Споделете

[Morwen]

Симеоне, какво е майсторско изпълнение? Какво е интелигентно направен филм? Какво е добър сюжет?
Всичко това за някой е едно, за друг е друго. Това не го прави по-малко валидна характеристика. Също и това с емоционалността. Един филм може за мен да е емоционален, за теб да не е и обратното.
На първо място трябва да има поне опит да се предадат емоции. В един екшън с коли примерно, принципно това го няма. На второ да се предават кадърно и достоверно - както чрез игра, така и чрез сценарий. От там нататък може да има екстри като съсредоточаване върху емоциите, оригинален подход или 10 други неща. Разбира се, не мога да извадя математически алгоритъм за точна количествена и качествена оценка. Но това не го прави несъществуващо.

Както казах и по-горе – безсмислено е да седнат двама и да спорят силно ли е някое конкретно чувство или не. Но това не значи, че не можем да разглеждаме емоционалността на един филм.

Точно.

[Trip]

Де да знам, на мен ми се струва, че абсолютно всичко с цел забавление, на някакво ниво - такова е цялото изкуство - иска да създава емоции. Включително екшъните с коли. Ся, струва ми се нечестно да удостояваме с тва определение само емоциите, които предполагат циврене и/или дълбока интроспективна замисленост.

И затова оня пример с Аватар (на Dr. Horrible) не е удачен, особено сравнен с житейска драма. Иначе аз се впечатлявам доста повече от *примери* за емоционалност, колкото от твърдения за наличието на такава. Мисля, че Симеон за това говореше.

Иначе човек доста лесно може да каже къде има *опити* за емоционалност във филм, или поне опити за фокусиране на тая емоционалност - щото емоциите все пак се натрупват през целия филм, не е кат да си рупаш пуканките и да се хилиш в един момент и после да точиш сълзи и сополи в следващия.

[Morwen]

Да, но от емоция до емоция има разлика. Емоция е като ти обелят колата и когато умре най-близкият ти човек. Да, не можеш да кажеш, че буйното преследване с коли в Бързи и яростни 2 не е емоция, както и не можеш да кажеш, че сценарият на Alone in the dark не е сценарий. Ама определено нещо му липсва...

Иначе предполагам, че Симеон е говорел за някакъв конкретен случай с повече обстоятелства, но нямаше как да се разбере какви точно.

[tigermaster]

В Аватар пък има една сцена, в която главният герой, доскоро неспособен да ходи, прехвърля съзнанието си в силно здраво тяло и скоро започва радостно да тича. В един момент камерата специално се приближава изключително близо към ходилото му, за да се покаже как то докосва пясъка. Ето това наричам аз плитка емоционалност. Може и да греша, но дълбоко се съмнявам Камерън да е изживял нещо такова, да е изпитал това чувство или да е говорил с човек, който го е изпитал. Просто цялата сцена все едно крещеше „О, той горкият не можеше да ходи, но вижте сега как стъпва в пясъка! Не е ли страхотно, представяте ли си как се чувства той, а?”. И там е проблемът – трябва да си представям как се чувства, но реално не го чувствам. И съответно въобще не съчувствам на персонажа. Мисля си за емоцията, но не я изпитвам. И съответно не бих нарекъл филма емоционален.

Аз, обаче, знам какво е изпитвал героят от първа ръка, макар че никога не съм губил напълно способността си да ходя, и смея да твърдя, че беше показано достатъчно добре. Само споменавам, не е, за да се заяждам. Така или иначе в дискусии точно около този филм не ми се влиза изобщо. Имам си опит от "300" вече. "An Education" не съм гледал и не мога да кажа нищо, де.
Иначе аз "плитка емоционалност" казвам на крясъците "NOOOOOOOOO!!!", на моментите от типа "Ти ме размаза от бой, обаче аз си спомних как ми уби кучето и ми открадна библията и се ядосах, та ще те утрепя", на писъците от ужас(е, да му се не знае, на мен истинският страх така ми сковава гърлото, че не съм способен на никакъв звук, камо ли на писък) и т.н. похватчета. Мисля, че е ясно и защо.

[RRSunknown]

А смятате ли че има има градация във важноста на емоциите.
Примерно адреналиновия прилив от едно преследване може да се равнява с радоста от лично постижение приу спечелване на златен медал (примерно)?

[Trip]

Не смятам, че от емоция до емоция има толкова голяма разлика. Вероятно е въпрос на темперамент, но това е и един от ефектите на изкуството - да не те забива в една предпочитана от теб емоция.

Емоцията тип Бързи и яростни за мен е също толкова ценна, колкото и всяка друга, а сравнението с Аловн ин тхе Дарк не ми се струва съвсем справедливо. И червеното, и сивото вещество са важни. Ако тая емоция е и постигната по-добре от Бързи и яростни, чудесно. В последните 50 страници на Повелителят на мухите не можех да си успокоя пулса, и това го броя за също толкова голямо постижение на тая книга, колкото подхода й към темата.

[Morwen]

Не мисля, че може да се извади някакъв генерален принцип. Просто зависи как е разказана историята. Разбира се, има някакви неща, които принципно са в градация, точно от типа на "одраскаха му колата" срещу "убиха му семейството", но това е за някакви крайности.

[Gunslinger]

Всъщност проблема на Роланд е, че повечето хора по форумите просто казват "Филмът ме изкефи.Тва ми хареса.Онва не ми хареса." и не дават някви техническо обоснован аргумент с хиляда думи като неговите.Аз така го разбрах от тук и изказвания по други форуми.

[Roland]

Проблемът ми е, че общи приказки се използват в СПОР. Ок, ако не искаш да спориш, оттегли се. Обаче когато ХЕМ искаш, ХЕМ не си склонен да задълбаеш повече от общите приказки... казах вече Бог кво прави според мен в такива случаи.

[Trip]

И не мисля, че говорим за хиляди думи, нито за технически подробности, каквито Роланд бтв не е давал в нито един спор за филм, който съм чел тук или в друг форум. Говорим за 5-10 изречения, с които човек да напише нещо за нещо, което си струва да се прочете. Щото аз мнения за книги/филми от по 1-2 изречения, още повече от хора, на които не им знам в подробности вкусовете и умението да преценяват, ги прескачам директно.

[Morwen]

Да, принципно е тъпо да си необоснован в спор. Само не знам защо я разтегляхме емоционалността в случая.

[Demandred]

един момент камерата специално се приближава изключително близо към ходилото му, за да се покаже как то докосва пясъка. Ето това наричам аз плитка емоционалност. Може и да греша, но дълбоко се съмнявам Камерън да е изживял нещо такова, да е изпитал това чувство или да е говорил с човек, който го е изпитал. Просто цялата сцена все едно крещеше „О, той горкият не можеше да ходи, но вижте сега как стъпва в пясъка! Не е ли страхотно, представяте ли си как се чувства той, а?”. И там е проблемът – трябва да си представям как се чувства, но реално не го чувствам.

ОК, сцената не ти се е сторила истинска и въздействаща, разбираемо. Обаче аргументи от типа "създателят на творбата не е изживял това в реалния живот, значи няма начин да направи добро произведение на изкуството по темата" винаги ми са стрували абсурдни. Примерите за обратното са безброй. Въобще не е необходимо всичко да е плътно базирано на реалния живот на създателя, за да създаде усещане за истинност.

[Roland]

Да, принципно е тъпо да си необоснован в спор. Само не знам защо я разтегляхме емоционалността в случая.

Защото нищо не е по-индивидуално от емоционалността и съответно тя няма място в каквато и да е аргументация. Виж, ако ше изтъкваш някакви средства, с които е ТЪРСЕН емоционален ефект, ок. Ма хората ми приказват как тва ги докоснало, а онова не ги, когато ги питам що това е по-добро от онова, баси...

[Morwen]

Като кажа, че един филм има емоции, нямам предвид, че понеже е сниман в моята детска градина и ми е много мил. Имам предвид, че закономерно и обосновано е предизвикал тези емоции в мен. Иначе просто казвам "не знам защо, ама се скъсах да рева на този филм".

[Dr. Horrible]

tigermaster – постът ти потвърждава идеята ми, че за чувства и емоционалност няма смисъл да се спори, защото човек или чувства нещо или не го чувства. Но все пак такъв разговор може да бъде полезен като опит. Специално тази сцена я бях обсъждал с приятели и те бяха общо взето на моето мнение, така че ми беше интересно да науча, че този момент от филма е имал реално емоционално въздействие над човек, изпитал нещо подобно в живота си.

Demandred – за мен лично е важно един автор не да е изживял съответната случка, а реално да е изпитал чувството, което се опитва да предаде. Може това изживяно от него чувство да го сложи в различен контекст и пак да го предаде добре. Може пък авторът да има много високи нива на емпатия и реално да е съпреживял емоциите на друг човек и затова после да е способен да ги опише точно и искрено. Просто за мен е наистина важно когато твориш да вложиш чувства, които си изпитал, а не такива, които си си измислил. И това искам да го кажа по-скоро като лично усещане, а не универсална мярка за добра емоционалност. Но ако аз остана с впечатлението, че даден автор ми представя емоции, които сам не е почувствал, директно отписвам произведението.