ShadowDance

Е, значи наистина си била за пример.

На 3 години съм - в детската градина ходим.
8 март. Ден на мама. Всички бръмбазъци седим на столчетата, усмихнати и пременени. По-красивата половина половина от нас - с големи панделки, по-мъжествената - с големи папийонки. Отсреща седят мамите и се топят от кеф на стихчетата, които им рецитираме по ред на номерата. Идва моят ред. Аз обаче казвам: "Мама да дойде при мен, ще го кажа нея".
Моля-другарките го удрят на пазарлък: "Майките ви слушат и ви се радват - кажи го!"
Аз съм в шок: "Ама моето стихче е за мама! Искам да дойде и да й го кажа!"
Но възпитателното тяло си прави оглушки: "Ама ти да не си го забравил?"
Аз поглеждам обидено (Е'га ти - тия са изтрещели, бе! Как така ще си забравя стихчето за мама?) и с твърда стъпка тръгвам към майка си - да й рецитирам стихчето. Щото е за мама! Как така ще го казвам и на чужди мами?
След кратко стълкновение в наказателното поле съм върнат в изходна позиция. Възпитателните тела ме убеждават да си кажа стихчето. Усетил разколебани нотки в гласовете на преговарящите, терористът повтаря исканията си.
И майка ми идва при мен. Кадърът на кореспондента от мястото на събитието завинаги е запечатал как с гордо глава рецитирам на мама стихчето за нея!
Както и зяпналите лица на останалите хлапаци около мен: "Ама защо на него майка му дойде, а моята - не?"
Много просто, мой човек - щото не си ударил с юмрук по масата!

Тази история преди или след момента на осъзнаването като хетеросексуалист е?

Silver wrote:Тази история преди или след момента на осъзнаването като хетеросексуалист е?

Това беше моментът на осъзнаването на силата на Словото - в случаите, когато то не търпи възражения.

На годинка и половина съм. В детската ясла ходим.
Другарките ни насаждат на цукалцата, в кръг.
Както е известно според другаря Фройд, първите детски анални преживявания предопределят бъдещите сексуални такива. Според другаря Юнг, обаче, важна е социокултурната матрица.
Държим се за ръчички и пеем "Зайченцето бяло".
Случва се от двете ми страни да са момиченца, което ме предопределя като хетеро.
Ако бяха момченца, вероятно щял да съм хомо, а при момченце и момиченце - би.
WTF написах току що Никога не бих го направил в по-трезво състояние.

Всъщност, статистически погледнато, малките бъдещи хомосексуални момченца се разбират по-добре с момиченца, отколкото с момченца в детската градина и след това в училище.

Interpreter wrote:На годинка и половина съм. В детската ясла ходим.
Другарките ни насаждат на цукалцата, в кръг.
Както е известно според другаря Фройд, първите детски анални преживявания предопределят бъдещите сексуални такива. Според другаря Юнг, обаче, важна е социокултурната матрица.
Държим се за ръчички и пеем "Зайченцето бяло".
Случва се от двете ми страни да са момиченца, което ме предопределя като хетеро.
Ако бяха момченца, вероятно щял да съм хомо, а при момченце и момиченце - би.
WTF написах току що Никога не бих го направил в по-трезво състояние.

Аз за това съм си самозабранил постването след 22:00.

Имаше един който си играеше само с момичета , всички му се смеехме а в гимназията той се смееше защото успя да изплющи (прощавайте за израза) почти всички момичета.

Много педерастко (прощавайте за израза) от негова страна да ви залъже така хитро с приятелките си.

Трябваше да предположа, че тема за първите седем години съвсем скоро ще продължи на сексуална тематика

Моят пръв спомен е как гледам нагоре и надясно, към ъгъла на тавана в едно фото, където ми направиха първата снимка (за тия, които са я виждали - оная лъвкрафтовската). Помня образа в черно-бяло, но може да е защото самата снимка е такава и ретроспективно съм пренесъл гамата и в спомена си. Dull, huh?

Е няма как да не засегне сексуалната тематика. Фройд може и да не е правил наука, обаче е бил с всичкия си.

Бе, да кажем, че в литературната теория или в когнитивните науки е щял да бъде в стихията си. Той не че и така не е помогнал много на първото

Е не, тва е като да кажеш, че Айнщайн би бил в стихията си в смятането на периода на математическо махало, или Дарвин би бил в стихията си в хербаризирането на треволяци. Независимо как се гледа сега на началото, което е поставил, това неговото Е началото. При това е бил толкова в стихията си, колкото Айншайн - в СТО, ОТО и обяснението на фотоефекта; и колкото Дарвин - в теорията за естествения отбор. Не е друсал кока напразно.

Малко офф-топик: мисълта ми беше, че типът мисловен модел, който е прилагал, е бил доста силно фокусиран върху словото. Неслучайно върху него набляга в "Interpretation of Dreams". То и затова е наблягал толкова и на психоанализата, където лягаш на дивана и плямпаш.

Да де, разбах ти мисълта - литературната теория със сигурност щеше да е по-яка ако той се беше захванал с нея. Моята мисъл беше, че това щеше да е a waste of talent. Все пак плямпането, освен на дивана е лягало и на някаква система. На тоз форум бая постове и постващи могат да се изанализират по класически Фройд.