ShadowDance

"Не ме интересува" е точно най-дебилният отговор евър. Ако не те интересува, защо пишеш? Точно па типът идеи, дето се развиват във фантастиката, изобщо не са от рода, дето можеш да кажеш "той авторът пише за себе си". Точно обратното - те винаги са написани с идеята "вижте, вижте кво ми хрумна!" Съответно авторът определено трябва да го интересуват елементите, които ще направят идеята му по-достъпна. Или които поне ще я спасят от затваряне на книгата на трета страница.

Прочее, "Рольо е сноб с лит-претенции, които нагло ми бута за норма, затова пиша статия" материал ли пишеш?

Да не говорим, че всъщност един автор няма много ясна представа колко добър писател е и го установява само по странични мнения и по сравнения с други. И в първия миг, когато фане нещо готино написано, ще си каже "Баси, аз съм пълна греда..." Ако след подобно осъзнаване въпреки това продължи да е греда, щото си мисли, че трябва да си фокусира вниманието другаде, това му затваря страшно много врати.

Trip wrote:Е, това е малко...в смисъл, ограничаващо е. Една от все пак важните цели на един писател би трябвало да е той да е добър писател, па макар и да се е фанал да пише заради някакъв интерес в прогностицизма примерно....

За мен пък тази позиция е ограничаваща (както и горния пост на Рольо). Какво значи защо пише? Пише точно, за да си сподели идеята, защото вярва в нейната сила, а не пише, за да я сподели по най-добрия литературно начин (защото не вярва в нейната сила ;р)

За статията - не, нищо подобно акчуъли

Като се замисля, броят на наистина научните фантасти е доста малък, но странно защо именно за тях се говори като стане въпрос за сай-фай. Вероятно влиянието им като основоположници на жанра си казва думата. За мен твърдата фантастика си е окей, харесвам Азимов и не смятам, че е толкова слаб писател, колкото го обвиняват. Дори за Кларк, когото не понасям, не мога да кажа, че не струва. Пък и никой от тях не загърбил литературното в книгите си. Азимов е писал и научни статии, и научнопопулярни книги и определено е бил наясно за разликата между тях и литературата. Не смятам, че някой от тях е претендирал да е правел наука баш с романите си, това е най-меко казано несериозно. Просто от гледната точка на интересите им научните хипотези, парадокси и т.н. са ги занимавали повече, отколкото да речем героите или сюжета, макар че и това е бая преувеличено казано. Дори самият факт, че тази научност е представена като литература, която става за четене, и то при условие, че в повечето случаи е морално остаряла като факти, означава, че са преди всичко писатели, а след това учени, прогностици или там както се казва.

Говоря за това, че е ограничаващо от негова гледна точка. Не можеш да видиш, че има начин да се пише по-добре, да си ПИСАТЕЛ, и същевременно съзнателно да отсвириш разните методи, които си видял, че правят литературата на оня другия по-добра, щото не те е грижа, баси...

Ти може да си вярваш в силата на идеята си колкото щеш, ама като трябва да я споделяш с потенциално хиляди хора, не е хубаво да я караш на една гола вяра. Щото ще се превърнеш в неправилния тип апокрифен автор, от тия, дето им се кефят петима близки приятели и то щото са си обсъждали тая твоята идея на маса няколко години.

А не говорим ли за случаите, когато това пък явно не се е случило и книгата е достатъчно популярна, че да я обсъждат рандъм хора извън тесният широк приятелски кръг?

За тия случаи вече говорихме, никой не е против тях. Просто искат специална нагласа и специални хора в доста от случаите.

Бтв искат я точно заради неконвенционалната си от чисто литературна гледна точка презентация. При това тази неконвенционалност не е от същия тип като тая на разните стилови изгъзици на модернистите или постмодернистите, щото силно прогностичния и недостатъчно литературен тип НФ, струва ми се, ще е труднодостъпен за почти всеки читател, all else being equal.

Moridin wrote:А не говорим ли за случаите, когато това пък явно не се е случило и книгата е достатъчно популярна, че да я обсъждат рандъм хора извън тесният широк приятелски кръг?

Хмм, и твоите пет примера за наистина слаби литературно книги, покорили света с блясъка на идеите си, са?

Dunno, не говорим ли ПРИНЦИПНО за това как бихме реагирали, ако имаше такива?

а не за това защо са много по-малко

бтв книга, за която по този показател имахме различни мнения, беше тая на Славов. Която не казвам, че е силна, но казвам, че каквито критики аз имах, бяха точно към идейното съдържание, след като авторът е заявил, че то за него е по-важно от литературното и след като на мен не ми е попречило. Имаше само един единствен разказ, който мен, като непредубеден читател, успя да спъне по литературни причини (оня с много странни имена и кристали) и той не доказва нищо, защото идеята му беше ужасно клиширана, та не можем да кажем, че компенсира.

Няма принципни приказки без примери, говорим за нещо конкретно все пак. Литературата не е обща концепция, а сбор произведения. Ако не можеш да дадеш конкретни примери за тезата, която поддържаш, то тя явно е несъстоятелна.

Що се отнася до Мигновечност, за мен сборникът беше слаб и на идейно, и на литературно ниво, така че той за нищо не е пример, мисля...

Всъщност защо е несъстоятелна, след като самата теза е теоретична? Този дискурс не е за това кои книги са по-добри (там наистина няма спор), а за това в каква степен кое е по-важно за мен като читател и Мунчо като читател. Поне аз така възприемам началния пост.

Ето защо съм напълно в правото си да твърдя, че по гореописаните причини (в първия ми пост), смятам, че не, книгата не бива да бъде считана за боклук, защото авторът (читателят) се вълнува повече от идейната част, отколкото от литературната.

Тук не изказвам някакво материално твърдение, което да доказвам с примери, а обяснявам защо в моята морално-естетическа класификация подобни книги биха били ОК.

Понеже тук се спомена и за научнопопулярната литература - "Сенките на забравените прадеди" на К. Сейгън ми хареса не по-малко от "Контакт" примерно. Който си може, си може.

Взел съм си я, но дано скоро имам време за нея

Еми и в моята биха били ОК, но не нещо повече. Това какво може да направи една научна/свръхестествена идея (независимо каква), написана наистина майсторски, не може да се сравнява с грандиозността на самата идея, колкото и да ни прави напредничави и дълбоки хора това, че сме се сетили за нея. "Snow" на Джон Кроули за мен е най-страхотният разказ, който съм чел някога, въпреки че научността (в смисъл на обяснена научност) там е в общи линии за цвят.

Същото и с такива страхотни неща като "Light of Other Days" и "Speech Sounds". За мен лично няма как едното да бие другото, що се отнася до неща, които наистина ще останат в мен за много дълго време.

Moridin wrote:Всъщност защо е несъстоятелна, след като самата теза е теоретична? Този дискурс не е за това кои книги са по-добри (там наистина няма спор), а за това в каква степен кое е по-важно за мен като читател и Мунчо като читател. Поне аз така възприемам началния пост.

Ето защо съм напълно в правото си да твърдя, че по гореописаните причини (в първия ми пост), смятам, че не, книгата не бива да бъде считана за боклук, защото авторът (читателят) се вълнува повече от идейната част, отколкото от литературната.

Тук не изказвам някакво материално твърдение, което да доказвам с примери, а обяснявам защо в моята морално-естетическа класификация подобни книги биха били ОК.

Добре де, но цялото това теоретизиране е безпочвено, защото без примери излиза, че ти само ПРЕДПОЛАГАШ, че това би било достатъчно за теб.