Хмм, факт е, че човек по-лесно критикува произведение, когато не познава лично автора/авторите му.
От друга страна някои ревюиращи/критици, включително тук, не се смущават от това и си казват нещата право куме, та в очи.
Но е хубаво, когато се замисляме за това, че авторът на оплюто произведение може да прочете/чуе/узнае какво сме казали по негов адрес. При теб май става, защото тематиката на Fame ти е толкова присърце и повече съпреживяваш с изпълнителите, разбираемо е.
Защо ли се сещам за Владимир Зарков в тоя момент? Или за Валери Русинов?
Това обаче не трябва да е повод да се спестяват критики, когато се смята, че има основание за такива. Повод е обаче да се замисляме как да ги формулираме. Ако се поднесат добронамерено, има по-голяма вероятност да бъдат възприети и осмислени. Ако предизвикат раздразнение/възмущение заради тон/формулировка, може и да са адски уместни, но няма да изпълнят предназначението си.
Тук нямам предвид наличието или отсъствието на аргументация, а тона и подхода.
Сега, факт е, че различни хора са различно чувствителни към критики, но все пак е хубаво ние феновете да правим каквото зависи от нас хем да не си кривим душата за дадено произведение, хем да облечем мнението си в подходящите думи.
Иначе хора като Майкъл Бей или Уве Бол би трябвало да са калени вече.

(Леле, сега се сетих, че гледах линка с Nostalgia Critic за Alone In The Dark

)
Най-общо казано, ако някой работи в развлекателната индустрия, трябва да е готов на всякакви отзиви, включително такива, които според него са несправедливи. Ако не носи на критика, да сменя занаята. (Още помня, че единственият отзив тук за мой превод (Блексед) беше отрицателен, но това не ми попречи да продължа да си върша работата, тъй като хората, които ми я възлагат са доволни от мен - а това в крайна сметка е решаващото).