Марфе, благодаря за материалите.
Дефиниция на добър стил няма, както няма дефиниция на синьо. Виждаш го (четеш) и го познаваш, толкова. А стилът е важен, понеже литературата е изкуство.
Ако един автор няма добър стил, то навярно изобщо не трябва да се занимава с писане на
художествена литература. Нека направо премине към трактатите или книжките „Как да станем щастливи/слаби/добри готвачи за седем дни”. Стилът гарантира и възприемането на идеята - дори да я дочета, ако една книга звучи като ученическо съчинение, просто няма да успее да ме убеди в каквото и да е било.
Недоумявам защо хората, които не могат да рисуват (примерно) не се напъват да стават художници, въпреки че имат четка и боички, а тези, които не могат да пишат, напират да изразяват идеите си в писмен вид, понеже са се добрали до листче и химикалка. Недоумявам защо всеки трети-четвърти човек ти обявява „Винаги съм искал да напиша книга” или „О, винаги съм искал да съм писател” – аз пък винаги съм искала да съм оперна певица, ама изобщо не ме бива. Искам е-ли-тар-ност! Искам!
Тоест, стилът на автора показва първо, дали изобщо става за писател. Второ, дали е чел и писал достатъчно, понеже стила се усвършенства с четене и писане. Трето, дали подхожда сериозно към писателския процес и редактира до побъркване, или си мисли, че брилянтните му идеи компенсират тромавия изказ.
А тромавия изказ не го компенсира нищо, защото спъва жестоко. Паолини и оня, с „Амос Дарагон” са ми докарвали главоболие. Исках да късам страници. И да ги дъвча. И изобщо, за какво е спора?
Естествено е да продължиш да четеш книга, която започва така:
Едва ли е съвпадение, че никой език на Земята никога не е родил израза „красив като летище”. Летищата са грозни.
, отколкото книга, която започва така:
Беше слънчев майски ден, птичките пееха, клоните на дърветата кротко се похлащаха на лекия бриз.
Пратчет е Пратчет заради стила си, Дъглас Адамс е Дъглас Адамс заради стила си, цялата комична фантастика и комична литература изобщо се опира на стила, хорър литературата - също, Лъвкрафт е Лъвкрафт заради атмосферата, която създава стила му, а Стивън Кинг, пък ако щете – Дан Браун, Роулинг и другите лесно смилаеми, четивни автори... Стила е това, което разганичава писателя от човека с химикалка.
Точно както е и с ораторското изкуство – ако един блестящ ум с гениални идеи, ти ги поднася сухо и терминологично, или пък говори с диалект, или си мънка, ще се наложи да полагаш специални усилия, за да го слушаш и да осмислиш това, което ти казва. Скука, напъни, мъка. Може би ще ти е полезно, но няма да ти е приятно да го слушаш. И обратното – ако някой с приятен глас, богат речник и дар-слово ти говори за моливи, круши и какво е обядвал вчера, ще го слушаш и ще ти е приятно, пък макар и информацията да не ти е особено нужна.
Стилът лично усещание ли е - тоест за различни читатели може да се случи така че единия една книга да му е много приятна за четене а на другия нечетивна, протяжна и противна? Или обратно - еди коя си книга е много добре стилистически и който не може да го схване проблема е в него като читател.
На мен ми се струва, че усещането за стилът е едно от най-обективните (не напълно, естествено, но все пак) Дори да не ти допадат жанра, героите и идеите на дадена книга - добрият стил би те хванал, и после може да признаеш нещо като "а бе, добра книга, ама не е мой тип". Може би бъркам.
Иначе, аз пък винаги съм си падала по руския стил. Преди няколко години направих преход от някакво средняшко американско фентъзи към „Майстора и Маргарита”. Скокът в стила беше осезаем. Може би защото са ни географски по-близо, обаче предпочитам руска и източноевропейска литература пред американска. Станислав Лем пред Азимов и Стругацки, Сапковски, Лукяненко пред, например, Робърт Джордан.
... но по Толстой и аз не си падам.
Но това е друга тема , за която няма нужда да изпадаме в офтопик.
). Както Симеон спомена многократно, всичко в една книга зависи от стила. Колкото и хубави идеи да има автора, ако не може да ги предаде на читателя както трябва посредством стила (а друг начин няма), доникъде няма да стигне. Затова стилът е винаги важен. Да, някои автори се фокусират повече на него отколкото други, но всички му обръщат сериозно внимание, защото той е основата на всичко.
