ShadowDance

Чърчил винаги е мразил България по незнайни причини. Принципно съм чел в един военен учебник че е имало два плана за атака на съюзниците към Германия - по американския план десанта е трябвало да стане на Балканите и през България, но Чърчил се възпротивил.

Доколкото си спомням от една лекция в университета (в славните времена, когато посещавах лекции) Чърчил е командвал военна част и се е бил в България по време на Първата световна война, където не се е справил блестящо. По-късно в свои мемоари споменавал България и българите с доста неприязън (не се къпели често и такива работи...)

Moridin wrote:Но мен ми е интересно ако България беше останала в западната сфера на влияние някак си, дали пак щяхме да сме такива мизерабли или щяхме да сме по-напред от други държави (в момента сме реално най-пропадналата държава от източния блок, като изключим разни бивши съветски републики).

Vash wrote:Добре, че загубихме тази война...

На 24.XII.1941. Попов ми съобщи за искането на германците да изпратим три дивизии в Сърбия, за да окупираме Моравско. Види се, че те искат да освободят своите войски, които се намират там. Войските ще можем да изпратим. Това евентуално би ни освободило от други задължение, напр. да воюваме срещу Русия... -
и след една седмица, на 30.XII.1941 г., българският тъй наречен Първи окупационен корпус навлязъл в Сърбия и окупирал района на Зайчар, Крагуевац, Прищина и Бела паланка;
на 22.ІІІ.1942 г. Цар Борис бил при Хитлер: От нас (Хитлер) не искал помощ в Русия, ще искат обаче още помощ в Сърбия..., на което царят отвърнал: Ако искат разширение на нашата окупация в Сърбия, да ни дадат областта към Неготин... -
и хайде, окупирали сме и Неготинско;
на 3.VI. 1943 г. (след разгрома на немците при Сталинград) царят е отново при Хитлер: От нас искат да заемем Североизточна Сърбия (Тимошко до Морава), за да се освободи тамошната германска дивизия, и гръцка Македония приблизително до Бистрица. Станало дума и за Солун, но Ц. отклонил идеята...;
на 19.VI.1943 г., както ми каза вчера (ген.) Михов, германците искат да ни възложат разширение на окупацията в Северна Сърбия без Белград и заемането на цялото крайбрежие от устието на Струма до Катерини... -
и без много бавене, на 5.VII.1943 г., нашата Втора армия (10-а и 11-а дивизия) завзела Беломорска Тракия, а Втори корпус (7-а, 16-а и 28-а дивизия) завзел Халкидическия полуостров и гръцка Македония,
(във Вардарска Македония била разположена Пета армия: 14-а, 15-а и 17-а пехотна дивизия, 1-ва кавалерийска бригада и други армейски части, общо 58 000 души),
а съставът на корпуса в Югославия, поради разрасналото се партизанско движение, бил увеличен - състоял се от 22-ра, 24-та, 25-а, 27-а и 29-а пехотна дивизия, две тежкокартечни дружини, артилерийски полк,, гаубично отделение, две товарни артилерийски отделения, инженерна дружина и авиационно ято от 6 самолета;
фактически сме окупирали цяла Сърбия без Белград и околностите му (там действала германскса окупационна групировка).

Какви „геройства" сме сторили не само срещу сръбските шумкари, но и срещу мирното сръбско население, срещу жените и децата, аз съм чувал от разказите на баща си, който беше мобилизиран редник в окупационния корпус -
няма да разказвам непатриотични подробности, само ще ти кажа, читателю, че като остаря, баща ми беше обладан от кошмарните видения на тази окупация, след половин век тези видения го настигнаха: внезапно започваше да говори като картечница, разказваше за сраженията край Крагуевац и за разстрелите, надаваше смъртни викове като екзекутираните, плачеше и виеше като жените пред запалените им къщи...