Чакай да цитирам онова прословуто изречение още веднъж.
Глаголът всъщност е като характеристики е същият като "мисля", в различни случаи може да и преходен (такъв с допълнение, нали това значеше терминът?), и непреходен...
Така. Изречението в скобите беше искрен въпрос. Сиреч, да разбера какво искаш да кажеш. Да спомогна един вид за по-гладка дискусия. Ти реши да ми се присмиваш. Цитирай ми някое изречение от постовете ми в тая тема, където да те взимам на подбив. Едно.
Ето какво имах предвид с изречението си:
Аз мисля. - Aз извършвам процеса "мислене" (фокусът е върху процеса, глаголът е по английски intransitive.)
Аз мисля нещо си там. - Аз извършвам процеса "мислене" спрямо нещо. (фокусът е върху нещото, глаголът по английски е "transitive".
Нещо стана. - Нещо е променило състоянието си в нещо друго (фокусът е върху "ставането"/промяната, глаголът е intransitive)
Нещо стана пълна каша. - Нещо е променило състоянието си в нещо друго (фокусът е върху второто, новото състояние, глаголът е transitive)
В този смисъл, двата глагола са с еднаква характеристика "транзитивност".
По-смислено/информирано ли ти е изречението ми сега и ако не, кажи къде са ми пробойните, за да си запълня празнините в знанието. Seriously. Само не ми се прави на интересен отново.
Колкото до това, което казахме с Жоро - ние изложихме аргументи с цел убедително да изразим мнението си, а не да те потъпчем в калта. Ето още един опит от мен.
В случая "Аз мисля това" конструкцията съществува ЕДИНСТВЕНО в подчиненото изречение ",което мисля,".
Имаме скрит подлог "Аз", имаме сказуемо "мисля", имаме относително местоимение "което", заместващо "това".
Логическия смисъл, СЕМАНТИКАТА на основното изречение "Това е онова" е "Това притежава характеристиката "тъждественост" с онова".
Или с други думи "Подлогът Е допълнението." В случая подлогът е всъщност съставен от главната дума "това" и подчиненото определително ",което мисля".
Разбира се, че граматически най-правилният вариант е да има запетаи от двете страни. Но:
Допълнението в нашия пример, когато го експлицираме, изглежда така - "това, че си галфон."
Тъй като основната дума "това" е скрита в нормалния вариант, според мен няма нужда и от запетаята, която я разделя от подчиненото й определително изречение.
Освен това, двете основни групи в изречението са тази на подлога и тази на сказуемото.
Смятам, че винаги, когато е възможно, двете групи трябва да се отграничават формално. В твоя пример "Това, което смятам е, че си галфон." от чисто формална гледна точка ти ги събираш наедно.
Ето ти идентично като основна семантична и граматическа структура изречение.
"Възражението, за което си мисля, е че е доказателствата ти са ми много по-неубедителни от моите." Ето, тук нямаме някакво неопределено "това", мисля че основната структура се вижда по-ясно.
Също така, естествено, изборът коя запетая да се премахне е арбитрарен в случая.
Затова СПОРЕД МЕН е ПО-ПРАВИЛНО това да е втората. Ок? Не единствено правилно.
И понеже познанията, а не някакъв недоказан авторитет са ни важни, а в един от последните си постове ти каза, че имаш много да кажеш по въпроса, че и по други въпроси (ами кажи, де, нали затова е тоя форум, що ше мълчиш?), искам да се уверя в твоите познания по синтаксис като ти дам едно изречение за синтактичен разбор. После ти ми дай едно, че да сме на равна нога (или да осъзнаем, че досега сме били)
Ето го и него:
"Струва ми се, че когато човек е в компания с други, той си мисли, че е най-добре да е сам със себе си."
Не е учебников пример, току-що си го измислих, тъй че не знам точния разбор предварително.
Още един такъв пост и ще локна темата 
За останалото - живи сме, здрави сме, това е най-важното.
