ShadowDance

Това, което Валери казва, е просто грешно. В случая запетаите не се слагат заради вмъкнати части, а заради подчинени изречения - едно определително ("което мисля") и едно допълнително ("че си галфон"). Трябва да ги има и двете.

Не е граматически грешно да се започва с "което", а просто е стилистически нерационално.

И аз не съм съгласен с Валери. "което мисля е" не е равностойно на "мисълта ми е". В целите конструкции аналогията е "това (което мисля) е" и "мисълта ми (която изказвам) е". И в двата случая запетайката си идва заради подчиненото изречение и за мен е много по-логична паузата директно след това.

Т.е. товакоетомисля ечесигалфон

Не товакоетомисляе чесигалфон

Чакай сега, наистина "нещото, което мисля" и "нещото, което изказвам" все пак са равностойни. В тази връзка "мисълта ми е" наистина е равностойна на "което мисля е".

Ъм, не, тук става въпрос когато "което мисля е" е в подчинено изречение, а не начало на изречение. Чети по-внимателно

Марфа, смислово е така, но граматически има огромна разлика между "нещото, което мисля, ..." и "Мисълта ми".

Еми Симеоне, грешиш за паузата, ма това е нормално, ти никога не си говорел правилно

Следващия път като ме питаш как е някоя дума на английски, ще бъда язвителен...

Moridin wrote:Еми Симеоне, грешиш за паузата, ма това е нормално, ти никога не си говорел правилно

В интерес на истината, Симеон не греши съвсем. Това е така, защото в живия диалог наистина обикновено правим лека пауза след фрази от типа "това, което мисля..." - обикновено поради колебание, тъй като все още не сме го измислили и ни е нужно известно време

И дваж по-голяма пауза пред "че", която убива първата

Но добре де, поне АЗ така бих го казал (с пауза пред "че"), пък за вас не знам

Moridin wrote:И дваж по-голяма пауза пред "че", която убива първата

Но добре де, поне АЗ така бих го казал (с пауза пред "че"), пък за вас не знам

И аз така. В писмен текст при първата пауза вероятно ще се появи "..." или ремарка от типа "той се почеса по носа".

Roland wrote:И аз не съм съгласен с Валери. "което мисля е" не е равностойно на "мисълта ми е". В целите конструкции аналогията е "това (което мисля) е" и "мисълта ми (която изказвам) е". И в двата случая запетайката си идва заради подчиненото изречение и за мен е много по-логична паузата директно след това.

Т.е. товакоетомисля ечесигалфон

Не товакоетомисляе чесигалфон

Тц. Погрешна логика. Главното в тази конструкция не е, че ти си (или аз съм) галфон Главното е (изненада!) мисля
Парсингът е: субект -> предикат (аз -> мисля). Предикатът предполага обект (какво мисля?) и се получава: Аз (съдържа се в гл. форма) -> мисля нещо. Или: Аз мисля това. Поясняваме какво е "това". А то е, че... Като го формализираш, получава се: Аз (субект) мисля (предикат) това, че... (обект), или:
товакоетомисляе чесигалфон

Валери, според мен логиката на Симеон е всъщност правилна. Може би не значи, че твоята е непременно грешна, щото звучи наглед убедително.

Когато преценяваме пунктуационното отграничаване, мислим за структурите и ги проверяваме не според въпроси, а според дълбоката структура.

В случая "Това, което мисля, е че си галфон." дълбоката семантика е "Това (нещото,есенцията на изречението) се състои в пропозицията, че си галфон."

"Това" е допълнително определено като "моята мисъл" от подчиненото определително изречение "което мисля".

Защо смятам, че тази логика работи по-добре от твоята?

Защото елементарната структура на всяко просто изречение е "Аз(1) съм(2) нещо(3)" или "Аз(1) правя(2) нещо(3)".

В случая имаме "Това, което мисля, (1) е(2) (това) че си галфон(3)."
Ако второто "това" не беше "скрито" щеше да има запетая и след него, но го няма и заедно с него махаме и запетаята.

В твоя случай премаш, че дълбоката структура е "Аз правя нещо (мисля)", но тя всъщност е от първия вид, който съм споменал горе - "Аз съм нещо"

Това изобщо не го разбрах, но както виждате, тежката артилерия е на моя страна, така че просто треперете.

Жоро, ше те изпитвам устно как казваш "товакоетомисляе", правиш пауза и добавяш "че", а после ше ти се смея с глас.

Еми смей си се

Емо, не отричам, че и в казаното от вас има известна логика.
Това, от което се ръководя в случая (за да избегна многото натрупване на запетайки около проклетото е, естествено) е следното:
- в синтетичните езици има един особен израз, наречен ACI (accusativus cum infinitivo), който се употребява при управляващи глаголи, означаващи казване, заявяване, мислене, чувстване, душевно състояние и пр.
Пример: Dico te epistulam scribere. Където te... scribere е въпросното ACI и представлява "двойно допълнение" на dico, а epistulam е допълнение спрямо scribere.
В нашия език този израз се предава с приставно допълнително изречение, въвеждано със съюзите "че" или "да", като в първия случай задължително имаме предхождаща запетая, а във втория - не (Казвам, че ти пишеш писмо);
- в по-широк смисъл управляващият глагол (мисля, казвам, чувствам, заявявам и пр.) предопределя и коя е главната конструкция в сложното изречение, а тя е от типа "(аз) казвам нещо". Приставното допълнително изречение пояснява кой е обектът (нещото) при действието "казване".
Ето защо, това, което смятам е, че смислово и граматически еднозначни са изразите "Мисля, че...", "Мисля това, че..." и "Това, което мисля е, че...".
Но не и "Това, което мисля, е че..."
Освен ако наистина оставиш и двете запетаи, а то тежи