ShadowDance

Общо взето, ако опростим максимално нещата, основните лагери са два:

1) научно-прогностичния, според когото фантастиката е особен жанр, в който идеите са много по-важни от литературно-художествените елементи. Научната издържаност и достоверност са ключови, както и оригиналните концепции за бъдещето на обществоото и технологичното развитие. С оглед на това се прощават неща като груби инфодъмпове, недоразвити герои, суховат стил или несъществуващ сюжет. Общо взето предпочитани автори на хората от тази група са Артър Кларк, Азимов, Бакстър, Бенфорд и т.н. представители на Hard Science Fiction.

2) художествения, според който в израза science fiction втората дума е по-важната. Според защитниците на тази теза, научно-прогностичните идеи са хубаво нещо, но далеч не са всичко и е недопустимо заради тяхното развитие да се жертва пълноценната художественост на творбата. Както и че е съвсем нормално в една фантастика да няма нито прогностичен, нито силно застъпен научен елемент.

И все пак перфектната научна фантастика би трябвало да е междината на двата лагера. И веднага ми изниква пример - Дейвид Брин. Несъмнено един от най-великите писатели на научна фантастика и поради факта, че научната прогностика и художествените достойнства са на еднакво високо ниво в книгите му.

Да си призная, тази тема е една от малкото във форума, които съм изчел от начало до край, не пропускайки нито един коментар.

Без да отхвърлям "втория лагер", аз ще си призная (и то без да ме е срам), че предпочитам именно първата категория книги. Спомням си една вечер след лекцията в клуба (която май аз си бях изнесъл), след като киснах един час в кафето, на по бира с Генерала (аз пих кафе, защото жената не ми дава )... Та обсъждахме творчеството на Стругацки и Ефремов. Това, което той ми каза: "Ти си човек с техническа мисъл. Затова не се и учудвам, че Ефремов ти е харесал повече от братя Стругацки".

Харесвам точно тази, hard sci-fi. Обичам както Азимов, така и Кларк. Спомням си, че с удоволствие съм препрочитал "Луните на Юпитер", "Роботите и империята", "Лунен прах", "Среща с рама", "Градът и звездите". Тук въобще не влкючвам "Аз, роботът" или "2001 - Космическа одисея".

Категория едно искат именно конкретна нагласа и конкретен тип хора. Примерно братя Стругацки или Азимов са по-лесно разбираеми за баща ми, по мои наблюдения, просто защото са писани един вид в "неговото" време и идеите и основно стиловете им са му по-познати.

"Неговото време" е било това, когато Аполо все още са летяли, а съветите са строели самостоятелно станции, когато луноходите са пращали мъгляви снимки и прочие. Това е било времето, когато баща ми откровено се е интересувал от програмиране, нищо че изчислителните машини са заемали огромни помещения. Тогава са живеели онези хора, които са тласкали научния прогрес.
"Днешното време" е това, когато хората рядко си показват носа навън и вместо да четат книги, играят Кънтър Страйк в задимените клубове. Това е времето, когато хората се съмняват в най-великите постижения на човечеството и вярват на купища глупости и конспиративни теории. Понякога имам чувството, че съм си объркал времето и трябвало да се родя поне 30 години напред....

За мен е малко трудно да кажа, че съм застъпник на едното течение и единствено на него. По-скоро ми пречи липсата на който и да е от двата елемента.

Нямам нужда от някаква Голяма Прогностична Идея, за да ми хареса книгата, но имам нужда все пак от някаква идея, утопия, антиутопия, каквото там. В смисъл, ако имаме просто една много добре издържана литературно книга с приключения в бъдещето или в алтернативен свят, това е просто добро фентъзи. За мен няма нужда и идеята да е адски научно достоверна, стига да не е абсурдна до наивност, просто да има някаква идея.

Още нещо - по никакъв начин не свързвам идеите с някакви опити да се отгатне бъдещето, за мен това не е особено свързано с литературата.

По същия начин стои и въпросът с художествената стойност. За мен би било огромен минус, ако идеите ми се поднасят с литературния похват "на, зобай мъдрост" (първото нещо, което ми пречеше в Мигновечността). Нямам нужда от генерално новаторски или съвършен до поетичност стил и невероятно дълбоки герои, но трябва да са поне донякъде развити и достоверни. И освен това добре изградена атмосфера за мен може да е огромен плюс.

Та така, за мен тези две течения не си противоречат, по-скоро се допълват.

Не беше ли прогностичния елемент този, който отличава научната фантастика от останалите видове фантастика? Поправете ме, ако бъркам.

Не беше. Фантастичният елемент отличава фантастиката от всички други жанрове. Ше извиняваш, но генезисът на тоя жанр е в евтините Флаш Гордън-подобни историйки по списания от 30-те и 40-те.

Всъщност, извинявам се. Имах впредвид твърдата научна фантастика като поджанр.

Мне, там пък е научната екстраполация Прогностицизмът е в социалната фантастика.

Бе, генезисът на тоя жанр е и в Жул Верн доста по-рано...
Но иначе - фантастичността не е непременно обвързана с научност, която пък от своя страна, няма нужда да има претенции за прогностичност...

Тотално се оплетох Мерси все пак

Да припомня само казаното от Р. Силвърбърг по въпроса:

Spoiler: show

"Дефинирането на научната фантастика е рискована работа, меко казано. Мисля, че знам какво е тя, но и като писател, и като редактор, понякога съм нарушавал дефиницията си. Въпросът е, както е казал писателят и критик Дамън Найт, какво точно сочим, когато посочим нещо и го наречем „научна фантастика”? Мога да я определя посредством детайлите: разказ за роботи е научна фантастика, разказ за междупланетно пътешествие е научна фантастика, разказ за машина на времето е научна фантастика и пр. и пр., като трупам множество специфични случаи с надеждата, че ще се обединят в едно голямо обобщение. Но това не е много добър начин да се определи нещо. („Този дъб е дърво… този явор е дърво… но тази гигантска папрат дърво ли е? Този осемнадесетметров кактус дърво ли е?”) Къде точно е дървесното на дъбовете и яворите и в какво отношение папратта и огромният кактус споделят това качество, и в какво отношение не го споделят?
Мога също да определя научната фантастика, както често е правено, като проза за взаимодействието между човешки същества и технология. Това ще покрие ужасно много територия, но изглежда изключва такива книги като собствената ми „Да умираш отвътре” (която е за телепатията) и „Отворете място! Отворете място!” на Хари Харисън (която е за демографията). Мога, и понякога го правя, да се спра на възгледа, че научната фантастика се дефинира от определена странност, от елемент на нереалност, на фантастичност; но вие разбирате колко безполезна е тази дефиниция, след като квалифицира „Алиса в страната на чудесата” като научна фантастика, точно както дефиницията „хора и технология” квалифицира „Ароусмит” като такава. Не мисля, че „Алиса в страната на чудесата” е научна фантастика и не бих причислил и „Ароусмит” на Синклер Луис към жанра."

На него може да му се вярва

Фил Плейт, астроном, казва, че научната фантастика е научна, когато разказаният сюжет е съвместим с последните научни открития. По тази логика "Междузвездни войни" не е научна фантастика, защото Звездата на смъртта не може да бъде създадена нито на теория, нито на практика.

Доста повърхностно, според мен.

Твърде. Но че SW не е фантастика, съм съгласен.

Мхм...

Имайте впредвид, че разказвам тези неща като човек, който седем години се занимава с космическа наука като хоби, а не като литератор. Вярно, Артър Кларк ме запали по твърдата НФ, но научно погледнато, днес първата Одисея противоречи на науката по всички параграфи. Това прави ли Одисеята не-научна фантастика? А какво ще кажем за Жул Верн? Когато му изчетох "Плаващият остров", с тези подводни кабели и скачвания... Просто човекът не е познавал радиовълните.

Не, научността на едно произведение не зависи от това дали е достоверно от гледна точка на половин или един век по-късно, а дали в момента на писането си е издържано в определени концепции. Т.е. ако Кларк се е позовавал на научните познания от епохата, когато е писал книгите си, това, че те вече са остарели, не променя жанра на книгите му.

Точно това исках да кажа, Ролънд

Много трудно е да се правят прогнози. През 60-те години малцина са се съмнавяли, че до 2000 година ще има градове на Луната и на Марс. А днес ситуацията е коренно различна. Ако през 1940 година някой се е изкажел, че човек ще лети в космоса след 20 години, може би щели да му се изсмеят.