ShadowDance

Хмм, аз в Джерълд Даръл хумор не откривам(лек, приятен, ведър стил, граничещ с хумора-да). Вярно че съм му чел книгите преди 100 години(и бяха чудесни), но не бих го нарекъл хуморист по никакъв начин. Удхауз е апотеоз на английския хумор, няма нужда от коментар. Хуморът на Пратчет ми е леко изсмукан от пръстите и наистина няма смясто за сравнение с Адамс...

Така, АЙДЕ сега да не говорим наизуст, наистина.

Сравнението между Пратчет и Адамс е нелепо. Адамс залага на абсурдни ситуации и шеги, почиващи основно на "ся ше ти кажа най-наглото и абсурдно нещо, което авторът може да измисли". Мен и това ме кефи, но пък като се изключат първите две книги на Пътеводителя и първият Дърк Джентли, всичко останало на Адамс (изключая Сьомгата, то е друга бира) е пълен, прощавайте, шит.

Междувременно Пратчет НИКОГА не е писал такъв тип хумор, неговото тръгна като ебавка с клишетата във фентъзито. Това са обаче САМО първите му 6 книги (част от които били, нали, най-добрите му - дрън дрън). Останалите са социална сатира. Не бъзици и гегове, а осмиване на нашия свят в един не по-малко реален и сложен. Много често хуморът е съвсем малко, друг път пък е горчив. Но Пратчет НЯМА за цел да е смешен или забавен от дълги години насам. И въпросните първи 5-6 книги са най-СЛАБИТЕ му произведения, не "тия, дето даваха заявки за нещо хубаво". И хората, които са разочаровани от следващите му творби, не трябва да търсят вината в него, а в себе си за това, че търсят нещо на грешното място. Веселяшки хумор, бъзици и гегове Пратчет просто НЕ пише.

За мен той е съвсем сериозен автор, определено многократно по-сериозен от Адамс (на който също съм голям фен впрочем). Просто хората, дето са изчели всичките му книги, едва ли са го направили само по навик, а? Аз за себе си мога да твърдя убедено, че съм хиперчувствителен към изчерпване и повтаряне. Пратчет естествено има и такива моменти, но като цяло всяка негова книга успява дадонесе нещо ново.

Последно - преди да хвърляте гръмки определения колко не ви бил смешен и колко бил изчерпан, хванете попрочетете малко повече или наистина осъзнайте, че Тери Пратчет просто не е хуморист, и търсете гегове и бъзици при други автори.
Щото тва в момента ми звучи като "Зелазни е тъп, щото не е достатъчно кървав и няма достатъчно секс в книгите му", извинявам се...

Роланде, аз съм изчел всичко на Пратчет и нямам нищо против социалната му сатира. Имах предвид, че в последните книги все по-често се среща обикновен пълнеж. Доста сцени ми се виждат напълно излишни и имам чувството, че си ги е смукал от пръстите, само и само да запълни нужния обем.

Мисля, че когато си написал над 35 книги САМО в един свят, това ще да е *донейде* простимо, гивън общо много високото им качество. И поне стой само на една позиция, щото горното хич не се покрива с това:

Пратчет беше изключително добър в началото - "Colour of Magic", "Light Fantastic" и т.н. Дори имаше потенциал да стане велик. За съжаление предпочете да трупа печалби от набързо скалъпени полуфабрикати. Сега макар повечето от книгите му да влизат в графата "забавни", има и някои направо нечетивни. Дори хуморът му напоследък проявява признаци на еднообразие - също като хубав виц, който чуваш за десети или двайсти път и вече не ти е толкова смешен като преди.

Роланде, позицията ми изобщо не се е променила и тя е следната: Първите книги на Пратчет бяха по-добри, а сега вече започва да се повтаря, да ги пълни с ненужни сцени и като цяло качеството им пада. Това е моето мнение, изразено кратко и ясно.
Ако все още виждаш някакво несъответствие, моля те, покажи ми го.

Само между изказването ти и реалността, споко.

Най-добрите книги на Пратчет са средният му период, писани дълги години след първите. 13-тата му книга (Малки богове), 15-тата (Въоръжени мъже)... и другите от това време.

Хм, май някой беше казал, че реалността зависи от начина, по който я възприемаме...

ТЪпа концепция, никога не ме е кефела. Реалността си е обективна, а единственото, което зависи от начина ни на възприятие, е начинът ни на възприятие и това колко глупаво изглеждаме на тези, които са в състояние да я видят по-добре от нас въпросната реалност

На мен лично ранният Пратчет ми е доста скучен, дори не ми е забавен особено. Освен някои от последните като Thief of time и Night watch, почти всички от по-късния период са ми в пъти по-забавни от ранните. Не знам дали целта му е да пише забавно, но ако не е, значи е абсолютно феноменален гений на неумишления хумор. Което не изключва, че пише много добре и сериозните неща, но пон спред мен точно балансът между хумора и сериозния сюжет и идеи прави най-добрите книги на Пратчет("Малки богове", "Въоръжени мъже", и т.н.) шедьоври.

Роланде, щом имаш такива възгледи за реалността, тогава какво реално виждаш у Пратчет, пък и във фентъзито изобщо?

Vankata wrote:Роланде, щом имаш такива възгледи за реалността, тогава какво реално виждаш у Пратчет, пък и във фентъзито изобщо?

Евтинко, не мислиш ли?

Vankata wrote:Роланде, щом имаш такива възгледи за реалността, тогава какво реално виждаш у Пратчет, пък и във фентъзито изобщо?

Ще перефразирам Сапковски: "Дракони и разголени елфки. Яки мъжаги и разголени елфки. Прлиключения и разголени елфки. Абе основно разголени елфки..."

Е, определено нямам нищо против разголените елфки

Роланде, сори, ама никога не съм си падал особено по философията. Едно време в училище така и не успяха да ме убедят, че количеството винаги преминавало в качество. Като гледам Пратчет, май все пак съм бил прав.

Глупости, при Пратчет качеството си го има по начало, количеството само иде да покаже, че някои хоран е се изчерпват още на 6-тата книга. И ся ае нема нужда да се надприказваме "добър е, не е добър", а? Ако имаш нещо конкретно да кажеш на онзи ми пост за хумора нейде нагоре, давай, ако само ше обясняваш, че не те кефи, стана ясно. Както и моята позиция.

Е, хубаво, айде да сменим малко темата, че и на мен ми омръзна да се обяснявам по десет пъти какво съм имал предвид.

Та така, я да изгъделичкам феновете с един въпрос: Кой от вас знае откъде Тери Пратчет е взел основната идея за Анкх-Морпорк?