ShadowDance

Моридин, тук постъпваш малко филистерски, защото подаваш инфо на час по лъжичка. Аз примерно в началото си помислих, че става дума за някакъв античен текст и съвсем нормално си помислих, че "трябва да се правят жертвоприношения" Като разбрах, че става дума за Спайдърман, произведение литературно, от което хал хабер си нямам предположих, че понеже е игра (гамбит) - единият голям играч вика "трябва да се правят жертви" - т.е. в името на крайния успех трябва да пуснем я пешка, я кон. Но след като е система и след като фразата трябва да звучи сентенциозно, за мен най-естествен е точно оригиналният словоред: Жертви трябва да се правят.
Естествено, всичко това е субективно и дискусията наистина е схоластична.
Пардон, сега видях, че всъщност проблема го задава Райко

Мдам, съзнавам, че целият този разговор не е много по темата, а и че Райко вероятно още преди три дни си е избрал вариант... но все пак да си кажа, че единственият ми проблем с варианта "трябва да се правят жертви" е стандартното ми скимтене в последните няколко години - прекалено честата много погрешна употреба на възвратна форма вместо страдателен залог Жертвите не "се правят"; някой ги прави - и обикновено против тяхната (на жертвите) воля, така че хич не се правят сами

А иначе конструктивно - мдам, "трябва да бъдат правени жертви" звучи твърде идиотски в случая, макар и граматически правилно. На мен най-много би ми харесало "Понякога трябва да правим жертви" или нещо такова.

Пенчев

възвратната форма не е "вместо" страдателен залог, а е един от двата съвсем легитимни начина за изразяване на страдателен залог и донякъде губи възвратното си значение, което по-скоро преминава в безлично.

невърдълесс, съм съгласен, че деятелният залог не е лошо решение.

Ъ... ... ... опаааааааа!

Мдааааа... е, тук вече май наистина се изложих Мдааа, като че ли си прав - и излиза, че в последните няколко години тихичко съм скимтял срещу хора, които са говорили съвсем правилно...

Интересно... много интересно. Интересно ми е лично на мен защо някак си съм пропуснал тази втора форма при всичките си занимания с лингвистика Не е като да не ми е хрумвало от време на време, че фрази като "нещо трябва да се направи" като че ли са доста приети от доста години насам, ама не бях стигал до истинско ровене в граматика и търсене на правилата за образуване на страдателния залог - а май е трябвало.

Мдам, благодаря за поправката, един вид Ще знам вече да не скимтя за това, да не шашкам хората

кат се замисля, не е като да нямаш семантичен резон, но просто така си е официално от не знам кога насам

Сега като разглеждам работите на колеги по Робин Хоб дотук... Много приятни текстове, но имам чувството, че в превода на приказната фантастика като че ли се надпреварваме кой по-оригинално име на герой да предложи. Драконът Искрен... ако се появи някой Fire, ще трябва да го предам с "Огнян" или "Пламен" евентуално Освен това - лейди Търпение Бъкипска, крал Мъдрост и разплатата на Сенч Звездопад... И аз имам "приноси" в тази посока, но май започвам да се убеждавам, че е най-добре наистина имената да се транскрибират, а когато са значещи - да се обясняват под линия. Макар че пък по тази логика хубавото българско "Пепеляшка" никога нямаше да се появи.
Интересно ми е какво мислят по-младите колеги по този въпрос, защото правило по отношение на "значещите" имена наистина няма

Е, Пепеляшка и Снежанка са си класика. Но хипотетичният Fire ако не го преведеш като Ламби няма повече да си говора с теб.

За Ламби не знам, но ако се появи Free, мисля да го кръстя Волен ;р

Според мен е най-добре да бъде въпрос на преценка. Донякъде май зависи и от целевата аудитория - и точно затова Пепеляшка, Снежанка, Малечко-Палечко и други такива са си идеално на място, защото от малки и не-съвсем-малки, но все пак деца не можем да очакваме да знаят твърде много чужди езици.

За книги за поподрастваща или попораснала аудитория - там вече според мен е въпрос на преценка. Понякога имената са пряко и смислово свързани с текста, и тогава може и да има смисъл да бъдат преведени. Понякога имената просто са подбрани много красиво - и тогава, ако преводачът смее да твърди, че може да подбере също толкова красиви български варианти, също има смисъл да бъдат преведени. И двете важат с особена сила за случая, когато преводите са от не-твърде-разпространен по нашите земи език и *повечето* хора просто *няма* да схванат или поне да усетят красотата, пък било и с бележки под линия.

Разбира се, понякога твърде креативни преводи могат да се окажат не твърде сполучливи А пък ВИНАГИ преводачът трябва да има едно наум за това, че ВИНАГИ ще има хора, които ще са недоволни от това, че изобщо е дръзнал да посегне на прекрасните английски/френски/фински/етруски имена - но това пък не винаги трябва да бъде определящо (не казвам, че никога не трябва да бъде вземано под внимание, само, че не трябва да бъде определящо )... абе нема угодия

Много си прав, Roamer. Мен обаче ме притеснява в случая прилагането на широко разпространени в нашия език имена, в превод на "значещи" такива. Защото е нормално да се съобразя с избора на колегите. Спомням си, че някъде из "Малазан" имаше един много симпатичен, силно сантиментален демон, който се казваше Pearl и когото много се изкушавах да нарека "Седефчо", но се притесних, че така бих могъл да обидя президента си

Да, и според мен общо взето е въпрос на преценка. Но ако преводачът транскрибира името и го обясни с бележка под линия, няма как да сбърка. Никой не може да го упрекне в нищо. Това е по-гъвкавият вариант. Винаги трябва да се има предвид, че работата на преводача е да предаде най-точно съдържанието на книгата, а не да се прави на съавтор. В този смисъл, ако се преведе името, често се губи информация (читателят не може да се сети кое е оригиналното име, особено ако не знае добре езика). При метода с транскрибирането не се губи никаква информация, и с бележката под линия се научава каквото трябва да се знае за името. Трябва да се има превдид също, че понякога се срещат и прякори, които задължително трябва да се превеждат. И в такъв случай е добре да се приложи различен подход към личните имена, които означават нещо, и прякорите (тоест отново имената да не се превеждат).

Това, общо взето, са съображенията ми, но всичко си зависи от конкретния случай - дали преводът на името вече не се е наложил в българския, за каква аудитория е предназначена книгата и т. н.

Лично на мен преводът на имената в "Придворния Убиец" много ми хареса, макар че по принцип съм против тази практика.

В новата книга на Бюджолд, народът се храни с plunkin. Нещо средно между ряпа, картоф и още нещо, което може да се яде сурово, сготвено, или както казва героят - най-добре да се даде на прасетата и да се ядат пържоли.

Чудя се как да го изтипосам на български, че да не звучи съвсем гадно. Може би нещо като "плънк" да речем, че другите варианти в главата ми избиват на "плюнки"

На мен отначало ми беше малко странно с буквално преведените имена в "Придворния убиец", но после свикнах, както предполагам и другите читатели. При условие, че така или иначе хората, които ще си купят The Tawny Man (btw, как ще се казва поредицата? "Мургавия мъж"? :lol: ), почти със сигурност ще са чели първата трилогия в съществуващия превод, едно евентуално променяне на имената би подразнило, imho. (Но не колкото изкуственото им напасване им към съществуващи български, по мое още по-лично и по-скромно мнение :] ).

Берик, "плънк" не е добра идея, защото на български си я има думата "плънка" - и дори от време на време я има употребена спрямо готварство Най-малкото ще има възможности за объркване, пък да не говорим какво ще стане, ако ползваш "плънк" в мъжки род и решиш да го членуваш непълно Мдам, за съжаление кат' че ли нямам конструктивни предложения, но все пак... "плънк" не е добра идея.