Общо взето, ако опростим максимално нещата, основните лагери са два:
1) научно-прогностичния, според когото фантастиката е особен жанр, в който идеите са много по-важни от литературно-художествените елементи. Научната издържаност и достоверност са ключови, както и оригиналните концепции за бъдещето на обществоото и технологичното развитие. С оглед на това се прощават неща като груби инфодъмпове, недоразвити герои, суховат стил или несъществуващ сюжет. Общо взето предпочитани автори на хората от тази група са Артър Кларк, Азимов, Бакстър, Бенфорд и т.н. представители на Hard Science Fiction.
2) художествения, според който в израза science fiction втората дума е по-важната. Според защитниците на тази теза, научно-прогностичните идеи са хубаво нещо, но далеч не са всичко и е недопустимо заради тяхното развитие да се жертва пълноценната художественост на творбата. Както и че е съвсем нормално в една фантастика да няма нито прогностичен, нито силно застъпен научен елемент.
Аз лично съм твърдо във втората група. Може и да прозвучи кощунствено за някои, но според мен който иска да развива научни хипотези и прогнози за бъдещето, без да ги комбинира със поне прилични художествени елементи,трябва да пише научни статии, есета или научнопопулярни книги, а не художествена литература. Нямам нищо против да се комбинират двете неща (научност и художественост), ако от това второто не пострада, но това е нещо изключително трудно. От друга страна, съвсем спокойно приемам липсата на особена оригиналност, дълбочина или достоверност във научнопрогностичната част, ако е комбинирана с качествен стил, сюжет и герои.
Какво мислите вие? Подозирам, че повечето тук сме за точка 2, но знам ли...
