Съжалявам, но за конкретния психически процес не бих могла да те светна, защото не съм човек, който го прави и твърде рядко фенствам. За сметка на това, има доста литература изписана за поп-културата и кое как работи като реклама в нея в чисто антропологичен аспект, така че може би някъде ще има конкретната въпросната информация.
За Хълк 1 си спомням няколко неща покрай промоцията, като най-изпъкващо ми е това, че Анг Лий обясняваше в ТВ интервюта как Хълк за него е гръцка трагедия. Сега, чувала съм покрай промоция на комиксови и супергеройски филми да се говорят подобни неща, но по-скоро в стратосферата от сорта "има елементи на", "доста набодобява на", а не то Е. Защото, когато кажеш, че то Е, в крайна сметка, очакванията са ДОСТА високи, а и за мен (както и за няколко хора) подобни изказвания могат да бъдат наречени "претенциозни".
За останалите супергеройски филми, за които говориш не знам, но тези които са имали претенции на съответното ниво, поне са ги изпълнили. Тоест, аз самата (а и доста зрители, мисля) не си получих гръцката трагедия.
За вглъбяването в стила имах следното предвид: комиксовите фреймове, които бяха на всяка крачка - изначално ги сметнах за доста куул, но те просто писваха след време; целия 80s feel, който беше плътно вкаран във филма и при мен подчертано не даде позитивен резонанс; константното натрапване на темата за връзката 'гневно дете/ баща', дори на чисто визуално ниво (да не говорим, че самата тема не ме впечатли както беше разработена, а и мога да твърдя, че също залиташе към претенциозност на литературно ниво). Аз бтв, съм човек, който винаги роптае по пръдните на Арънофски, без Кечистът, така че не знам как той се намеси в разговора, но предлагам да се придържаме към това, което обсъждаме.
Като цяло, внимателното ходене на Лий зад концепцията 'това е комикс от еди коя си година, защо да не прилича на големия екран на такъв?' ме нервеше. Малко като, ако филмират нов Дракула, да сложат обръщащи се страници на дневник и отварящи се писма на през 15 минути, или примерно, първият филм дето е правен по адаптиран сценарий да беше заснет с разгръщане на книга като в старовремските филмчета на Дисни. Може да е иновативно и различно just for the sake of it, но подобни залитания (демек да си различен) съм виждала и при Waterworld, примерно и пак не ми вървяха. Това е, което имах предвид с 'изяждането' на филма. За мен супергеройски филм малко или много има формула, по която е хубаво да се движи, ако няма достатъчно силен литературен замисъл вътре вкаран изначално. А Хълк нямаше.
За Бана и актьорството: за мен Чопър в качеството си на едно изпълнение, демонстрира някакви актьорски способности, но не смятам, че е обективно да се каже 'всичко' в подобен случай. Някак premature ми седи, съжалявам. Това е роля, за която е ползван качествен материал от Кроу и от още няколко подобни изпълнения, пречупен е през собствен мироглед и се е получило качествено изпълнение. Но то е фиксирано в рамките на дадения продукт, а за да видя истински способности, са ми необходими поне 3-4 продукта. За Холивуд и 'ползването', не знам. На мен ми седи доста като и той самият да е недотам способен да си избира роли, които да го изтъкват като талант.
Аз не очаквам нищо конкретно при водене на дискусия с човек, който не познавам в личния живот, поне не смятам, че бих могла. А на мен лично, 'варждебно настроена среда' не би ми действала пораженчески. За майтапа, no idea. Няколко души коментираха откъса, ти не изръси нищо за майтап, а аз очаквам употребата на всякакви методики при доказване на теза, тъй че, няма как да знам, съжалявам.
Не знаех, че за теб ако човек се 'научи' на нещо и после го употребява при играта си, всъщност той е слаб актьор, или поне не достатъчно качествен такъв. Аз не го възприемам така, но може би ти просто си по 'истинските' неща като вродения талант. В доста учебни заведения, където актьорството се учи и преподава се възприема подхода с 'научаване и възпроизвеждане', аз съм взела решение за себе си, че ги подкрепям.
За Фостър коментара: hardly. Първо, Фостър играе на дубли, а не на един цял. Второ, изпълненията му на подобни психопати са години след въпросното и той го използва (съзнателно, при това, както беше споменал в едно интервю, мисля за Юма), така че вече работи по готов материал. Ще дам следния пример -един от основните аргументи на хора, занимаващи се с оценяване на кое е стойностно и кое не като игра относно защо изпълнението на Том Ханкс като Форест Гъмп не е нищо особено е, че Хофмън го е направил няколко години преди него и Ханкс е градил върху твърде стабилен скелет. Трето, Фостър, колкото и да го харесвам като актьор, умее да вади на преден план най-вече изперколясалия психо, а не смутителния сладур. Очите му са твърде напрегнати.
Аз не твърдя, че Бана е ужасен актьор, а че е по-ужасен от Нортън.
На Нортън първата му роля в киното е дефинитивната му визитка, да не говорим, че наистина я преподават на хора, които учат да са актьори. 
). А тоя филм няма да го гледам, докато не ми кажеш още поне три, в които Бана е турбо як актьор, който може да изиграе "ВСИЧКО". За човек с 22 заглавия филмография един филм просто не е предстативелна извадка, съжалявам 