Тема за сънища
Moderator: Moridin
-
- Misting
- Posts: 338
- Joined: Mon May 30, 2011 6:26 pm
Това се нарича хипногогия, в твоя случай хипнопомпия(транзиция между будно и спящо състояние) и е напълно нормално. Надали има здрав човек, който да не е изпитвал същото усещане поне веднъж в живота си.Strelok wrote:Понякога когато се събуждам имам чуството, че падам.
Радвай се, че не се събуждаш със спяща парализа, придружена с панически симптоми ежедневно в продължение на една година. За около 30 секунди до 1 минута си буден и не можеш да мръднеш нито един крайник, нито пък да дишаш. Не го пожелавам на никого, ако ще да е убиец или изнасилвач. Естествено, инцидентни случаи са поносоми. Това е може би едно от най-гадните неща, които ми са се случвали, може би с изключение на дереализацията.
Аз пък обожавам да ми се случва. Обикновено е съпътствано с някакъв страхотен сън.kalendarut_ska4a wrote:Радвай се, че не се събуждаш със спяща парализа, придружена с панически симптоми ежедневно в продължение на една година. За около 30 секунди до 1 минута си буден и не можеш да мръднеш нито един крайник, нито пък да дишаш. Не го пожелавам на никого, ако ще да е убиец или изнасилвач. Естествено, инцидентни случаи са поносоми. Това е може би едно от най-гадните неща, които ми са се случвали, може би с изключение на дереализацията.
-
- Misting
- Posts: 338
- Joined: Mon May 30, 2011 6:26 pm
-
- Misting
- Posts: 338
- Joined: Mon May 30, 2011 6:26 pm
lol
Точно такъв подход използвах, за да я понасям - насилвах се да ми е приятна. Имаше ефект: накрая притъпяваш и не ти пука. Сега съм свикнал и не й обръщам много внимание освен да регистрирам присъствието й, ама не съм я овладял до такава степен, че да й се кефя. Особено както нямаш контрол над себе си... (дам control issues)
А по отношение на самонаказването, предпочитам да го правя, когато имам контрол върху себе си (или поне си мисля, че имам)
Спирам, че стана доста off-topic вече.
Точно такъв подход използвах, за да я понасям - насилвах се да ми е приятна. Имаше ефект: накрая притъпяваш и не ти пука. Сега съм свикнал и не й обръщам много внимание освен да регистрирам присъствието й, ама не съм я овладял до такава степен, че да й се кефя. Особено както нямаш контрол над себе си... (дам control issues)
А по отношение на самонаказването, предпочитам да го правя, когато имам контрол върху себе си (или поне си мисля, че имам)
Спирам, че стана доста off-topic вече.
Тръгва, значи, към философския факултет. По едно време се оказва, че неясно как съм се озовала на някакъв междуселски автобус номер 81 и спрях някъде в средата на нищото. Беше около Панчаревското езеро, което бе с размерите на средно голямо море. Всички пътища наоколо бяха блокирани и водеха наникъде, но имаше някакво заведение с хора в него. Опитах се да намеря откъде да се измъкна, тръгнах по пътечка, която рязко свърши някъде във водата. Там ме чакаше морско прасе - със зурла и прочие. Всмукна вода в зурлата и ме опръска, след което разпери криле и ми налетя, за да ме подгони и тогава видях, че всъщност е някакъв кремав тюлен. Оттам успях да избягам и попаднах в метрото, където имаше цели групи африкански студенти и системата за закупуване на билет беше доста квантова. Плашещото беше, че престарели бабички успяваха да си купят билети с помощта на някакви сюрреалистични машинки, но на мен не ми се удаде. После стана съвсем шантаво и за щастие се събудих.
Сънувах забавен сън - сестра ми е отворила ресторант, в който сервират ястия във формата на комунистически символи. А на стената се мъдри нещо като лозунг : "Да изакаме комунизма в канализацията, където е истинското му място". Много се смях на сутринта. Явно този сън беше плод на един наш разговор с нея във връзка с "репортажите" на Г. Марков. Странна работа са тия сънища.
Да! И в долината на мрачната сянка ако ходя,
няма да се уплаша от зло;
няма да се уплаша от зло;
Мдам високата температура и лекарствата за кашлица, както и промишленото четене, цъкане на уоу и гледане на безмозъчни анимета (граплър баки) правят странни неща с периодчетата на сън в който не се напъвам да си жуля въдухопровода. Пълен хаос и реалистични простотии, нищо запомнящо се де. Ако не ми беше толкова отнесено, може би щеше да има полза се аранжира в адванс някоя и друга полюция поне да видим става ли...
„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 7 guests