ShadowDance

Не го яжте толкова човека де! Има гледна точка, изразява се доста възпитано и интелигентно. Мен ще ми е интересно да проследя подобна дискусия, понеже никога не съм чел нищо по въпроса. Брат ми къташе някакви книги на Никола М. Николов - доколкото си спомням навремето бяха много популярни - "Световната конспирация", "Новия ред", "Тайните протоколи". Помня им кориците - едни такива синкави. Доколкото съм запознат, ставаше дума за някаква клика от много богати и влиятелни мъже (май евреи или масони), които дирижират световните процеси, но истината е, че никога не съм ги чел. За тази конспирация ли става дума?

Благодаря, Super M!
Да, за тази конспирация става дума.
Самият Никола Николов е по-скоро скандален, отколкото обективен. Макар и схванал и пишещ по основната идея - много често залита в откровени глупости, граничещи с параноя. До степен основната мисъл да се изгуби.
Някой ме попита дали "Интернационалните евреи" ми е верюто. Не - не е. Главната част от това, което знам, съм добил от едно ксерокопие "Преоценка на ценностите" от Ашер Гинсберг и "Трагедия и надежда" от Карол Куигли. И двете не са издавани у нас. Първата намерих случайно в една антикварна книжарница - на руски е, със стария им правопис. Не знам къде има оригинал и завиждам на оня, който го притежава.
Името на Ашер Гинсберг обикновено се свързва с авторството върху "Тайните протоколи...", чийто коментар всъщност е "Интернационалните евреи" на Форд, но доколкото не съм виждал "Протоколите" в оригинал или поне снимка на оригинала, но подписани от него или с неговия псевдоним - не мога да го соча като техен автор. Виж - "Преоценка на ценностите" не е брошура, но почти целият текст на "Протоколите" е вътре.
За "Трагедия и надежда" научих от един цитат в книгата на В. Сидеров "Властта на мамона". Бързо установих, че Воленчо не е написал сам тази книга, а е изплагиатствал по-голямата част от американския политолог и икономист Антъни Сатън и няколко руски автора, всички сочещи я като източник.
Части от нея са публикувани в мрежата, но нивото английския ми е колкото да не се изгубя в Лондон, но не и да чета книги. Още повече - тази. Защото руският й превод е чудовище от 1500 стр., 1300 от които - безобразно скучни. Намерих я в Централната научна библиотека на Казахстан в Алмати в списъка на редките издания, издадена през 1980 г. за служебно ползване от някакви служби. И печат имаше "За служебно ползване". Не знам колко са я ползвали, но изглеждаше неотваряна. Не даваха да се изнася и съм я чел в читалнята цели два месеца.
Ето я на английски, но се съмнявам някой да има нервите да я чете.
Куигли споменава за световното банкерство, за целите му, за това как се купуват политици и завземат тихомълком държави изобщо - за всичко това, което би нарекъл "конспирация". Той обаче прави това не защото смята, че вече няма смисъл от някаква съпротива и няма нужда всичко това да се крие. Нещо повече - изразява мнение, че тъкмо финансовият свръхелит е надеждата на света. Те били по-умните, те трябвало да управляват всичко. А онези, които не са съгласни - те са трагедията. Затова и книгата се казва така.
Но да се обсъжда всичко това във форум е безсмислено. То просто е огромно по обем. Ако почнем само изводите - пак не се получава, защото за тези изводи се съди не само от тези две книги, а и без причините да се стигне до всичко това няма да мине. Както и без еволюцията му.

не е добре такива неща да се обсъждат по форуми.

И аз това казвам - не е добре.

Конспирация - заговор за спиране на печелившия кон

Че темата е мъртвородена - ясно.
Може би не трябва да пиша този пост, ама пусто любопитство...
Та, някой разкреспостен трезвомислещ започна ли да чете "Трагедия и надежда" - книгата, към която дадох линк?
Тя е от много високо ниво, изисква невероятна стръв за четене, както и бая здрави нерви. Затова в началото дадох по-елементарни и по-лесни за възприемане залавия.
Но все пак - чете ли я някой?

Поинтересувах се от автора; той звучи добре. Може да я започна, напоследък имам интерес към книги на политическа тематика.

Прекрасно!
В действителност – очаквах да се включи поне един от онези, които до този момент изрично заявиха липса на предразсъдъци.
Съгласен съм, че по темата са издадени тонове глупости и хиляди хактари гори са отишли зян.
Съгласен съм, че т. нар. „теория за конспирацията” се е превърнала – едва ли не – в религия, която си има своите вярващи и невярващи. Само че онзи, който възприема нещата в плоскостта „вярвам – не вярвам” – без значение от коя страна на дилемата е застанал – просто няма как да избегне предразсъдъците. Защото докато Бог е непознаваем – това е познаваемо. Не е лесно и не става веднага – но не е и невъзможно.
„Трагедия и надежда” препраща към страшно много история на ХХ в. и може би в основната си част ми се стори скучна, защото повечето от фактите и събитията вече ми бяха известни. Но за някого може и да не са – и да му се стори интересна от край до край.
Не ми остава нищо друго, освен да пожелая приятно четене.

Не опира до вяра (поне при така наречените "невярващи") - необходимо е само да имаш достатъчна обща култура - да речем с лек превес на историята - за да си наясно, че шансът да има някаква конспирация клони към 0... била тя и организирана от световното еврейство - това плашило за тъпи расисти като Форд (който в бизнес делата си е гений, де) - световното банкерство - това плашило за бая хора - световното масонство или каквото още се сетиш .

Впрочем аз съм чел почти всяка книга, спомената по-нагоре - в това число International Jew и Голямата шахматна дъска - както и много други, но това ни най-малко не ми помага да повярвам в глупости.

А International Jew, ако си спомням добре, изначално е базирана на документ, за който мнооого отдавна е доказано, че е фалшификат - т.нар. Тайни протоколи, които май също бяха споменати в темата!

Айде пак...
Много се палиш.
Впрочем – нищо чудно: винаги е така до някой етап. Само че хлъзгава тема като тази изисква абсолютно ледено съзнание. И на първо място общата ти култура трябва да направи разлика между „недоказано авторство” и „доказано неавторство”. Европейската правна система не познава презумпцията за виновност и затова в нея няма доказване на невинност. Т. нар. „Тайни протоколи” е брошура, за чието авторство петербургската полиция е обвинила Ашер Гинсберг. Никой обаче не е успял да докаже вината му. А доказване на невинност в Европа няма. По-късно в Австрия се водят съдебни процеси против издаването на „Протоколите”, но основанието на ищците е именно недоказаното авторство на Ашер Гинсберг – а не нещо друго. Последната съдебна инстанция отхвърля исковете и разрешава издаването, но това е току преди Аншлуса, хитлеристките настроения са много силни и затова решенията на съда не са нещо, на което твърдо може да се стъпи.
А Хенри Форд коментира „Протоколите” най-вече от гледна точка на последвалите събития.
Както и да е. Текстът на тази брошура в действителност е извлечение от „Преоценка на ценностите”, върху която книга Ашер Гинсберг не само не е отричал авторството си, а напротив – гордеел се е с нея и даже е разпращал безплатно нейни екземпляри до повечето синагоги в Русия. Интересно е, че тя има две издания. Първото е на идиш. За беля – още от средата на ХІХ в. в Украйна и Белорусия тече силен процес на реформация на юдаизма. Движението на реформистите, наричано още „прогресивен юдаизъм”, прониква там от Европа – където има своите милиони последователи и своите големи имена – Авраам Гайгер (1810–1874), Самуел Холдхайм (1806–1860), Людвик Заменхоф (1859-1917) и др. Възниква в Германия и бързо се разпростира из цяла северна и централна Европа. Както подсказва наименованието – това е реформация. Реформистките равини на първо място започват да редактират Мишна (законникът от Талмуда), изхвърлят от „Кицур Шулхан Арух” разни цитати, които могат да ти се сторят бая интересни (един съвет: не ги търси в нацистки сайтове – там са поукрасени; ако те интересуват – питай ме, ще ти покажа някои от тях – в ционистки сайтове) спират да проповядват на идиш и проповедите започват да се четат на немски, фламандски, френски – с оглед на това в какъв е традиционният език в страната, в която живеят. И тук Ашер Гинсберг се е сблъскал два неприятни проблема. Първият: реформизмът на юдаизма в западните части на Руската империя е в разцвет, изминали са две поколения и повечето от равините много лошо знаят идиш. Това го принуждава да направи второ издание – този път на руски. И се натъква на втория проблем. Този път – нерешим: самият той е ционист, делегат на Първия Световен ционистки конгрес в Базел през 1897 г. – а те са реформатори и тази книга не представлява никакъв интерес за тях. За да ти илюстрирам по-добре ситуацията – опитай се да раздаваш католически книги в някой протестантски квартал на Ърлстър и гледай какво ще стане. Ксерокопие именно на това издание ми попадна. Аз обаче не обичам да имам ксерокопия, които не съм направил лично или поне – не съм виждал оригинала. Затова до края на тази година планирам да се засиля към Петербург, където е отпечатана. Щом е книга – все ще изскочи. Пък и много искам да им видя белите нощи.
Виж сега: ако темата действително те интересува – дал съм линк към една книга, която може да ти свърши добра работа.
Не е точно „световен юдео-масонски заговор”.
Финансова мафия е.
И Карол Куигли я пише от гледна точка на участник в нея.
В нея има евреи, има и неевреи. Е, не какви да е евреи. Да кажеш „евреин” е много неточно – има няколко течения в юдаизма и си нямаш на идея каква каша ще стане, ако започнем да ги коментираме тук. Все едно да кажеш „неевреин”.
А масонството не е тема на „Трагедия и надежда”. И да има масони – това са няколкостотин ложи. Знам ли им взаимоотношенията – ами ако „Б’ней Брит” се мразят със „Стария и приет шотландски ритуал”, ако пък те – заедно със „Слънце Ориент” недолюбват „Астрея”? Така че не става дума за разни етнически или окултни общности.
Друго ги обединява, пич – парите.
Прочети си книгата, надявам се да ти е интересна – а от тази тема нищо няма да излезе. Просто вече за цели 4 страници все още не сме започнали да говорим за едно и също.

Цайс_оптик, трябва да призная, че ме кефиш
Харесва ми че толкова много знаеш, добре го изразяваш и въпреки отчетливата нотка на покровителственост, не залиташ в особено заяждане.

Чудя се как си се зарибил чак толкова по тези изследвания, че до Петербург да ходиш? Фърдър - дори всичко, което казваш да е така... какво става, като го знаеш? Че не можеш нещо да промениш, ясно, но можеш ли поне да се възползваш или всичко е само стремеж към истината?

Е, разбира се, не изключвам възможността просто да се гавриш с нас

Как да ти кажа - имам едно много неприятно съчетание на лоши черти: аз съм библиоман, а освен това съм страшно любопитен и страдам от буквализъм и инат. Особено когато стане дума за религия, история или предразсъдъци.
А в сравнение с пътя, дето всяка година изминавам да ходим на гости при роднините на жената - Петербург ей го, де. Зор ще видя само ако Хенрих Ягода навремето е направил някое прочистване на архивите в петербургските библиотеки.

Темата обаче ме провокира жестоко. Защото в нея има и история, и предразсъдъци - и от едната, и от другата страна. Не се гавря - ти само да знаеш какви обръчи съм им набивал на такива, дето тук ги наричате "билийвъри"!