Лесно бих залитнала към Пратчет, но такава тема вече си има
.И така, поставям начело книгата, която днес се спомена в един разговор, защото покрай нея се замислих на тази тема – Швейк. Четох я преди години и от време на време препрочитам по някоя и друга част от нея. Имам си любими сцени, като сред тях са и тези с Фелдкурат Ото Кац.
Параграф 22 – ей на тази книга съм се радвала особено много. Абсурдът ме забавлява неимоверно, поради което и един роман на абсурда нямаше как да не ми стане любим.
Нататък... повечето неща на Удхауз – от един момент нататък става еднообразен, но първите неща, които съм чела, наистина са ме карали да се смея с глас
. Разказите от “Стрихнин в супата” например.
– как го пропуснах Адамс – Рол, thanks за напомнянето, че самият спомен за Марвин ме кара да се усмихвам. 
) и си представям как са ме гледали хората. През повечето време бях ухилен до ушите. 
