
Снощи сънувах такъв сън: Една стара дама на име София пристига в едно малко градче, наполовина приличащо на Бриндизи и наполовина на Стара София. Пристига с влак. Минава покрай главните герои - момче и момиче. Момичето е стандартно с хармонична красота с правилни черти и пропорции, тъмна коса, средно на ръст. Момчето е високо и с огнена коса и светло. Дамата е със светла, но не бледа кожа, с тъмна коса и черти, наподобяващи матрона. Тя е вампир, но от тези, които се плашат от Бога ала Кинг, а не биологично обяснените хищници като тези в Здрач. Дамата идва посред бял ден, отсяда в хотел и започва да вампирясва града. Първа изчезва старата любов на момчето, някаква либъртин мацка, която пада лесно в мрежите на един мъжки вампир в тъмната нощ, после момчето, което е много набожно и учи за свещеник е подложено на изпитание (момичето е художник) на вярата. Същият този вампир се появява на прозореца на спалнята му и го призовава да се подчини. Момчето е силно във вярата си, изрича молитва и го отблъсква или поразява, не си спомням точно. Следващият ход е на главната вампирка, тя отвлича момичето. Момчето я обича и любовта му дава сили, вярата му е огромна. Запътва се към къщата, където живее главната жена вампир, скача на керемидения и (италиански червени керемиди) покрив от по - висока къща до нея, докосва с ръка една керемида и тя се нажежава до червено и цялата къща започва да се нажежава, камъните почервеняват. Това е, защото къщата е омърсена от присъствието на вампира и досега на толкова силен във вярата си човек води до съпротивление. В мига, преди момчето да стопи къщата, главната жена вампир задейства магия за връщане на времето назад - вижда се като на филм как се връщат всички действия и събития и се сменя деня с нощ и нощта с ден до момента, в който жената вампир се разхожда на гарата и вижда момчето и момичето. Тя тогава се връща във влака и потегля. Момчето и момичето си говорят за рисуване и за вяра и един за друг и изглеждат, сякаш не помнят нищо от това, което се е случило.