Банкетът - що за заглавие?
История - наистина има доста от Хамлет (знание, което би трябвало да ни подготви за неприятностите), че и малко от Макбет. Но докато в горните две трагедии все пак има някаква удовлетворителна развръзка, тук съвсем са му изпуснали края.
Нещата изглеждат сбъркани през целия филм и се понареждат едва на финала (твърде късно), когато се оказва, че няма черно и бяло и повечето образи са "сиви". Това само по себе си е прекрасно - но не и когато е за сметка на пълното унищожаване на протагонистите и антагонистите. Ако не ти пука за нито един от героите, какъв е смисълът от цялата история?
Иначе се справя добре като класическа трагедия, чиято единствена цел е да изследва героите си чрез житейските превратности. Бих препоръчал на Дем - но не и на друг. Аз успях да симпатизирам донякъде единствено на главната героиня/злодейка - но по някое време се улових, че просто се кефя на муцуната на Жан Зъй.
Актьори -Жан Зъй!

Други известни няма - и едва ли ще станат такива баш с тоя филм. Мацката обаче прави баси ролята (първата й не-чернобяла, доколкото знам), и си е все такава дъвка за очите. (Що гледам всичко с нея по 4 пъти, мислите?

) Даже има голотии - с боди дабъл, за нещастие, сигурен съм.

Разбира се, много биха сметнали, че за такава роля би била необходима злата на вид Гонг Ли, но аз се кефех точно на ефекта на ангелското личице на Жан Зъй в непривичния му контекст.
Музика - някви псевдоренесансови струнни виения, които по никакъв начин не ми се вързаха с източния сетинг. Тъпото е, че пак си е на Тан Дън - но разликата с Герой и Тигър и Дракон е от небето до земята.
Бойни сцени - само за цвят. Безкрайно нереалистични и същевременно не особено впечатляващи. Включват и смислови дупки. Ако някой отиде само заради тях (Тигре!), ще е горчиво разочарован. Струва си да предупредя, защото трейлърът го докарва 100% боен филм, използвайки всичките 4? сцени по няколко пъти.
Кинематография - страхотна! Има няколко (само няколко, уви - баси клаустрофобията!) излизания от двореца, в които камерата направо ви откача главата, въртейки се виртуозно из претъпканите фентъзи улици.
Сценография - ето заради кое си струва да се гледа многократно!

Костюми ли не щеш, безкрайни интериори от Забранения град, които крещят
"имперско величие", обширни CGI исторически пейзажи, приказни улички и кво ли не още. В тоя филм има сто пъти повече фентъзи отколкото в шитове като Ерагон, mark my words.
Сигурно ще издържи три пъти, главно заради горното и жанзъйката. Но с тоя сюжет, батко...

Истинска трагедия!
Все пак като цяло не пада под Кинжалите, както и очаквах - като сумарна стойност на компонентите. Иначе, както стана ясно, е много различен от ЖанИмоу-вските биткаджийници.