Втората, ще си призная, ме разочарова - не е на нивото на Nobody's Son, Night Watch или Clouds End на същия автор - но пък си остава много хубава книга. Историята се върти около Дуку и Йода - графът е на една далечна планета и кани бившия си учител да дойде да си побъбрят, пък дано да се разберат и да спрат войната. Общо взето книгата е силна там, дето е силен Стюарт - описанията на емоции и на натоварени моменти като цяло. Има един момент с Дуку към края, който поне на мен почти ми спря дъха
А и Йода е точно такъв, какъвто трябва да бъде - забавен, смешен и смеещ се, обаче на моменти просто проличава нещо много, много по-дълбоко. Абе препоръчвам с една дума.Първата е... по-хубава. Мейс един ден получава съобщение от Харуун Кал - планетата, където е изпратена бившата му падауанка Депа Билаба - и разбира, че тя има проблеми. Големи проблеми... и той, разбира се, не може да направи нищо освен веднага да се втурне на помощ. Книгата прави от Уинду герой, когото човек може, ако не да хареса, то поне да разбере, но не в това й е силата - тя е просто перфектното описание на вътрешния конфликт на джедая, принуден да воюва. А тъй като това се е случило на всички джедаи във войните на клонираните и освен това е и проблем, който всеки може да почувства - еми работи си книгата бе, няма какво да кажа. Толкова е тъжна...
