- В Япония няма кофи за боклук по улиците. Причината за това е разделното събиране - ако има кофи за боклук по улиците, общините няма как да глобяват за неправилно изхвърлен боклук. Затова има кофи само където има отговорни за тях институции/жилищни блокове.
- Хората ходят с маски, когато са болни. Дали за да не пръскат зараза, или за да се пазят самите те да се разболеят повече - трудно е да се каже, официално е първото май.
- Чадърите са обща собственост, особено ако са по-евтинки. Хората дори взимат чадъри от колелата, без да се притесняват.
- Колела се карат - поне в предградията - бая. В смисъл БАЯ. Колоездачите са горе-долу наполовина на пешеходците.
- Въпреки, че се кара отляво и пешеходците трябва да се разминават отляво, а колоездачите да ги изпреварват отдясно, нищо от това не се случва. Пълен хаос е. Това по повод мита, че японците са много дисциплинирани. Но от ДРУГА страна, за разлика от България, на кръстовищата ако видят, че не могат да преминат навреме, си чакат и не запушват кръстовището. Но това е така по целия свят освен в БГ, та не е японски прерогатив ;р
- В Япония има наистина много безсмислени длъжности, причината за което вероятно е, че твърде много хора биха били безработни. Има хора, чиято единствена работа е да спират с едни светещи фалосоподобни палки пешеходците, когато някоя кола трябва да влезе в паркинга на сградата. По-налудничавото е, че на някои паркинги има по трима или четирима такива
- Пак по същата причина японците не са наистина (според мен) по-работоспособни от останалите хора. Просто са МНОГО на МАЛКО място. Ясно е, че ако 300 души вършат нещо, ще го свършат по-бързо от 30.
- Някои закони в Япония са своего рода чиста формалност, което - без да искам да обиждам японците - според мен лично се дължи на доста вграденото им лицемерие (плод на възпитанието да си конформист на всяка цена). Така например е забранено да се слагат рекламни плакати на определени места, но вместо това се плаща на хора, които седят и държат плакатите в ръка (крещейки...). Хазартът е забранен, но Пачинкотата (игрални автомати, нещо като пинбол) са буквално на всеки ъгъл и печалбата от тях са едни топчета, които съседният магазин изкупува срещу пари. В смисъл има абсолютно официализирани нарушения на закона.
- В Токио, на повечето места, които съм бил, постоянно има музика. Навсякъде можеш да чуеш музика. Във всички магазини свирят вариации на известни западни песнички в чил-аут аранжимент, а по улиците постоянно има свирещи хора или се чува музика от магазините. Но не си представяйте нещо като плажовата ивица във Варна - не е какафония, просто има музика.
- Грешен мит: техниката не е евтина в Япония. Тя е просто релативно по-евтина в сравнение със заплатите, но като абсолютна стойност досега не съм открил нищо, което да е по-евтино в Япония, отколкото в белия свят.
- Също така ме учудват твърденията, че японците са големи кулинари. За мен поне това е тотално невярно, японците просто ядат каквото им падне, защото нямат избор, а дори да приемем, че част от блюдата им са пипнати на външен вид, то това се случва основно когато са сурови и съответно неядивни. Месото е свръх-алангле, оризът е свещен и съответно не се подправя с нищо (японците припадат като видят някой да си слага соев сос в ориза) и т.н. И все пак тук не мога много да говоря окончателно, тъй като много неща не съм пробвал (от страх ;р)
- Верен мит: японците са ненормални на тема джаджи. Колкото и да е нова тая им мания и "отакутата" уж да са нов феномен, реално 80% от хората във влака не отлепят поглед от телефона, а от останалите 20 поне половината играят игри, като става дума и за хора над 50 години. 80% от хората постоянно слушат музика на айподите си и имам подозрението, че ушите на цялата нация са увредени завинаги, защото:
- в Япония ПОСТОЯННО се крещи за всичко. Всички продавачи крещят, келнерките крещат, че те настаняват, касиерките крещят колко ти е сметката, и единствените, които не крещят, а би трябвало, но вместо това си мърморят под носа, са шофьорите на рейсовете. Бтв всичките светещи реклами също крещят.
- Намаленията като идея не съществуват, освен в мнооооого ограничени степени и обикновено с причина от сорта на "изтичащ срок на годност" или "рождения ден на императора". Нещо повече - ако някоя услуга се търси много, нейната цена се вдига (например уикендските билети за пътуване, както установих) с чиста съвест, без това да притеснява никого. Ако си купиш предплатена карта за градския транспорт, тя не е по-изгодна от това да си купуваш билети, а просто ти спестява нуждата да си купуваш билети. Ако си купиш карта за телефон, тя не е по-изгодна от това да ползваш монети, а просто... схванахте идеята. Вероятно всичко това е примерно обратната страна на монетата по отношение на точните сметки и това, че японците не дават бакшиши.
- Това вече е малко прибързано заключение, но според мен ще си остане вярно до края. Мисля, че за японците понятието "свобода" не е съвсем ясно. В смисъл те не очакват лична свобода, животът им се подчинява на строго определени правила, които в момента просто се сменят с "модерни" такива, но все така строги. Това общество е основано на краен конформизъм, единствените, на които им е простено да са извън него, са чужденците и съответно цената за това е, че чужденците на практика са изолирани от нормалния начин на живот в Япония. Най-малкият пример за това са цените (т.е. Япония реално е скъпа за чужденци, но не и за японците, тъй като държавата подсигурява достатъчни заплати, които после те връщат като такси за щяло и нещяло). Не разбирам много от икономика, но ми се струва, че японците нямат истински свободен пазар, те по-скоро го имитират и много се гордеят с постиженията си в имплементацията му, но той не е наистина свободен, а доста регулиран и няма истинска конкуренция, защото цените на доста услуги са определени от държавата, а за по-дребните ПРЕДПОЛАГАМ, че пак има някаква врътка, защото както вече казах въпреки големите флуктуации в цените на някои продукти, общото ниво навсякъде е еднакво = скъпо. В един магазин краставиците са 100 йени, в друг са 300, но там пък доматите са по-евтини. И ако решиш да циклиш да събираш най-евтините неща, се набутваш за транспорта, та както казах евтин вариант нема ;р Конкуренцията е неистинска, а свободата - независимо дали в социален или какъвто и да е смисъл - просто не се *иска*. Не е нужна. Но по-сериозни мисли по този въпрос ще имам след повече време.
БТв точно в момента съм основно бесен от факта, че ако искаш да ползваш някаква услуга в Япония, да кажем интернет или телефон или нещо от тоя род, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО първия месец си набутан с някакви услуги, които изобщо не ти трябват, но трябва да ги платиш?!? Можеш да ги спреш чак след първия месец и изобщо втф? Защо на никого това не му прави впечатление и как въобще минава през разни комисии за защита на потребителя, етц?
. 
Жорка, Мелчо, давайти ощи!!!! 
, но не е там въпросът. Жоро наистина хорати сладко 
