ShadowDance

Точно този е, и аз също сънувах кошмари няколко дни (бях малък, все пак) от разказа с вампира в гардероба

Interpreter wrote:Кажете за Зиндел мнение, който чел - но бързо, че моето е доста раздвоено.

На Зиндел съм му чел “Падналите богове” (романът е по-скоро представяне на развитието на главния герой, но пък изобилства с “къртещи” моменти – изпадаш в еуфория или пък ти се гади – определено най-добрата фантастика, която съм чел на български (e, “Хиперион” заема 2-ро място )), продължението му го четох докъм средата, защото реших, че по някое време ще го издадат и него (май съм се излъгал ), а и от екран само “пробвам” произведенията, преди да се реша дали да си ги взема – но и то беше чудесно

Spoiler: show

(макар и леко мудно в частта с изпитанията на героя).

Жесток автор (въпреки че от време на време изтърсва по някоя простотийка, показваща че докато е била писана съответната книга не е бил както трябвя запознат с източните школи – нека му беде простено ).

На мен “Падналите богове” не ми допадна особено. Прекалено бавно и мудно действие и адски неубедителни главни герой. Прочетох я с мъка.

Благодаря за мнението David Zindell it is, then. Една фентъзи поредица тук я умуваме, ще видим.

Точно за Падналите богове не бих могъл да кажа, че героят е неубедителен - за разлика от почти всички други фантастики в тази пичът мисли мреди да действа.

Бе за Тъмната кула... далечко е от хорър, за разлика от неща като Сейлмъс Лот и Гробище за домашни любимци, който и сега не се наемам да чета вечер. Дракула пастички да яде. Иначе има по пряко към Кулата свързани още няколко книжки - Втората на Талисмана, Сърца в атлантида и май Безсъние? Е и Очите на дракона, която си ми е любима. Ма де се сетя в кой са ми последните ше я дочета поредицата.

fantasy_fan wrote:Точно за Падналите богове не бих могъл да кажа, че героят е неубедителен - за разлика от почти всички други фантастики в тази пичът мисли мреди да действа.

Да но някак си мисленето му е толкова странно поне за мен. Не успях да успея да се почуствам като него. Все правеше някакви нелогични за мен неща.

Въпрос на вкус явно.

По темата - някой да е попадал на "страшните" разкази на Кортасар? Хем литературни, хем смразяващи кръвта (при това без никакви търкалящи се по земята черва). За жалост оригиналният сборник с неговите ужаси не е преведен изцяло, а историите от него са разпилени по няколко български издания.
Ето една интересна статия за един от оригиналните му сборници:
http://litclub.com/library/nbpr/emonik/cortazar.html
Не го препоръчвам точно този сборник за запознаване с автора (лично на мен не ми допадна особено, защото ми се струва, че произведенията в него са есета, маскирани като разкази), но ако успеете да намерите в местната библиотека нещо негово, съм сигурен, че ще се очаровате.
Ето този е може би най-любимия ми негов разказ:
http://litclub.com/library/prev/cortazar/aksolotl.html
Друг фаворит:
http://litclub.com/library/prev/cortazar/ligite.html
А това е от сборника за кронопите и фамите:
http://litclub.com/library/prev/cortazar/chasovnik.html
Не са страшни горните произведения, но са майсторски. Жалко, че латиноамериканската фантастика не е по-добре превеждана, защото авторите и са известни предимно с това, че са постмодернисти (има ли изобщо такова название? ), което значи - оригинални творби. (А и няма ли да успее някое издателство да успее да омилостиви Маркес, та да бъде поне той преиздаден? - въпросът е зададен към преводачите, мяркащи се в този форум.)

За Зиндел - чел съм "Падналите богове" и ми беше мнооого досадна. Хайде, да оставим това, че е адски развлачена и мудна. Обаче главният герой страшно ме дразнеше, като вършеше разни супер нелогични неща, обяснявайки ги с някаква своя странна философия. Изобщо не харесвам такива отвеяни работи - може би просто съм прекалено трезвомислещ и земен човек.

Гледам, споменавали сте за разните ужасии, които сте чели... Та да споделя нищожния си опит - "Убежище" на Дийн Кунц - бях в седми или осми клас, когато я четох, и сънувах кошмари от нея. Дори не я довърших. Честно казано, обаче, изобщо не мога да си спомня за какво ставаше дума в тази книга, въпреки че по-късно гледах и филма - а филмът направо будеше смях, особено сравнен с книгата.

Между другото, от доста време вкъщи стои "Сияние" на Кинг. Само дето още нямам смелост да го прочета. Майка ми сънуваше кошмари от тази книга. Толкова ли е страховита?

tigermaster wrote: Между другото, от доста време вкъщи стои "Сияние" на Кинг. Само дето още нямам смелост да го прочета. Майка ми сънуваше кошмари от тази книга. Толкова ли е страховита?

Ужасна е. Заради нея като бях малка влизах известно време в банята въоръжена с хилка за тенис на корт. Успях да я прочета преди няколко години докрая и тогава не ми подейства чак толкова силно.
Иначе заради филмчето ТО, ходех накичена с всичкото семейно сребро по себе си в продъление на дни. И виках брат ми да пази пред тоалетната докато съм в нея, в случай че онова излезе от канала...

Но нищо, ама НИЩО не ме е психирало така както филма Интервю с вампир. Сега го обожавам и си го гледам периодично, но навремето ме хвърли в 2-месечна депресия и ми създаде страхови неврози, които ме мъчат и досега. Изобщо така и не можах да разбера, що като ми е толкова слаб ангелът, все се вра да ги гледам такива...

Сиянието е страхотна книга. Залага много на атмосферата. Голям хотел, само трима човека в него, много тъмни местенца, големи, празни пространства (коридорите, залите - всичко е празно, но е написано така, че да чувстваш, че всъщност има някакво присъствие), изолиран район, въобще всичко както си трябва. Има учудващо малко насилие. Як съспенс, особено финала. Бе залага на психиката на героите, кога ще се пречупят и подобни. Единствено Мизъри майче е по-психарска. Все пак тук има тайнствени гласове, наченки на шизифрения, породена то тайнствените гласове, докато в Мизъри си има природна откачалка.
Малко ми е странно как може да се плашите от книги, но както и да е.

Ми въпрос на въображение Мене Сияние специално не ме шашна толкоз щот беше по-скоро ма Сейлмъс Лот няма да я барна и са.

Имаше един разказ за един хирург който попадна на един безлюден остров и понеже нямаше какво да яде почна да си реже краката и едната ръка. Беше ебаси психарията.

Е и с неколко кила дрога . Виж "Маймуната" си беше адски впечатляващ разказ. Бррр.