Амииии... малко по-разширен вариант на това, с което Калин *започна* тази тема?
Ето ти нещо по твоя първи пример - пояснително подчинено изречение, което трябва да бъде оградено със запетаи и от двете страни:
Това, в което вярвам, е успокояващо.
Ето ти нещо по твоя втори пример - подчинено изречение, въведено от "че", при което трябва да има запетая точно преди "че":
Успокояващо е това, че винаги ще има в какво да вярвам.
А сега нека ги комбинираме, при което ще получим малко тромава, но граматически правилна конструкция, която ни задължава да слагаме доста запетаи:
Това, в което вярвам, е, че винаги ще има в какво да вярвам.
В този случай е задължително да има запетаи и преди, и след "е"-то, като никоя от тях няма нищо общо със самото "е"

Първата трябва да бъде там, защото затваря пояснителното "в което вярвам". Втората трябва да бъде там, защото въвежда подчиненото изречение, започващо с "че".
На теория никоя от двете не може да бъде изпусната; изпускането на която и да е от двете е сериозна граматическа грешка. На практика... на практика вече съм свикнал да виждам пропуснати такива запетаи, както съм свикнал да виждам и неправилно поставени пълни и непълни членове, неправилно използване на възвратни глаголи ("ще се напише нова статия") вместо страдателен залог ("ще бъде написана нова статия") или безлична форма ("някой ще напише нова статия"), неправилно писане на "ий" на места, където трябва да си бъде чисто "ии" и още куп други неща, които уж се учат из училищата, пък всъщност малко хора си спомнят за тях... Както вече казах, в такива изречения си слагам и двете запетаи и съм свикнал да ме гледат странно

Eric: I use my sword to detect good on it.
Ed: It's not good, Eric. It's a gazebo.