ShadowDance

Trip wrote:Ок, значи, започвам с пролога на "Хиперион" от Дан Симънс, параграф по параграф, докъдето ми стигнат силите

The Hegemony Consul sat on the balcony of his ebony spaceship and played Rachmaninoff's Prelude in C-sharp Minor on an ancient but well-maintained Steinway while great, green, saurian things surged and bellowed in the swamps below. A thunderstorm was brewing to the north. Bruise-black clouds silhouetted a forest of giant gymnosperms while stratocumulus towered nine kilometers high in a violent sky. Lightning rippled along the horizon. Closer to the ship, occasional vague, reptilian shapes would blunder into the interdiction field, cry out, and then crash away through indigo mists. The Consul concentrated on a difficult section of the Prelude and ignored the approach of storm and nightfall.

Тук най-впечатляващо е първото изречение, което демонстрира всички неща, които трябва да има в един зрял и ефектен/ефективен литературен стил. Болднатата част е основното изречение, тази в курсив - подчиненото:

The Hegemony Consul sat on the balcony of his ebony spaceship and played Rachmaninoff's Prelude in C-sharp Minor on an ancient but well-maintained Steinway while great, green, saurian things surged and bellowed in the swamps below.

Къде е майсторлъкът тук?

В основното изречение имаме следните образи - Консул на Хегемонията, абаносов космически кораб с балкон, Прелюдия от Рахманинов (даже с уточнение в каква тоналност е) и древно и добре поддържано пиано (отново с уточнение каква е марката му).

Всичко в него лъха на цивилизация, изтънченост, а назоваването на конкретната тоналност на музиката и марката на пианото тънко ни вкарва в съзнанието на Консула (понеже единствено той би знаел какво точно свири, както и марката на пианото си) и ни фокусира върху него, седнал зад инструмента си. Изтънченост и цивилизация лъха даже от ритъма на изречението, с неговите многосрични думи и преобладаващи меки съгласни като "л" "н". "oN aN aNcieNt but weLL-mAINtAINed StEINway" с натрупването на н-та и дифтонгите (дифтонг в английския са съчетания като "ай", "ей", "ий" и прочие) e oсобено показателна фраза - буквално се лее.

Какво имаме в курсива? Образи - огромни, зелени влечугоподобни "неща", които се мятат и реват в блатата "долу". Имаме примитивност, рязък контраст със случващото се на палубата/балкона на абаносовия кораб. И отново, това е отразено дори в звученето "GReat, GReen, SauRian things suRGed and BELLowed in the SwamPS BELow". Имаме резки, едносрични думи, които резонират звуково една с друга.

Контрастът между цивилизованост и примитивност е една от основните теми в Хиперион, загатната още в първото изречение. На това му викам стил!

A thunderstorm was brewing to the north. Bruise-black clouds silhouetted a forest of giant gymnosperms while stratocumulus towered nine kilometers high in a violent sky. Lightning rippled along the horizon. Closer to the ship, occasional vague, reptilian shapes would blunder into the interdiction field, cry out, and then crash away through indigo mists. The Consul concentrated on a difficult section of the Prelude and ignored the approach of storm and nightfall.

Тук имаме не толкова впечатляващи стилови фойерверки, по-скоро праволинейно описание на един доста як научнофантастичен пейзаж, колкото да добием усещане за декора. Имаме също така отговор на въпроса "как тъй тия влечуги не правят кораба на Консула на консерва" - the interdiction field. Имаме и допълнително описание на самовглъбеността му, както и интересния факт, че очевидно не се притеснява от прииждащата огромна буря.

The fatline receiver chimed.

Това изречение е параграф само по себе си, което отразява натрапчивостта и ненадейността на звука. Без ни се казва с излишни думи, ни се подсказва, че иззвъняването нарушава самовглъбението на Консула.

The Consul stopped, fingers hovering above the keyboard, and listened. Thunder rumbled through the heavy air. From the direction of the gymnosperm forest there came the mournful ululation of a carrion-breed pack. Somewhere in the darkness below, a small-brained beast trumpeted its answering challenge and fell quiet. The interdiction field added its sonic undertones to the sudden silence.

Тук имаме реакцията на Консула, който се вслушва и наистина, в останалите изречения от параграфа имаме само описания на звуци, които освен това добавят няколко щриха към скицираното описание на декора. Внезапната тишина в края на абзаца подсилва усещането за очакване, което е обзело Консула. Отново, без да ни се споменава, че той изпитва това усещане, ни се подсказва.

The fatline chimed again.

Отново, подобно на предното изречение-параграф, звукът обхваща цял абзац, цялото съзнание на Консула.

И така нататък

Мога да направя същото с някой друг текст, ако на някой му е интересно - всъщност мога да пробвам именно Ериксън или Мартин, но мисля, че стана ясно горе-долу как подхождам към нещата Колкото по-тънко, ненатрапчиво, използващо повече възможности на езика и резониращо с останали части от текста ми е поднесено нещо, толкова по-удовлетворяващо ми е

Trip wrote:Ок, ще си препрочета началото на първия Малазан и на първата Песен, може да ги оставя да отлежат един ден и ще пиша :)
Засега съм подхванал Малазана и е факт, че на места Ериксън се попрепъва в изказа си. Мисля бтв да погледна и началото на Колелото на времето, че е срамота да не съм чел и ред от него, пък и може да ми послужи евентуално за сравнение с Мартин и Ериксън, доколкото Колелото си е квинтесенциалното епично фентъзи.

Trip wrote:Ок, значи, започвам с пролога на "Хиперион" от Дан Симънс, параграф по параграф, докъдето ми стигнат силите

The Hegemony Consul sat on the balcony of his ebony spaceship and played Rachmaninoff's Prelude in C-sharp Minor on an ancient but well-maintained Steinway while great, green, saurian things surged and bellowed in the swamps below. A thunderstorm was brewing to the north. Bruise-black clouds silhouetted a forest of giant gymnosperms while stratocumulus towered nine kilometers high in a violent sky. Lightning rippled along the horizon. Closer to the ship, occasional vague, reptilian shapes would blunder into the interdiction field, cry out, and then crash away through indigo mists. The Consul concentrated on a difficult section of the Prelude and ignored the approach of storm and nightfall.

Тук най-впечатляващо е първото изречение, което демонстрира всички неща, които трябва да има в един зрял и ефектен/ефективен литературен стил. Болднатата част е основното изречение, тази в курсив - подчиненото:

The Hegemony Consul sat on the balcony of his ebony spaceship and played Rachmaninoff's Prelude in C-sharp Minor on an ancient but well-maintained Steinway while great, green, saurian things surged and bellowed in the swamps below.

Къде е майсторлъкът тук?

В основното изречение имаме следните образи - Консул на Хегемонията, абаносов космически кораб с балкон, Прелюдия от Рахманинов (даже с уточнение в каква тоналност е) и древно и добре поддържано пиано (отново с уточнение каква е марката му).

Всичко в него лъха на цивилизация, изтънченост, а назоваването на конкретната тоналност на музиката и марката на пианото тънко ни вкарва в съзнанието на Консула (понеже единствено той би знаел какво точно свири, както и марката на пианото си) и ни фокусира върху него, седнал зад инструмента си. Изтънченост и цивилизация лъха даже от ритъма на изречението, с неговите многосрични думи и преобладаващи меки съгласни като "л" "н". "oN aN aNcieNt but weLL-mAINtAINed StEINway" с натрупването на н-та и дифтонгите (дифтонг в английския са съчетания като "ай", "ей", "ий" и прочие) e oсобено показателна фраза - буквално се лее.

Какво имаме в курсива? Образи - огромни, зелени влечугоподобни "неща", които се мятат и реват в блатата "долу". Имаме примитивност, рязък контраст със случващото се на палубата/балкона на абаносовия кораб. И отново, това е отразено дори в звученето "GReat, GReen, SauRian things suRGed and BELLowed in the SwamPS BELow". Имаме резки, едносрични думи, които резонират звуково една с друга.

Контрастът между цивилизованост и примитивност е една от основните теми в Хиперион, загатната още в първото изречение. На това му викам стил!

A thunderstorm was brewing to the north. Bruise-black clouds silhouetted a forest of giant gymnosperms while stratocumulus towered nine kilometers high in a violent sky. Lightning rippled along the horizon. Closer to the ship, occasional vague, reptilian shapes would blunder into the interdiction field, cry out, and then crash away through indigo mists. The Consul concentrated on a difficult section of the Prelude and ignored the approach of storm and nightfall.

Тук имаме не толкова впечатляващи стилови фойерверки, по-скоро праволинейно описание на един доста як научнофантастичен пейзаж, колкото да добием усещане за декора. Имаме също така отговор на въпроса "как тъй тия влечуги не правят кораба на Консула на консерва" - the interdiction field. Имаме и допълнително описание на самовглъбеността му, както и интересния факт, че очевидно не се притеснява от прииждащата огромна буря.

The fatline receiver chimed.

Това изречение е параграф само по себе си, което отразява натрапчивостта и ненадейността на звука. Без ни се казва с излишни думи, ни се подсказва, че иззвъняването нарушава самовглъбението на Консула.

The Consul stopped, fingers hovering above the keyboard, and listened. Thunder rumbled through the heavy air. From the direction of the gymnosperm forest there came the mournful ululation of a carrion-breed pack. Somewhere in the darkness below, a small-brained beast trumpeted its answering challenge and fell quiet. The interdiction field added its sonic undertones to the sudden silence.

Тук имаме реакцията на Консула, който се вслушва и наистина, в останалите изречения от параграфа имаме само описания на звуци, които освен това добавят няколко щриха към скицираното описание на декора. Внезапната тишина в края на абзаца подсилва усещането за очакване, което е обзело Консула. Отново, без да ни се споменава, че той изпитва това усещане, ни се подсказва.

The fatline chimed again.

Отново, подобно на предното изречение-параграф, звукът обхваща цял абзац, цялото съзнание на Консула.

И така нататък

Мога да направя същото с някой друг текст, ако на някой му е интересно - всъщност мога да пробвам именно Ериксън или Мартин, но мисля, че стана ясно горе-долу как подхождам към нещата Колкото по-тънко, ненатрапчиво, използващо повече възможности на езика и резониращо с останали части от текста ми е поднесено нещо, толкова по-удовлетворяващо ми е