Колко е важно са бъдеш сериозен" има такива моменти, които са просто брилянтни.

Напълно подкрепям Марфа - Джералд Даръл ме беше побъркал от смях с тая книга. За друга в момента не се сещам...
Edit: Грешка - беше друга негова книга - Градината на боговете. Не по-малко забавна е, повярвайте ми:)

Stormbringer wrote:ммм, Людмил Станев:)

Да :) Цезар, който не можел да казва "р", незнайно защо ми е от любимите :)

Покрай Ланнис се сетих и за "Криворазбраната цивилизация". Това лято ми попадна и я прочетох пак - умрях от смях.
Но няма да забравя първия път, когато прочетох "Ако импресионистите станеха зъболекари" - щях да умра (сега вече не ми е толкова смешна).

Аз лично се заливах от кикот ( мне, по-точно - давех се ) на "Конституция на република България - 1944г.", но за това се иска малце извратно чувство за хумор. Иначе, книга, която не е спомената още ( защото доста казани мога да повторя ) - "Автентичната котка" на Тери Пратчет. Култ! Хабсолутен...

"Котката пътува по два начина:
а) в кутия, и
б) в ступор."

А случайно някой от вас да е попадал на Автобиографията на Бранислав Нушич.