ShadowDance

Може да се е заблудил от това, че в аниметата, поне по мои спомени и наблюдения, светофарната мелодия почти винаги е една и съща.

Не съм се заблудил, досега в Европа никъде не съм видял различни мелодии по светофарите, въпреки че е очевидно, че би било полезно и няма нужа да се обяснява защо ;р Просто в крайна сметка не може всичко навсякъде да има

Пример за тази ми теория ще е и днешната ни тема, с която ловко скипвам разказите за екскурзията ми до Никко и идването на Мели в Токио (скоро и тях, надявам се), за да изразя възмущението си от един потресаващ факт.


В Токио не продават книги на английски.

Ще оставя това изречение да поотлежи

Добре де, продават. В десет книжарници, на по пет стилажа. Обиколил съм вече почти всички места, които в нета се сочат като най-големите източници на чуждестранна литература в града. Това, което в нета не сочат, е, че сумарното количество английска литература във всички тях е от порядъка на една голяма стая!!!!!!!!!!!

Сега, малко преувеличавам, ще ме разберете. Една от тия книжарници е наистина доста голяма бруталия, огромна сграда с 9 етажа книги, от които един е само с чужда литература (иронично, най-близката ми книжарница).

Но уви и там, както и във всички други, фантастиката си е взела отпуска, оставяйки по някой и друг нов пейпърбечец и рандъм подборка от 90-те за спомен.

За японеца - изключвайки тази и още една-две по-широкообхватни книжарници, понятието "чужда литература" се равнява на:

а) туристически гайдове
б) арт албуми
в) книги за градинарство, готвене, къпане, стригане на овце и т.н. рандъм хоби-книжоци

Рядко към тях се промъкват (г) - "книги за/на Обама" (не се бъзикам!) и (д) - "ограничен набор класика", както и специалната категория (Х) - преводи на Харуки Мураками

Не си обяснявам защо точно т. б и т. в са толкова популярни, може би някой от вас знае. Имам смътен спомен, че тия книги имат голям контингент и в София, но някак си покрай останалото.

И като казвам София, няма как да не отбележа, че количеството фантастична литература в София задминава с обиколки това в Токио, да не споменавам трите брутални книжарници с почти пълен набор SFF Mastweroks в РАНДЪМ ПРОБИТАТА ПРЕЖИВЯЛА ДВЕ ВОЙНИ В ПОСЛЕДНИТЕ ДЕСЕТ ГОДИНИ ЕВРОПЕЙСКА СТОЛИЦА БЕЛГРАД!!!!!!

С което се сещам за онази нереална стая в Барселона, където имаше шест стени само с фантастика и фентъзи + още пет с комикси, и донейде решавам, че явно съм бил в рая (иначе казано Европа) и съм направил нещо много нелицеприятно, за да се преродя в страна на покемони, чиято фантазийност се излива единствено в мангата.

Не ме разбирайте погрешно. Не твърдя, че един град трябва да има стабилна поддръжка на английския език, за да бъде модерен. За добро или за лошо английският Е и ще продължава по ред причини да бъде интернационалният език, но аз не мисля, че това задължава някого да се съобразява с него повече от това да осигури нормална туристическа обстановка. Някои страни си имат национална гордост, с което ние не сме свикнали, и не го разбираме - ок.

Проблемът идва, когато този "някой" се явява най-модерният и преуспял град в цяла Азия, с претенциите, че в него може да се намери от пиле мляко, че е в крак, ако не и че направо води световният прогрес и че е като цяло мястото на света, където мечтите за по-добър живот са се сбъднали.

Е, сигурно за милиардите азиатци е така. Моите представи за добър живот обаче включват порядъчна достъпност на литература в оригинал или поне такава в санитарния минимум. Стотина книжки в най-големия метрополис в целия свят не се считат бе!!!! Да ге!


--------------------

Кхм Та обратно на темата, добавям и още нещо не твърде обичайно, дори за Европа:

* в Япония всичко е на опашки. Единствено чужденците могат да се правят, че не се усещат, но опашки има дори пред светофарите на по-тесни улици. Кой дошъл пръв, той преминал пръв, всеки си чака реда. Сега, ЗНАМ, че това е убер възпитано и одобрявам като цяло, но програмистът в мен няма как да не измрънка за потресаващата неефективност на процеса (тук се намесва теорията за потоците и пропускаемостта и става сложно)

(бтв всичкото възпитание и редене по опашки свършва, когато трябва да се слезе от влака, особено ако гониш друг е такова бутане не съм виждал и в 72!)

Егати
Казах ли ти аз, че трябваше в Лондон да додеш Е, тук нямаше да можеш да си позволиш книги, нали, но пък поне ги има!

И аз трябваше да почна такъв пътепис за тук, много съм смотана Относно слизането от влаковете и гоненето на друг - в това ми отиват нервичките напоследък... Не знам кой е решил, че '15 милиона в един град' ще работи, но ми се ще да го срещна и да му кажа две-три думи... Нема такова бутане, нема такива нерви, честно!

Жоре ето тук ме шашна! Моите съболезнования...

И ако английските са толкова малко, обръщал ли си внимание как е с другите езици? Стана ми любопитно....

Ужас.
Опитвам се да си представя как бих се чувствал в страна с минимално количество (интересни) книги на език, който да разбирам и само от мисълта за това потръпвам.

Ами тамън да не се застоявате много там. Натрупвате впечатления, прибирате се, написвате книга за престоя си в Япония и живеете от авторските.

(Това за книгата е сериозно, между другото, добре е да запазите тези текстове някак )

Хехе

Бтв знаете ли, че в Япония масово се използват двумерни баркодове:

Spoiler: show

за щяло и нещяло, вкл. мобилните телефони имат вградени четци на такива и да кажем ти отварят някой уебсайт, или ти записват контакт в адресбуука и тем подобни дивотии Не се сещам да съм виждал в Европа да се използват, та затуй казвам

и в Европа се използват всъщност навсякъде вече, просто там са по-масови

Жоре, научи японски и подхващай мангата. Въобще не разбирам от кво се оплакваш - някои от нас си мечтаят за подобна ситуация.

Amelia wrote:Жоре, научи японски и подхващай мангата. Въобще не разбирам от кво се оплакваш - някои от нас си мечтаят за подобна ситуация.

Cruel and unusual punishment!

Amelia wrote:Жоре, научи японски и подхващай мангата. Въобще не разбирам от кво се оплакваш - някои от нас си мечтаят за подобна ситуация.

Е па сменете се де!

Аз мисля, че Мели и Амелия доста добре ще си съжителстват, но много се съмнявам връзката на Жоро и Алдим да е толкова безоблачна...

Ако някой му трябва манга, само да ми прати списък и да го измислим с парите бтв. Вкл. има втора ръка манги по 100 йени (левче и половина), които са съвсем добро качество. Има ги с хиляди. Та...

С двд-тата е малко по-сложно - по-специалните издания не се намират лесно, а и все пак го има проблема с двд-регионите..

Днес накачулих снимки с ученички по къси полички, за които Гиби-чан лелееше, та може да ги чекне ;р

Ще използвам момента и за две може би известни на някои от вас доста забележителни странности в японския език (за да си дойдем на думата). И двете са пряк резултат от навлезлия до доста абсурдни дълбини стремеж към учтивост.

1) Всеки, който е пробвал малко да поучи японски (или е чел тази гениална статия, в която бтв почти всичко е вярно), знае, че в този език думата за "ти" (аната) е обидна. Тази дума се използва единствено от съпруга към съпруг (в който случай е израз на дълбока привързаност) и напоследък от гадже към приятеля й или между много близки приятели. Практически няма как да викнете на някой непознат за нещо, освен с "чотто" (както аниме феновете знаят), което е нещо като "много много съжалявам, но малко нещо така тук само...." в кратък вариант. Просто се счита (вероятно), че това е възмутителна фамилиарност и винаги трябва да уважаваш другия поне дотолкова, че да му казваш името. Интересното е, че в западния свят като че ли е точно обратното - ако говориш на някого само на име, той ще сметне, че нещо не го харесваш много много. Има и друго измерение на тази обратност - на японски думата "ти" се избягва дотолкова, че дори когато питаш някой непознат за името му, не можеш да я използваш - трябва да питаш нещо от сорта на "Име?", което пък при нас би се сметнало за доста грубо, тъй като е твърде кратко и издава незаинтересованост. Всъщност в японския също колкото по-дълго говориш, толкова си по-учтив, както и при нас, но в някои ситуации (като описаната по-горе), надделяват други фактори за учтивост, т.е. човек постоянно трябва да е нащрек колко и как точно да е учтив.

2) Нещо, което не престава да ме забавлява - на японски т.нар. повелително наклонение (заповедни форми като "стани", "прочети" и т.н.) се образува с помощта на една от думите за "моля". Независимо колко ти е близък човекът, просто граматически, за да кажеш такава форма, трябва да използваш "моля". В резултат, когато говорят английски, японците бутат "please" на изключително странни места, та се получават забавни фрази като:

"To find a shortest path, please apply this algorithm and please see for the next step"

"Please open this website and please find there the set of problems. Please use the formula from the lesson".

и т.н... които макар и просто да са по-учтиви версии на нормалното говорене, на мен поне ми звучат ужасно неуместно

(Дори не споменавам това с писмените системи. Защото в крайна сметка ок - две им трябват. Но защо и трета, защо... Такава разхитителност )

Moridin wrote:Днес накачулих снимки с ученички по къси полички, за които Гиби-чан лелееше, та може да ги чекне ;р

Ами какво да кажа... признателна съм

Бтв като казваш манга има ли такава на английски?

Плахо надигам ръка, за да попитам, каква трета?
Знам(чувала съм), че имат една с йероглифи означаващи неща и една с йероглифи означаващи букви, но за трета нищо не съм чувала, а щом са толкова луди да си имат, бих искала да знам как са се изхитрили и за какво я ползват.

доколкото знам Катакана и Хирагана са азбуки за писане Канджи са йероглифи за често срещани думи като спирка и ресторант например.
Но най вероятно бъркам.