ShadowDance

Еми зех си. Даже го сбарах натясно и си говорихме за компютърни игри. Оказа се, че се кефи най-много на "Ведьмак-а" (мноо ясно!), а ся цъка на Fallout 3 (и аз така!).

Завид:(
Аз така се бях заринала в работа, че изобщо изключих, че имам планове за бягство по обяд към ндк.
Някой да разкаже по-подробно, ако иска ще е супер.

Новите зомбита в Хироуз 6 братче.

на Сергей Васильевич му предстои да започва работа по Операта "Нощна стража"...
http://dr-piliulkin.livejournal.com/118396.html

сега ще трябва и в Виена да се ходи...

Много си го уважавам като писател ама и тва си го бива;р

Spoiler: show

Kult

Някой да е намирал из нета разказа му Мелкий Дозор, той бил пак за СтражитеТой бил част от сборника Мифы Мегаполиса.! Търсих го напред-назад ама никъде не мога да го намеря ...

elle_fr0st wrote:Някой да е намирал из нета разказа му Мелкий Дозор, той бил пак за СтражитеТой бил част от сборника Мифы Мегаполиса.! Търсих го напред-назад ама никъде не мога да го намеря ...

http://bg3.chitanka.info/mylib/index.ph ... extId=5028

njoy

Клавиатурата на Сергей Васильевич се продава на търг.
ползвана е от него последните осем години. На нея са написана всчките стражи и още някои работи.
Парите от Благотворителния търг ще са в помощ на болни деца..
начална цена 4000 рубли, което е 92 евро...
за повече инфо
http://dr-piliulkin.livejournal.com/133140.html

*bump*

Цитирам се от другата тема, за да започнем някаква дискусия.

Има бая спойлъри по-долу.

Spoiler: show

...но защо трябва да опорочава и ебе майката на всичко с последните две глава с подобни малоумни "възвишени" развръзки, просто ме дразни като главният герой

Spoiler: show

се превърне буквално в Бог, пробва от могъществото си и осъзнва колко е безсмислено, та взема се отказва от него. И това навсякъде.
На четвъртата поредица поредица, която четеш от същия автор с почти идинтичен финал започваш да се дразниш...

Действието започва кротко и спокойно а накрая
!

главният герой се превръща в Бог. Буквално. Антон на два пъти най-могъщия маг на Вселената, Мартин буквално си стана Бог пича, Леонид също буквално стана Бог, само дето във виртуалния свят, а Пъотър стана безсмъртно копеле, което реши съдбата на Земята и я присламчи към алианса на силните. Всички стават безумно могъщи и накрая, защото са абсолютни моралисти, се отказват от силата си, разбрали отговора на живота, Вселената и всичко останало. Ебаси.

Та имам чувството, че Лукяненко като малък си е мечтал да стане Господ и сега си го избива на главните герои, щото нали знаем поговорката за лисицата и киселото грозде.

Само мен ли това ме дразни БЕЗУМНО много?
Голям фен на Лукяненко съм, с цвилене посрещам всичко ново, но след четвъртата поредица с единтичен край малко ми писна...

Dante wrote: Само мен ли това ме дразни БЕЗУМНО много?
Голям фен на Лукяненко съм, с цвилене посрещам всичко ново, но след четвъртата поредица с единтичен край малко ми писна...

Мен изобщо не ме дразни. Сходства между различните книги на един автор има и при Азимов, и при Робърт Уилсън, и при Джак Макдевит, и при кой ли не още. Мисля, че поредиците на Лукяненко са достатъчно разнообразни, за да си струва човек да се фиксира върху подобни дреболии. Освен това не навсякъде в творчеството на Лукяненко това го има - например в някои от най-хубавите му книги Холодные берега-Близится утро и Осенние визиты няма нищо подобно.

Да, и наистина е добра идея да се пише в отделна тема за един от най-популярните (напълно заслужено ) сред посетителите на форума автори.

Сходство - окей.
Но да знаеш, че каквото и да стане нашият човек ще се превърне Господ и накрая ще се откаже от могъществото си заради някой Мега Възвишен Морален Принцип(tm) не е ли в малко повечко?

Аз съм много голям фен на Лукяненко и харесвам всичко негово до което съм се докосвал, даже останах доволен от кулминациите на Патрулите, Студените играчки и Лабирина, но в Спектър ме издразни, беше изключително не на място.

На мен лично доста ми хареса начина, по който този сюжет беше осъществен в „Спектър”. Честно казано моето любопитство се оказа доста силно и отворих спойлера на Данте в другата тема още по средата на романа, но единственото нещо, което прочетох беше

Spoiler: show

главният герой става Бог

и веднага затворих спойлера.
И от там нататък продължих да чета книгата с нарастващо недоволство.

Spoiler: show

Мартин страшно много ме кефеше като персонаж и особено много ме радваха човештинките в него – кулинарните му мании, граничещи със снобизъм, прекаления му шовинизъм, подпийванията му... Някак не исках този човек, тоест този образ, когото така харесвах именно като човек, да стане Бог. Не ми изглеждаше абстрактен и възвишен, каквато е моята идея за Бог, изглеждаше ми много конкретен и обикновен човечец и страшно ми се искаше той да си остане такъв... И когато накрая се случи точно това, бях много доволен
А цялото обяснение, че всъщност не над-разумът е причина за катаклизмите из всички планети, беше страхотно. Наистина няма логика толкова свръх-премъдро същество, колкото дори не можем да си представим, да седне специално да се занимава с хората, които не вървят към прогрес. Действително е много по-логично катаклизмите да са причинени от развилнели се свръх-хора, неспособни да се контролират, тласкани направо от инстинктите си.

Та... това което исках да кажа с тези два абзаца накратко е – имаше смисъл в романа да се намеси темата за превръщането на хората в богове, но нямаше смисъл Мартин да остане бог. Така че финалът ми се стори чуден.

Сега, друг е въпросът, че не съм чел Студени играчки са звездите или Лабиринта, може след като ги прочета и аз да имам някакъв проблем, но едва ли – нали първо съм прочел Спектър, тъй че за моето възприятие той ще си остане оригиналът на тази идея, без значене кое кога е писано.
И впрочем – с коя от двете поредици бихте ме посъветвали да започна? Аз тъкмо задоволих Лукяненко-потребността си, де, така че няма веднага да подхвана друга негова творба, но все пак кое от двете бихте препоръчали да сложа по-нагоре в списъка?

Не знам, Лабиринта със сигурност е по-силен от Студените играчки.
Мен подобни финали също не ме дразнеха до ЧЕТВЪРТАТА поредна поредица с единтичен епилог, което леко ме вбеси...
То само по себе си това е яко, но като си го виждал вече няколко пъти ти писва. Поне при мен е така.