ShadowDance

Прочетох Зигзаг на Сомоса. Впечатляващ роман! Испанците много ми се издигнаха в очите с майсторите на съвременни и исторически романи които имат. Освен Сомоса, имат Сафон, Санчес Пиньол и естествено Перез-Реверте. Книгите им са страхотно четвни и с разнообразни и богати откъм герои и събития сюжети. Препоръчвам ги!

Много мерси за препоръката, записвам си ги тези автори и ще ги прочета. Аз сега се запалих изключително много по Сафон и е безспорно един от най-добрите съвременни автори, които съм чел. Свърших и "Играта на ангела", и макар да не беше на нивото на Сянката, много си струва да се прочете.
Ако на някой му е интересно, може да види и рецензията ми в блога - http://lastargument.wordpress.com/2012/11/18/safon/

Отец Кънчо Трънски - "Тайният пратеник на св.Хуберт". Страхотна малка книга, останала встрани от вниманието на публиката и критиката. Разкази за (от) живота на един съвременен свещенник в невидимата Западна България. Аз разбрах за нея от ревюто на Манол Глишев: http://mglishev.blog.bg/izkustvo/2012/1 ... ot.1016014
Има я все още на 3 лв. в Bookstore на Графа и няма да съжалявате ако направите тази скромна инвестиция.

Елантрис от Брандън Сандерсън

Spoiler: show

Good. Една-две идеи по-слаба от следващите му книги, но като вземем предвид, че това е първото му издадено произведение, се е справил повече от прилично (и по-добре от бая фентъзи автори през целия им "творчески" път). Почти му станах фен на тоя човек!

Историята е разказана през гледните точки на трима герои и се върти около град Елантрис - бивша резиденция на полубожества, които внезапно и необяснимо губят силите си и от сияещи бастиони на силата се превръщат в уродливи подобия на хора. Десет години по-късно Арелон - държавата, чиито център е бил прокълнатия град - е изправена пред заплаха от поглъщане. Империя Фъорден, която след падението на елантрисци е в разцвет, желае да стъпче всички свободни страни и да наложи теократичния си ред в познатия свят.

Политически интриги, надлъгвания, схеми, предателства, всичко е налице. Типично за Сандерсън имаме доста интересна магическа система, а причините и последствията от рухването на гордия Елантрис са прелюбопитни. Отново типично за автора имаме и бая обрати, една част от които за пореден път ме изненадаха. Евала на Б.С., че не се свени да прекатури по някой фентъзи закон тук-там.

Недостатъците на книгата съм ги споменавал около други негови произведения - макар да пише увличащо, Брандън не е нищо особено като литература и в едва ли бихте се впечатлили от езика му. Светът също е доста скициран, с леки изключения около Елантрис и Фъорден. Все пак, остава усещането за рандъм фентъзи кралства и десет минути след затварянето на книгата едва ли ще си спомните с какво Арелон, Дуладел, Сворден, Теод и прочие се различават едно от друго.

Голям плюс е, че романът е самостоятелен (макар в последната глава-две Брандън да си отваря бая вратички като героят му буквално изрежда на кои въпроси не е отговорено). Замисля продължение човекът, но дори и в този си вид Елантрис е напълно задоволително преживяване. Добър избор за някоя скучна събота и неделя, когато хем ви се чете фентъзи, хем не ви се занимава с безкрайни саги или разни претенциозни буламачи.

East of the West на Мирослав Пенков. Като стил не е кой знае какво, но пък разказите са страхотни. Внук купува Ленин на дядо си, момче се опитва да открадне кръста на Седмочисленици и след неуспеха се изпикава върху протестиращите през 1997, момиче с момчешко име прави гайди за болната си майка по времето на Голямата екскурзия... Като цяло лъха една носталгия, което е и целта на книгата де. И все пак беше странно да чета за българи на английски... Безспорно има талант човека, а и разбирам защо би бил интересен на западната критика и публика, при положение че едва ли са чели много подобни книги на автори от пост - соц държави.
Circus of the Damned на Лоръл Хамилтън. Ами гилти плежър си е, няма какво да се лъжем. Анита почва леко да ми досажда с тази сопнатост към Жан Клод, не че лигавата, арлекинова романтика/еротика е по - добра алтернатива. Прочее, още натурализъм в кофи, ламия и доста древен вампир - goodie! И пак не бие зомби сцената на края на предната книга. Някой да каже в коя книга почва сбозената еротика, че да знам докъде да чета.
Започнах Singularity Sky на Строс. Пише изключително увлекателно и зряло, но на моменти поради бедните ми познания по физика просто зяпвам с тоя технически език. Не знаех че има частица наречена muon, освен ако не си я е измислил де.

Има си мюон и по смътните ми спомени беше нещо си от лептоните ( ми изпозабравила съм, кво!!!) Та санким де, не е измислено.

Claymore47_Fen wrote:Някой да каже в коя книга почва сбозената еротика, че да знам докъде да чета.

След деветата. Изведнъж в 15-тата се промъкна малко сюжет, което мен лично много ме изненада, вече бях отвикнала с тая поредица.


Иначе аз сега чета The Goblin Corps на Ари Мармел. Със смесени чувства съм. На моменти едва-едва е забавно, други е просто досадно.
И Кентърбърийски разкази на Чосър

Аз с "Американски богове" все пак успях да се преборя. А и борбата си струваше, книгата ми хареса много, макар че едва ли ще тръгна да я препрочитам скоро.
Но Геймън наистина като че ли е по-силен в разказите.

Изчетох 3 книги на Дийн Кунц, всяка с различни емоции, но се пренаситих и сега започнах една нова на Стивън Бакстър озаглавена "Време", която се оказа част от трилогия, останалите две са "Space" & "Origin" - не знам какво да очаквам от тази книга, още съм съвсем в началото и засега са намесени няколко интересни лица и една умна сепия... Какво ще излезе от това, мога само да гадая

Но да споделя за трите произведения на чичо Кунц - първата беше със заглавие "Древният Враг" (Phantoms), която мисля, че съм гледал филмирана преди много време, но беше относително приятна, по едно време нещо се счупи и разказа взе да се криви като увеселително влакче. Идеята беше интересна, но доста калпаво поднесена, като пак имаше задължителните елементи от предни негови книги. Бих и дал 5/10 заради интересното начало само.

Следващата беше история за виетнамец бягащ от кукла, която впоследствие се оказа объркана магия... Малоумна работа и хич не се четеше лесно, безинтересна фабула и изтъркани епитети, нещо Кунц се беше олял в стремежа си да се представи в по-различна светлина, забравих за името - Tick Tock - 2/10.

Третата се оказа май най-сполучлива от всичките, засукана книга за пътуване във времето и малко изненадващи времеви отрязъци - тук почти всичко ми хареса, като изключа малко объркания край, отне ми време да схавана последователността на събитията, ама това беше поради мозъчна обремененост Книгата се нарича Lightning и личната ми оценка е някъде около 7/10.

Започнах още една на Дийн Кунц наречена Вуду (Darkfall), обаче бързо ми втръсна и се насочих към нещо друго. Остана ми последната книга от поредицата на Бари Хюгарт за Господаря Ли и Вол номер 10 - "Осем Ловки Демона", но съм си я запазил за десерт

Поздрави

Лично на мен трилогията на Бакстър ми хареса - дори в брой 41 има ревю от Рандъм на втората книга, "Пространство", с което съм до много голяма степен съгласен - кажи-речи напълно Е, да, в третата книга има малко забавяне на темпото, както може би си личи и от ревюто пък за нея в брой 49, но като цяло аз бях много доволен и от трите.

И на мен доста ми допаднаха и трите. Препоръчвам ги.
Жалко, че Инфодар залитнаха в издаването на някакви епични безсмислици последните година две...

Абе чета Героят на Времето, ама на английски. Ал нещо не разбирам добре езика или героите си кимват по три пъти на абзац Elend nodded. vin nodded, elend nodded, sazed nodded

Мъча се здраво с Yellow Blue Tibia на А.Робъртс, обаче хич не върви. Почна интересно, но после нещата здраво зациклиха, а и описанието на съветската действителност звучи силно неубедително.

Аз пък дочетох Singularity Sky главните идеи ги схванах, но техническият жаргон ми идваше в повече на моменти и прелиствах по една - две страници. Иначе идеята за Фестивала и за политическото положение на Земята са много яки, въпреки че беше постен сюжета като цяло. Леко като The Quantum Thief, обърквах се какво точно става, но пак се изкефих на макс. В Iron Sunrise по застъпена ли е историята?
Почвам Revelation Space на Алистър Рейнолдс, дано очакванията ми се оправдаят.

След като се поизмъчих с Хрониките на Амбър(започна много обещаващо, но последните книги са мъка.)подхванах "Краля Маг" на Крис Бънч. До половината съм и върви много добре.