Първите 7 години
Moderator: Moridin
- Zeiss_optik
- Arcanist
- Posts: 771
- Joined: Fri Feb 18, 2011 7:20 pm
Първите 7 години
Едва ли някой би оспорил, че те са изключително важни в живота на всекиго. От темата за гейпарада нищо не излезе, но към края й Силвър сподели, че има спомени даже от първите си 2 години.
Е, не са много хората като него, но си мисля, че би било интересно да си разкажем по някой и друг спомен - хайде да не е от първите 2, но от първите 7. Аз вече разказах един. Има ли други смелчаци?
Е, не са много хората като него, но си мисля, че би било интересно да си разкажем по някой и друг спомен - хайде да не е от първите 2, но от първите 7. Аз вече разказах един. Има ли други смелчаци?
Hemos pasado!
Мисля, че най-най-ранният ми спомен е като бях на 2 години и нещо. Бяхме с нашите на море, вероятно септември месец. Майка ми беше много бременна с брат ми (той се роди Ноември, имаме три години разлика с него). Прибрахме се в къщата в Несебър, в която бяхме отседнали и заварихме вратата разбита. Крадците бяха все още вътре. Имам отчетлив спомен как баща ми седи върху единия крадец, който беше опнат на пода и му бие методично главата в земята. Години по-късно ги разпитвах за това - оказа се, че оня е блъснал майка ми и баща ми е подивял. Докато баща ми биел оня, майка ми търчала по улицата да вика приятели на помощ.
Следващ спомен имам от една идиотска катастрофа с кон годината след като брат ми се роди. Пътувахме към морето посред нощите в един Москвич, който имахме. Бяхме аз, баща ми и двама негови колеги. Майка ми беше останала да гледа бебето в къщи. Та в черната нощ отнякъде изскача някъв кон и се забива в Москвето. В тоя миг колегата на баща ми дето седеше до мен ме закри с тяло. Аз не пострадах, баща ми и другият му колега имаха малко рани по ръцете от счупеното стъкло. Конят си замина обратно в нощта нанякъде...
Следват някви спомени от 3+ годишна възраст. Брат ми беше бебе на по-малко от годинка, може би наближаваше годинка. Помня как се возеше в количката (онея огромните руски, в които бебето се слага легнало) изправен и хванат за гюрука. Изобщо не можеха да го накарат да легне в тая количка.
Дург спомен, пак с брат ми - как въпросния виси на секцията с книгите. Като маймунче беше. Колчем някой ни дойдеше на гости, все задаваше въпроса "Бе къде ви е бебето?" и майка ми посочваше към секцията. Имаше си една любима книга, Старуха Изергиль, която нон стоп дъвчеше. Помня, че един път му виках да слезе, щото все пак не беше много добре да виси там. Като не ме послуша го пляснах по задника и той се разрева. А книгата я разглеждах преди време - има още следи от зъбки по корицата.
Друг спомен, отново с брат ми. Как бута грамофонните плочи (извадени от обвивката) на майка ми по пода и вика Бууууууууу. Сума плочи си отидоха по тоя начин.
Та тия май са ми най-ранните спомени. Останалите са вече от 4-годишна възраст нагоре.
Следващ спомен имам от една идиотска катастрофа с кон годината след като брат ми се роди. Пътувахме към морето посред нощите в един Москвич, който имахме. Бяхме аз, баща ми и двама негови колеги. Майка ми беше останала да гледа бебето в къщи. Та в черната нощ отнякъде изскача някъв кон и се забива в Москвето. В тоя миг колегата на баща ми дето седеше до мен ме закри с тяло. Аз не пострадах, баща ми и другият му колега имаха малко рани по ръцете от счупеното стъкло. Конят си замина обратно в нощта нанякъде...
Следват някви спомени от 3+ годишна възраст. Брат ми беше бебе на по-малко от годинка, може би наближаваше годинка. Помня как се возеше в количката (онея огромните руски, в които бебето се слага легнало) изправен и хванат за гюрука. Изобщо не можеха да го накарат да легне в тая количка.
Дург спомен, пак с брат ми - как въпросния виси на секцията с книгите. Като маймунче беше. Колчем някой ни дойдеше на гости, все задаваше въпроса "Бе къде ви е бебето?" и майка ми посочваше към секцията. Имаше си една любима книга, Старуха Изергиль, която нон стоп дъвчеше. Помня, че един път му виках да слезе, щото все пак не беше много добре да виси там. Като не ме послуша го пляснах по задника и той се разрева. А книгата я разглеждах преди време - има още следи от зъбки по корицата.
Друг спомен, отново с брат ми. Как бута грамофонните плочи (извадени от обвивката) на майка ми по пода и вика Бууууууууу. Сума плочи си отидоха по тоя начин.
Та тия май са ми най-ранните спомени. Останалите са вече от 4-годишна възраст нагоре.
Първият ми спомен е от 2 годишна възраст. Една сутрин след закуска баща ми ми даде един лист и един молив и ми каза да сметна границата на sin(x)/x при x-->0 използвайки само тригонометрични релации. Аз не успях, защото знаех само как основните функции се развиват в ред на Тейлър, той ми се ядоса, извади колана си и ме насини. Майка ми беше бременна със сестра ми. Тогава реших, че ще стана гениален математик, за да му докажа, че не съм отпадъка, за който ме мисли. Още не съм успял.
Silver wrote:Първият ми спомен е от 2 годишна възраст. Една сутрин след закуска баща ми ми даде един лист и един молив и ми каза да сметна границата на sin(x)/x при x-->0 използвайки само тригонометрични релации. Аз не успях, защото знаех само как основните функции се развиват в ред на Тейлър, той ми се ядоса, извади колана си и ме насини. Майка ми беше бременна със сестра ми. Тогава реших, че ще стана гениален математик, за да му докажа, че не съм отпадъка, за който ме мисли. Още не съм успял.
- Zeiss_optik
- Arcanist
- Posts: 771
- Joined: Fri Feb 18, 2011 7:20 pm
E-e-e-e - това ли е кристален спомен?Silver wrote:Първият ми спомен е от 2 годишна възраст. Една сутрин след закуска баща ми ми даде един лист и един молив и ми каза да сметна границата на sin(x)/x при x-->0 използвайки само тригонометрични релации. Аз не успях, защото знаех само как основните функции се развиват в ред на Тейлър, той ми се ядоса, извади колана си и ме насини. Майка ми беше бременна със сестра ми. Тогава реших, че ще стана гениален математик, за да му докажа, че не съм отпадъка, за който ме мисли. Още не съм успял.
Кой ден беше, в колко часа стана това, какво точно бяхте закусвали, каква марка беше моливът, как беше облечен баща ти, каква беше ширината на колана му, майка ти и сестра ти не се опитаха да ти подсказват?... Виж колко колко много неясноти.
Hemos pasado!
А моя първи (предполагам) спомен е нещастното убийство на едно пате на терасата вкъщи
Бяха ме курдисали лятото на терасата, под шарената сянка на кайсията в двора, в един много голям леген с вода (имитация на басейн) и едно патенце, дето дядо ми го беше подарил за играчка.
Не знам защо и как ме бяха зарязали без надзор, ама аз упорито се мъчих да науча нещастното да плува под вода, нищо че риташе и възразяваше.
И досега ме е срам от ламерския подход към ситуацията Нито си бях осигурила алиби, нито се погрижих да няма свидетели... дядо ме видя точно като вадих дребосъка от водата да проверя мърда ли още. Много ламерско изпълнение, направо ме е срам да разказвам
Бяха ме курдисали лятото на терасата, под шарената сянка на кайсията в двора, в един много голям леген с вода (имитация на басейн) и едно патенце, дето дядо ми го беше подарил за играчка.
Не знам защо и как ме бяха зарязали без надзор, ама аз упорито се мъчих да науча нещастното да плува под вода, нищо че риташе и възразяваше.
И досега ме е срам от ламерския подход към ситуацията Нито си бях осигурила алиби, нито се погрижих да няма свидетели... дядо ме видя точно като вадих дребосъка от водата да проверя мърда ли още. Много ламерско изпълнение, направо ме е срам да разказвам
-
- Misting
- Posts: 338
- Joined: Mon May 30, 2011 6:26 pm
Най-ранните ми спомени, които в момента ми изникват, са тези с гърнето пред Сънчо с бутилка мляко. Много силно цоках, та дупката на шишето често се разширяваше и аз се задавях с "мако" (де да се бях задавил като хората, ама на... ) Изпитвах също огромно удоволствие да контролирам дефекационния процес (оттогава ще да е започнало всичко ) Да съм бил на 2-3 тук.
Помня как в детската градина откраднах книжка "Плодчетата" от един друг пикльо (уж я спечелих честно, защото си изядох млягото с гриз по-бързо от него).
Една зима се пързалях с шейната в Банкя и някакви кучета почнаха да лаят отдалече и аз, голям страхливец, се затичах надолу към къщата, при което се подхлъзнах и си ударих някакъв нерв на гаден ръб. Дишането ми спря и замалко да тупна мъртъв, но баба ми простираше килими наблизо и видя, че детето нещо е посиняло, та ме удари силно по гърба (а тя е доста масивна) и аз продишах.
Помня как щипех злобно една сестра, докато докторът ми вадеше третата сливица, и тя избяга.
Силвъре, ако това наистина е вярно , бих станал твой миниън в почит на математиката, но силно се съмнявам, че ти би търпял някакви долни позьори или каквито и да е последователи, в чест на истината.
Помня как в детската градина откраднах книжка "Плодчетата" от един друг пикльо (уж я спечелих честно, защото си изядох млягото с гриз по-бързо от него).
Една зима се пързалях с шейната в Банкя и някакви кучета почнаха да лаят отдалече и аз, голям страхливец, се затичах надолу към къщата, при което се подхлъзнах и си ударих някакъв нерв на гаден ръб. Дишането ми спря и замалко да тупна мъртъв, но баба ми простираше килими наблизо и видя, че детето нещо е посиняло, та ме удари силно по гърба (а тя е доста масивна) и аз продишах.
Помня как щипех злобно една сестра, докато докторът ми вадеше третата сливица, и тя избяга.
Силвъре, ако това наистина е вярно , бих станал твой миниън в почит на математиката, но силно се съмнявам, че ти би търпял някакви долни позьори или каквито и да е последователи, в чест на истината.
Лош човек, мен като ми махаха третата сливица стисках зъби и после ме показваха за пример, а със сестрата си говорих ужасно любезно преди операцията, та да не се притеснява И понеже беше във Военна болница разкараха някакъв доста жално изглеждащ войник, за да легна аз. Мен обаче не свърташе на едно място (сладолед! свободно! за пръв път в живота ми!), та го дъжаха седнал за кратко.
I don't wanna die
But I ain't keen on living either
But I ain't keen on living either
Няма нищо ненормално в това първите спомени да са от 2 год. възраст. При всеки човек е различно. Аз също имам откъсчлени спомени от тази възраст, в съзнанието ми не мога да ги свържа с категоричното твърдение "Бил съм на толкова години и помня, че бях на толкова", а го знам, понеже в периода в който са спомените(когато съм бил между 2 и 3 години)нашите са живеели на квартира в Борово, която аз помня откъсчлено, както и детската градина(или ясла)в която ме водеха.
Аз по принцип някъде на около осеммесечна възраст проектирах първата си атомна централа, но иначе си спомням ясно как си играех с дядо и вуйчо - и двамата починаха, преди да навърша две. Сащисах всички в едно фото точно като ме снимаха на две годинки, защото убеждавах едно твърде неприятно хлапе, че не боли, като те снимат и се нервирах, че заради гевезелъците му трябва да чакам, докато дойде моят ред. А исках да ме водят на люлките.
През пролетта на същата година (около 6-7 месеца по-рано) ми подариха бебешки комплект за чай, който се състоеше от миниатюрни масичка, столчета (синички, много красиви) и чашки и чинийки. Аз обаче реших да седна на едното столче, пренебрегвайки очевадния факт, че то е по-малко от дланта ми, и го счупих. После ужасно се ядосах на себе си и се разревах.
През пролетта на същата година (около 6-7 месеца по-рано) ми подариха бебешки комплект за чай, който се състоеше от миниатюрни масичка, столчета (синички, много красиви) и чашки и чинийки. Аз обаче реших да седна на едното столче, пренебрегвайки очевадния факт, че то е по-малко от дланта ми, и го счупих. После ужасно се ядосах на себе си и се разревах.
-
- Misting
- Posts: 338
- Joined: Mon May 30, 2011 6:26 pm
Who is online
Users browsing this forum: Bing [Bot] and 5 guests