Кой какво чете, part IV

Nyn · Post by **Nyn** » Tue Nov 11, 2008 5:59 pm

Ускорението се чете за една нощ, не мен много ми хареса, отдавна не бях се зачитала в научна фантастика преди това.

Аз съм в някакъв странен и гаден период, в който не ми се чете нищо

и реших да сменя малко тактиката и взе че подейства - изслушах Fool Moon, втората поред от The Dresden Files на Jim Butcher. Първата съм я чела доста отдавна и съм я позабравила, но във всеки случай тази не беше лоша, а James Marsters се справя страхотно с четенето

Обаче почнах да гледам и сериала и сега малко неприятно ми се мешат собствените представи за героите с образите на актьорите . А това, че гласовете на двамата Дрездени си приличат не помага

Както и да е, минавам на Grave Peril.

Post by **Roland** » Sun Nov 16, 2008 11:42 am

Прочетох An Evil Guest на Джийн Улф и нещо съм доста объркан. Книга, в която нямаше едно описание на емоция, както вътрешно, така и външно, а всичко беше предадено в диалозите. История, която е почти отсъстваща, а това, което има, е неразбираема смесица от Лъвкрафт и Чандлър... Ако не беше Джийн Улф, щях да кажа, че книгата е средняшка и объркана. Понеже е Джийн Улф, ще кажа, че едва ли съм успял да я схвана

tigermaster · Post by **tigermaster** » Sun Nov 16, 2008 12:08 pm

Пък аз най-после се сдобих с "Осем ловки демона". Близо... Седем години след като прочетох първата книга от поредицата за Господаря Ли за първи път и пет години след втората. Но да... Най-после! И се кефя.

JaimeLannister · Post by **JaimeLannister** » Mon Nov 17, 2008 8:19 am

Чета "Чудни хоризонти". Антология с български фантастични разкази. За съжаление наистина не ме впечатлява с нищо.

Post by **Moridin** » Mon Nov 17, 2008 11:05 am

Прочетох Безсмъртният на Зелазни. Странна книга. Повече недомлъвки, отколкото някакво действие, от една страна силно атмосферична (в смисъл че няма особен плот), от друга твърде разпиляна, за да е концентриран атмосферизма... абе по Оня много фин начин на Зелазни е прелестна, но човек като е чел по-късните му книги и остава малко разочарован..

бтв, Симеоне,

Spoiler: show: това нещо за Хефест - макар и достоверно - никъде не се извежда достатъчно ясно, поне в бг превода (а все пак е Юли Стойнов). Има точно *две* подмятания, че нашият може би е по-стар от 200-300 години. И макар че това прави нещата по-яки реално, като е така загатното, все пак не мисля, че може да се твърди с чак такава сигурност каквото и да е )

Сега почвам Война на реалности на Дик, очаквайки горе-долу същия ефект. Все още не намирам библиотека с добра английска подборка (имат само класика, до която може би също ще стигна, ако не предпочета научните книги, които са съкровищница тука от заглавия), та съм он холд с Улф, но после може би ще го захвана от компа

Post by **Roland** » Mon Nov 17, 2008 6:28 pm

Точно - Inversions си нямаше етикетче "Culture Novel" на корицата, като останалите, а и отзад не се споменаваше Културата. Затова не бях сигурен. За сборника разбрах после

Жоро:

Spoiler: show: Човекът беше свръхсилен, грозен и куц с единия крак. Не знам дали нямаше и намеци за това, че си пада по майсторенето на неща. Беше си ИЗКОВАЛ куче. Изобщо, не знам колко точно намеци са нужни, но в английската версия нямаше много място за съмнение, че той е Хефест.

Ма кво ли се чудя, ако не греша, в бг-превода The Three Days бяха преведени като Тридневната Война, да не би някой да не схване само от споменаването на масирани ядрени бомбардировки...

Ghibli · Post by **Ghibli** » Mon Nov 17, 2008 7:40 pm

Ма кво ли се чудя, ако не греша, в бг-превода The Three Days бяха преведени като Тридневната Война, да не би някой да не схване само от споменаването на масирани ядрени бомбардировки...

Ей така, чисто от любопитство, какъв е твоят по-добър вариант за превод на това?

Post by **Roland** » Mon Nov 17, 2008 7:57 pm

Изненадващо иновативното "Трите дни"? Не обичам преводачи, които смятат читателите за по-тъпи, отколкото ги е мислел авторът. Щом Зелазни не е искал думата "война", не виждам на какво отгоре ще я има в превода. Но всъщност наистина не съм 100% сигурен, че я и имаше де, чел съм я на 15 на български.

Ghibli · Post by **Ghibli** » Mon Nov 17, 2008 8:46 pm

По начина, по който оплю "тридневната война", бях решила, че имаш някакъв по-добър вариант от "трите дни", който според мен (лично мнение и не задължавам никого) е много лош. Обяснявам защо:
- буквален е;
- не звучи добре;
- не се връзва като названието в колективното съзнание на "събитието, което промени всичко оттам нататък".
За мен "тридневната война" по доста умен начин бяга от капана на буквалния превод, звучи по-добре (щото е в единствено число и щото ми е по-завършено някак) и отговаря на изискването ми по трета точка. Да, не е буквално, но на смислово ниво е по-точно.

П.П. И аз съм я чела много отдавна и не помня как е, говоря чисто теоретично кой вариант повече ми харесва.

Post by **Roland** » Mon Nov 17, 2008 8:55 pm

Не мисля, че Трите дни е зле. Главната буква дава много ясно да се разбере, че става дума за нещо много важно. Това по третата точка. Точка едно никога не е аргумент. Ако буквалният превод е добър, то той е НАЙ-добрият превод. Винаги. По втората точка нямам какво да кажа, на мен ми звучи чудесно, така че е въпрос на личен вкус.

Има по-сериозен проблем обаче. Книгата от самото начало не оставя и грам съмнение, че става дума за война. А Зелазни, бидейки човек с вероятно над средна интелигентност, е познавал думата. И все пак не я е използвал. Според мен е търсел по-митологичен тон и е искал събитието да е някаква форма на апокалипсис в съзнанието на читателя, като същевременно му е казал ясно за какво иде реч. Съответно не мисля, че щом авторът умишлено не е използвал една дума, преводачът трябва да си я позволява. Плюс това, Трите дни реално не са война, а размяна на атомни бомбардировки.

И за да не говорим наизуст, една бърза проверка ми показа, че наистина правилно съм запомнил и преводът е точно такъв.

Matrim · Post by **Matrim** » Mon Nov 17, 2008 11:28 pm

Изненадващо иновативното "Трите дни"? Не обичам преводачи, които смятат читателите за по-тъпи, отколкото ги е мислел авторът. Щом Зелазни не е искал думата "война", не виждам на какво отгоре ще я има в превода.

Подкрепям, макар и без да съм чел книгата. Да добавя думи само, за да стане ясно и на последният олигофрен за какво иде реч, при положение, че в оригинала не е търсена чка такава яснота, не би следвало да е сред задачите на преводача. А и на български съществуват приети фрази като "Стоте дни" (последният период на управление на Наполеон). Или Десети Ноември, обикновено казваме "след/преди Десети (ноември), а не "след преврата на десети ноември".

Post by **Moridin** » Tue Nov 18, 2008 2:25 am

Симеоне,

Spoiler: show: съгласен съм, но е по-скоро тип героите в Самотния Октомври (умен съм бил, сетил съм се), нежели да е чак толкова изведено. А и поне в моя превод нищо не е обичал да майстори, нито изобщо се е намеквало дори на ей тонинко, че кучето той си го е направил. Щях да забележа

За Трите Дни вс Тридневната Война... и двете са ок, това не е чак такъв преводачески проблем. Не си бил ти преводач, не си го превел. В случая не се губи смисъл, а не се губи чак толкова и звучене, защото цялостно атмосферата на книгата е повече пост-съвременна, отколкото митологична, митологичното е повече фино преплетено, отколкото да те лъха от всяка страница. Постоянно се говори за самолети, скутери, бомби, убийства, етц, тъй че това че едното "митологично-апокалиптично" трите дни е станало едното "осъвременено-тривиализирано" тридневната война, е като цяло малък проблем за звученето на творбата и определено не христоматиен пример за лош както го изкарваш

. А и явно има (вероятно немалко) хора, но поне Гибли и отчасти аз, на които Трите Дни им звучи леко неугледно.

За протокола, не съм съгласен и че "Трите дни" е лош превод, ок си е, има си плюсовете и минусите (обратни на горните).

Post by **Roland** » Tue Nov 18, 2008 9:12 am

Ъм, прочети я в оригинал...

cordelia · Post by **cordelia** » Tue Nov 18, 2008 11:31 am

Вчера си купих Cry to heaven на Anne Rice. До сега не съм посягала към тази авторка. Ако днес ми остане време, ще я почна.

Trip · Post by **Trip** » Tue Nov 18, 2008 12:29 pm

A History of the World in 10 1/2 Chapters - Julian Barnes

Страшно интелигентна, на моменти много смешна, на моменти с истински емоционален заряд - от хубавия тип постмодернизъм, писан и със сърце, освен с ум и талант.

Реално представлява десет истории и една интерлюдия, свързани единствено тематично. Стилове, сюжети, времеви периоди - всичко останало е страшно разнообразно: има описание на пътуването на Ноевия ковчег от гледната точка на отритната, пътуваща инкогнито дървеница; история на отвлечен от палестински терористи pleasure-cruiser; извадки от "съдебен процес", в който френски селяци искат дървениците да бъдат отлъчени от Църквата, понеже прояли крака на трона в черквата им и някакъв местен епископ паднал и си счупил главата; историята на жена, която (привидно) бяга с лодка от ядрен апокалипсис; анализ на картина от френски художник...

Дотам съм стигнал сега. Знам, че книгата я има и на бг, но не мога да си представя как се е справил преводачът с непреодолимо различните стилове, които Барнс използва във всяка история. Не съм убеден, че ще успея да схвана книгата изцяло на първо четене, но страшно й се кефя

Кой какво чете, part IV

Who is online