Добрият диктатор - има ли такова животно?
Moderator: Moridin
Моите 5 ‘стинки:
Жоро, етимологично от диктаторът се очаква да диктува, т.е. да казва и определя на някой друг/ някои други нещо. Да кажем, че твоят така наречен „перфектен диктатор” е възможен и да предположим, че той наистина някак е успял да се добере до властта на държавата Х, макар че за да стигне до управление, той или трябва да спечели демократични избори, или да завземе властта чрез преврат, а и двете ми се виждат меко казано спорни като възможност, поне ако той наистина е онази личност, за която ти въжделееш. Спечелването на свободни избори според мен е невъзможно, защото, уви, политическата система е така конструирана, че точно този тип хора трудно биха стигнали до властта, тъй като самите те не биха приели да станат част от тази система, а как иначе да се явят на избори? Що се отнася до възможността с преврата, то смяташ ли, че е възможен безкръвен преврат с еднолични усилия и еднолична организация? За мен отговорът е категорично „не”, т.е. трябва да се спечелят някак съмишленици, които не само да съ-мислят като нашия теоритичен перфектен диктатор, но и да в позиция чисто практически да осъществят преврат.
Уел, да приемем, че по един или друг начин нашият човек вече е на власт. Той е национално отговорен, оупън майндед, има най-яката визия как да подобри обществото и как да управлява държавата и изобщо е егаси пича. Обаче аз например, не съм напълно съгласна с провежданата от него политика по даден въпрос и, съответно, решавам да използвам правото си за свободно изразяване на мнението ми, щото нали се разбрахме, че тва си е „перфектна” диктатура и цензура няма. Да кажем, че моята позиция се оказва споделена и от някакъв по-широк кръг хора и ние решаваме да направим нещо по въпроса, да речем да вдигнем малко шум в медиите, белким ни се чуе мнението. Какво следва да направи нашия диктатор пич в случая? Вариантите му са в общи линии два – съгласява се с нас и променя политиката си по този въпрос и тогава всички сме хепи, или не се съгласява. В случай, че не се съгласява какво следва? Дори и да приемем, че той е напълно прав и че провежданата от него политика е егаси нужната и единствено правилната, как точно той ще ни убеди в това? И ще може ли ВИНАГИ, когато възникват такива ситуации да убеждава МИРНО хората, които не са съгласни с него, че именно той е прав без да прилага насилие и цензура? И доколко действително винаги, ама винаги ще е прав? Ами ако все пак тези тъпи овце масата не разбират интереса си и продължават да упорстват, че не дай си боже и почнат да се бунтуват, какво да прави нашия диктатор-пич?
Разбира се, това не е основният проблем. За мен много по-опасно нещо е прецедентът. Защото колкото и да е готин този наш перфектен диктатор, колкото и народът да си го обича и т.н., той създава опасен прецедент, легитимирайки форма на управление, от която не само че могат, но и почти със сигурност ЩЕ се възползват други кандидат-диктатори-непичове.
И изобщо, идеята за силен единодържец, благ, умен и националноотговорен е БЕЗОТГОВОРНА – тя със сигурност е удобна, вменявайки на някой бащица отговорността за случващото се в обществото и съответно сваляща този товар от гражданските ни плещи, - но истината е, че не формата на управление ни куца, куца ни гражданското общество като коректив на управлението, а със сигурност диктатурата надали би спомогнала за деинфантилизирането на въпросното гражданско общество.
Жоро, етимологично от диктаторът се очаква да диктува, т.е. да казва и определя на някой друг/ някои други нещо. Да кажем, че твоят така наречен „перфектен диктатор” е възможен и да предположим, че той наистина някак е успял да се добере до властта на държавата Х, макар че за да стигне до управление, той или трябва да спечели демократични избори, или да завземе властта чрез преврат, а и двете ми се виждат меко казано спорни като възможност, поне ако той наистина е онази личност, за която ти въжделееш. Спечелването на свободни избори според мен е невъзможно, защото, уви, политическата система е така конструирана, че точно този тип хора трудно биха стигнали до властта, тъй като самите те не биха приели да станат част от тази система, а как иначе да се явят на избори? Що се отнася до възможността с преврата, то смяташ ли, че е възможен безкръвен преврат с еднолични усилия и еднолична организация? За мен отговорът е категорично „не”, т.е. трябва да се спечелят някак съмишленици, които не само да съ-мислят като нашия теоритичен перфектен диктатор, но и да в позиция чисто практически да осъществят преврат.
Уел, да приемем, че по един или друг начин нашият човек вече е на власт. Той е национално отговорен, оупън майндед, има най-яката визия как да подобри обществото и как да управлява държавата и изобщо е егаси пича. Обаче аз например, не съм напълно съгласна с провежданата от него политика по даден въпрос и, съответно, решавам да използвам правото си за свободно изразяване на мнението ми, щото нали се разбрахме, че тва си е „перфектна” диктатура и цензура няма. Да кажем, че моята позиция се оказва споделена и от някакъв по-широк кръг хора и ние решаваме да направим нещо по въпроса, да речем да вдигнем малко шум в медиите, белким ни се чуе мнението. Какво следва да направи нашия диктатор пич в случая? Вариантите му са в общи линии два – съгласява се с нас и променя политиката си по този въпрос и тогава всички сме хепи, или не се съгласява. В случай, че не се съгласява какво следва? Дори и да приемем, че той е напълно прав и че провежданата от него политика е егаси нужната и единствено правилната, как точно той ще ни убеди в това? И ще може ли ВИНАГИ, когато възникват такива ситуации да убеждава МИРНО хората, които не са съгласни с него, че именно той е прав без да прилага насилие и цензура? И доколко действително винаги, ама винаги ще е прав? Ами ако все пак тези тъпи овце масата не разбират интереса си и продължават да упорстват, че не дай си боже и почнат да се бунтуват, какво да прави нашия диктатор-пич?
Разбира се, това не е основният проблем. За мен много по-опасно нещо е прецедентът. Защото колкото и да е готин този наш перфектен диктатор, колкото и народът да си го обича и т.н., той създава опасен прецедент, легитимирайки форма на управление, от която не само че могат, но и почти със сигурност ЩЕ се възползват други кандидат-диктатори-непичове.
И изобщо, идеята за силен единодържец, благ, умен и националноотговорен е БЕЗОТГОВОРНА – тя със сигурност е удобна, вменявайки на някой бащица отговорността за случващото се в обществото и съответно сваляща този товар от гражданските ни плещи, - но истината е, че не формата на управление ни куца, куца ни гражданското общество като коректив на управлението, а със сигурност диктатурата надали би спомогнала за деинфантилизирането на въпросното гражданско общество.
VMITW!
Ми добре, значи трябва да намериш човек, който ще е изправен хиляди и хиляди пъти пред дилемата на затворника, ще знае, че каквото и да избере винаги ще е недосегаем, но всеки път ще избира най-добрия за всички, а не за себе си път. И като бонус - понеже животът не е прост като теорията на игрите, не винаги ще се знае кой е най-добрият за всички път и той ще трябва и никога да не се повлиява от собствените си убеждения дори. Извинявай, това е утопия. Не знам какво му е логичното и работещото, но съответният човек трябва да не се подчинява нито на психологията, нито на биологията (старческа глупост и младежка неопитност) и в общи линии да е поне полубог.Морви, това не е утопия. Това е съвсем логично и работещо решение, единственото което му пречи, е предубеденост и лобистки интереси, рожба на споменатата по-горе prisoner's dilemma.
п.п. вечният двигател не съществува дори на теория, сравнението ти е доста некоректно
А вечният двигател е възможен, ако успееш да направиш напълно затворена система. Само че тъй като на практика това е непостижимо, проектите за вечни двигатели дори не се разглеждат.
Нека аз сега с твоите камъни по твоята глава:) - това, че продуктите от първа необходимост не винаги са ДОСТАТЪЧНИ за щастие не означава, че не са БЕЗУСЛОВНО НЕОБХОДИМИ за него. И бате ти Маслоу е разтягал някакви локуми по въпроса:) Ок, сигурно има някви дивни изключения на щастливи анорексични аскети, ама недей с тях.И за които ЩАСТИЕТО не е въпрос на живот, смърт и продукти от първа необходиммост.
I don't wanna die
But I ain't keen on living either
But I ain't keen on living either
-
RRSunknown
- Elder God
- Posts: 9514
- Joined: Thu Nov 01, 2007 9:54 am
-
Moridin
- Global Moderator
- Posts: 19290
- Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
- Location: On the other side
- Contact:
@Ади
1. Възможно е да стане с избори, просто трудно. На избори не ходят само партии.
2. Аз не коментирам, че властта би могла да бъде постигната с насилие. Това често е неизбежно (най-малкото защото в света има лоши хора). Позицията ми е единствено, че беневолентната диктатура е възможна без цензура и насилие СЛЕД като властта е взета.
3. В моето виждане - и тъй като това е в социален интерес - управляващият не бяга от социални дискусии. Той има някаква визия, доказал е, че се справя добре и властта е в него. Ако ти и твоята група хора можете да го убедите (отново приемаме, че той е селфлесс и честолюбието не играе - това не е много силно допускане, доста хора не са честолюбиви, особено в лицето на най-доброто за държавата), че сте прави, разбира се решението при което той променя политиката и всички сте хепи, е окей. Ако консенсусът е, че вие не можете да докажете, че сте прави, то по-скоро следва да се разчита на неговия опит и управленски талант - ситуацията отново е решима. Недоволни винаги има, въпросът е те да не са мнозинството и да са способни да провидят отвъд непосредствения момент. Така че не е необходимо той винаги да е прав. Необходимо е основно (почти) винаги да взима правилните решения след дискусия.
4. Какво става "след това" е вече трудна работа и в моята визия. Нека ти напомня все пак, че това, което наричаш "прецедент", се е случвало многократно в човешката история (от Шумер насам за пръв път, сигурно и преди това). Демокрацията само се преоткрива, не се открива. Ако диктаторът е наистина добър, той може да подсигури добър наследник - все пак хора безброй, дори в малките държави. Ако ли не - е в най-лошият случай държавата ще е понесла ЗНАЧИТЕЛНИ ползи, а той - като естествено мъдър държавник няма да е оставил възможността подобни права да се делегират едва ли не наследствено нататък. Изобщо смисълът от диктатурата е основно да се намали бюрократичната тежест на държавната машина и решенията да се централизират в някой, способен да ги прави. А не изцяло да се отрече гражданското общество и демокрацията.
5. Безотговорна откъм гражданско общество - да, така е, това е истина. Но за мен е ХИЛЯДОКРАТНО по-голяма утопия да се очаква, че група от ужасно много на брой хора са в състояние да взимат последователно правилни решения и да ги осъществяват, наместо един. Неслучайно и в частния бизнес успешните тимове не са от 200000 души. Това е ънмениджбъл. А все пак първостепенно е държавата да стъпи на крака, гражданско общество се гради по-лесно от образовани хора с добър стандарт, нежели от отчаяни убийци.
Там е работата, че тук не става дума за мечтание за месия, който магически да оправи нещата. А съвсем разумното желание за човек, който има способностите да взима правилни решения, има визия за страната си, и има властовия ресурс да я изпълни. Нищо повече.
@Емо
Без съмнение, но просто Драгъна силно преувеличи. Опозицията тук е материални блага срещу щастлив живот, а не материални блага срещу глад. Доста общности живеят щастлив живот, без да имат възможност (и нужда) от нов iRandom всяко тримесечие. За това свидетелстват многобройни изследвания, статии на пътешественици, доклади на организации.
@Морви
1. Каквото писах на Емо. Анорексични аскети, все пак да не прекаляваме с отклоненията
2. Няма да споря за двигателя, по мои спомени това противоречеше на втория принцип на термодинамиката.
3. Всъщност няма да е изправен нито веднъж, защото той ще осъзнава силата на общественото благо. Да, не винаги ще се знае кой е най-добрият път, но ще се направо - оупънмайндедли, честно и кадърно най-доброто възможно допускане в контекста, обслужващо в перспектива най-добре мнозинството от хората. Естествено трябва да се влияе от собствените си убеждения - нали за това е стигнал дотам, те явно работят. По въпроса за старческата глупости и младежката неопитност - естествено, има ги за всеки
Той едва ли от бебе до 90така ще седи там да води.
1. Възможно е да стане с избори, просто трудно. На избори не ходят само партии.
2. Аз не коментирам, че властта би могла да бъде постигната с насилие. Това често е неизбежно (най-малкото защото в света има лоши хора). Позицията ми е единствено, че беневолентната диктатура е възможна без цензура и насилие СЛЕД като властта е взета.
3. В моето виждане - и тъй като това е в социален интерес - управляващият не бяга от социални дискусии. Той има някаква визия, доказал е, че се справя добре и властта е в него. Ако ти и твоята група хора можете да го убедите (отново приемаме, че той е селфлесс и честолюбието не играе - това не е много силно допускане, доста хора не са честолюбиви, особено в лицето на най-доброто за държавата), че сте прави, разбира се решението при което той променя политиката и всички сте хепи, е окей. Ако консенсусът е, че вие не можете да докажете, че сте прави, то по-скоро следва да се разчита на неговия опит и управленски талант - ситуацията отново е решима. Недоволни винаги има, въпросът е те да не са мнозинството и да са способни да провидят отвъд непосредствения момент. Така че не е необходимо той винаги да е прав. Необходимо е основно (почти) винаги да взима правилните решения след дискусия.
4. Какво става "след това" е вече трудна работа и в моята визия. Нека ти напомня все пак, че това, което наричаш "прецедент", се е случвало многократно в човешката история (от Шумер насам за пръв път, сигурно и преди това). Демокрацията само се преоткрива, не се открива. Ако диктаторът е наистина добър, той може да подсигури добър наследник - все пак хора безброй, дори в малките държави. Ако ли не - е в най-лошият случай държавата ще е понесла ЗНАЧИТЕЛНИ ползи, а той - като естествено мъдър държавник няма да е оставил възможността подобни права да се делегират едва ли не наследствено нататък. Изобщо смисълът от диктатурата е основно да се намали бюрократичната тежест на държавната машина и решенията да се централизират в някой, способен да ги прави. А не изцяло да се отрече гражданското общество и демокрацията.
5. Безотговорна откъм гражданско общество - да, така е, това е истина. Но за мен е ХИЛЯДОКРАТНО по-голяма утопия да се очаква, че група от ужасно много на брой хора са в състояние да взимат последователно правилни решения и да ги осъществяват, наместо един. Неслучайно и в частния бизнес успешните тимове не са от 200000 души. Това е ънмениджбъл. А все пак първостепенно е държавата да стъпи на крака, гражданско общество се гради по-лесно от образовани хора с добър стандарт, нежели от отчаяни убийци.
Там е работата, че тук не става дума за мечтание за месия, който магически да оправи нещата. А съвсем разумното желание за човек, който има способностите да взима правилни решения, има визия за страната си, и има властовия ресурс да я изпълни. Нищо повече.
@Емо
Без съмнение, но просто Драгъна силно преувеличи. Опозицията тук е материални блага срещу щастлив живот, а не материални блага срещу глад. Доста общности живеят щастлив живот, без да имат възможност (и нужда) от нов iRandom всяко тримесечие. За това свидетелстват многобройни изследвания, статии на пътешественици, доклади на организации.
@Морви
1. Каквото писах на Емо. Анорексични аскети, все пак да не прекаляваме с отклоненията
2. Няма да споря за двигателя, по мои спомени това противоречеше на втория принцип на термодинамиката.
3. Всъщност няма да е изправен нито веднъж, защото той ще осъзнава силата на общественото благо. Да, не винаги ще се знае кой е най-добрият път, но ще се направо - оупънмайндедли, честно и кадърно най-доброто възможно допускане в контекста, обслужващо в перспектива най-добре мнозинството от хората. Естествено трябва да се влияе от собствените си убеждения - нали за това е стигнал дотам, те явно работят. По въпроса за старческата глупости и младежката неопитност - естествено, има ги за всеки
Той едва ли от бебе до 90така ще седи там да води.This is it. Ground zero.
-
Zeiss_optik
- Arcanist
- Posts: 771
- Joined: Fri Feb 18, 2011 7:20 pm
О, идеята не е безотговорна.
Отговарям и на Мордин: Баш си е бил на място Франко. На народа какво толкова да му управляваш: просто не му взимай земята, не го тероризирай с данъци и монополи, позволи му да пътува, дай му социални придобивки и му гаранирай неприкосновеност на личността и собствеността - и толкова. В такава обстановка той сам ще си просперира.
Стигаме до политическите опоненти. Наистина звучи смразяващо: "полдтискане на политическите опоненти", но... чакай сега - в горните условия как си представяш политическия опонент? Какво може да иска той? Да, имало е опоненти. На първо място - комунистите. Които искат да отнемат земята и да направят собсвениците й колхозници. Тъкмо това е ставало по времето на Кабалеро и Негрин. И е срещнало съпротива - често удавяна в кръв.
Кой друг? Едрата буржоазия, мечтаеща да установи монополи, но лишена от политическа партия, която да им прокара интересите. Ами ние с вас доста добре знаем що е то монополен рекет - дали ни харесва?
Има ли други? Има. Проводниците на чужди интереси и чужди компании, търсещи законен начин да заграбят икономиката на страната. И такива си имаме у нас. Затова белгийци изнасят нашите минерални суровини, французи правят кисело мляко, турци - захар и стъкло, гърци изнасят сиренето ни, а до скоро англичани стопанисваха митниците (кабитетът на един от агентите на короната беше до моя, 6 месеца тоя само игра на карти и гледа порно, а накрая докладът, заради който толкова много трепереха и който толкова славословеха, всъщност не съдържаше абсолютно нищо, което да не беше излизало през последните месеци във вестниците).
Та... как наистина си представяте политическите опоненти на такава диктатура?
Мисля, че за България това е напълно приложимо. И необходимо.
Отговарям и на Мордин: Баш си е бил на място Франко. На народа какво толкова да му управляваш: просто не му взимай земята, не го тероризирай с данъци и монополи, позволи му да пътува, дай му социални придобивки и му гаранирай неприкосновеност на личността и собствеността - и толкова. В такава обстановка той сам ще си просперира.
Стигаме до политическите опоненти. Наистина звучи смразяващо: "полдтискане на политическите опоненти", но... чакай сега - в горните условия как си представяш политическия опонент? Какво може да иска той? Да, имало е опоненти. На първо място - комунистите. Които искат да отнемат земята и да направят собсвениците й колхозници. Тъкмо това е ставало по времето на Кабалеро и Негрин. И е срещнало съпротива - често удавяна в кръв.
Кой друг? Едрата буржоазия, мечтаеща да установи монополи, но лишена от политическа партия, която да им прокара интересите. Ами ние с вас доста добре знаем що е то монополен рекет - дали ни харесва?
Има ли други? Има. Проводниците на чужди интереси и чужди компании, търсещи законен начин да заграбят икономиката на страната. И такива си имаме у нас. Затова белгийци изнасят нашите минерални суровини, французи правят кисело мляко, турци - захар и стъкло, гърци изнасят сиренето ни, а до скоро англичани стопанисваха митниците (кабитетът на един от агентите на короната беше до моя, 6 месеца тоя само игра на карти и гледа порно, а накрая докладът, заради който толкова много трепереха и който толкова славословеха, всъщност не съдържаше абсолютно нищо, което да не беше излизало през последните месеци във вестниците).
Та... как наистина си представяте политическите опоненти на такава диктатура?
Мисля, че за България това е напълно приложимо. И необходимо.
@Жоро
1. И ние не си купуваме iRandom на всяко тримесечие, ти ако си:). Не говорим за това. Но когато не можеш да си платиш отоплението (което дори в нашата все пак спадаща към по-благоденстващата част от човечеството страна става) това е сериозна предпоставка да не си щастлив. Въпреки че няма да умреш от глад. Или когато искаш да направиш семейство, ама за да си купиш гарсониера ще трябва да постиш следващото десетилетие.
2. Имам спомени, че някои от най-простите вечни двигатели, измисляни през Ренесанса всъщност на теория можело да бачкат ако нищо не отива към околната среда (което няма как да се постигне). Ама дори да не съм права, сигурно разбираш идеята.
3. Пак опряхме до някакъв идеален утопичен морал.
И ще ти кажа защо не бива да се влияе от убежденията си. Да речем, че човекът е запален еколог. Имаме проект за курорт. Ще трябва да се изсече една гора, но цялата област ще се храни от него. В този случай убежденията му диктуват да остави гората, макар че всъщност така ще остави гладни сума ти деца (чиито родители ще ходят да секат незаконно освен всичко) и в перспектива няма да навреди на екосистемата примерно. Ако не беше еколог, общото благо по-скоро би го накарало да разреши проекта, макар и с резерви, но понеже е еколог действа различно.
1. И ние не си купуваме iRandom на всяко тримесечие, ти ако си:). Не говорим за това. Но когато не можеш да си платиш отоплението (което дори в нашата все пак спадаща към по-благоденстващата част от човечеството страна става) това е сериозна предпоставка да не си щастлив. Въпреки че няма да умреш от глад. Или когато искаш да направиш семейство, ама за да си купиш гарсониера ще трябва да постиш следващото десетилетие.
2. Имам спомени, че някои от най-простите вечни двигатели, измисляни през Ренесанса всъщност на теория можело да бачкат ако нищо не отива към околната среда (което няма как да се постигне). Ама дори да не съм права, сигурно разбираш идеята.
3. Пак опряхме до някакъв идеален утопичен морал.
И ще ти кажа защо не бива да се влияе от убежденията си. Да речем, че човекът е запален еколог. Имаме проект за курорт. Ще трябва да се изсече една гора, но цялата област ще се храни от него. В този случай убежденията му диктуват да остави гората, макар че всъщност така ще остави гладни сума ти деца (чиито родители ще ходят да секат незаконно освен всичко) и в перспектива няма да навреди на екосистемата примерно. Ако не беше еколог, общото благо по-скоро би го накарало да разреши проекта, макар и с резерви, но понеже е еколог действа различно.
I don't wanna die
But I ain't keen on living either
But I ain't keen on living either
-
ninja_senso
- Scholar
- Posts: 109
- Joined: Tue Aug 31, 2010 8:36 pm
Според мен изцяло утопичните идеали ще да са, че този човек не е пристрастен към гора или еди що си, защото на първо място трябва да е неговият народ.
ifadiana - просто няма как да излезеш дори по време на демокрация и да се опиташ да обясниш на управляващите, че грешат, или че ти и твоята група искате нещо друго. Според мен просто няма да ви изслушат, пък камо ли да има дискусия.
Относно вечния двигател, доколкото си спомням, просто няма как да съществува такова нещо, колкото и да ни се иска. Най-простото нещо мисля, че беше никакво триене, което съществува обаче дори във въздуха. Естесвено може и да греша, малко ми е късно вече
ifadiana - просто няма как да излезеш дори по време на демокрация и да се опиташ да обясниш на управляващите, че грешат, или че ти и твоята група искате нещо друго. Според мен просто няма да ви изслушат, пък камо ли да има дискусия.
Относно вечния двигател, доколкото си спомням, просто няма как да съществува такова нещо, колкото и да ни се иска. Най-простото нещо мисля, че беше никакво триене, което съществува обаче дори във въздуха. Естесвено може и да греша, малко ми е късно вече
Е добре, дори и управлението да бъде поето от подходящия човек, дори и той да успее да удържи узурпаторите и същевременно да не се подаде на изкушението от абсолютната власт, дори и неговите представи за морал и щастие да съвпадат с тези на мнозинството от народа, какво става когато диктатора умре? Струва ми се че ще има прекалено голям гембъл на всяко едно поколение, щото при само един погрешен избор, нещата могат да отидат на много зле. Докато при демокрацията нищо кой знае колко лошо не може да се случи.
Не разбирам много добре разликата между тоталитаризъм и диктатура. Освен че при първото не е задължително управляващата единица да е 1 човек, нещо друго съществено? Някой да ме светне?
Не разбирам много добре разликата между тоталитаризъм и диктатура. Освен че при първото не е задължително управляващата единица да е 1 човек, нещо друго съществено? Някой да ме светне?
Look at the darkness...
...around me.
...around me.
-
Zeiss_optik
- Arcanist
- Posts: 771
- Joined: Fri Feb 18, 2011 7:20 pm
Това е много тънък момент. Даже Франко не е могъл да определи подходящ човек, който да продължи управлението. В политическото си завещание той моли испанците "да подължат да живеят единни и в мир, подкрепяйки Хуан Карлос ІІ с любов и лоялност". И след смъртта му в страната се разрешават политическите партии. Това е проблемът. Още Хосе Антонио Примо де Ривера е предупредил за него: нито една партия не може да осъществи национално единство, камо ли пък да го постави над партийните си интереси.dellusion wrote:Е добре, дори и управлението да бъде поето от подходящия човек, дори и той да успее да удържи узурпаторите и същевременно да не се подаде на изкушението от абсолютната власт, дори и неговите представи за морал и щастие да съвпадат с тези на мнозинството от народа, какво става когато диктатора умре? Струва ми се че ще има прекалено голям гембъл на всяко едно поколение, щото при само един погрешен избор, нещата могат да отидат на много зле. Докато при демокрацията нищо кой знае колко лошо не може да се случи.
Това е и проблемът на представителната демокрация: за да установиш такъв ред в страната си, какъвто е установил Франко, изобщо не е задължително да има диктатура - всеки Парламент може да гласува такива закони и всяко правителство - да води такава политика. Въпросът е не просто да установиш такова статукво, а и да го поддържаш. Бедата е там, че наред с честните хора, представителната демокрация дава път към властта и на разни алчни и безскрупулни типове. И те обикновено печелят - защото честните имат скрупули. Даже за Митеран и за Хелмут Кол излязоха страшни скандали за корупция. Затова мисля, че такъв ред може да бъде поддържан само от диктатура. Тя също има своите рискове, защото зависи какъв ще е диктаторът. Специално Франко май е много по-отговорен пред народ си, отколкото всички други демократично избрани държавни глави в Европа - защото е прибягвал много по-често до инструментите на пряката демокрация, отколкото всички тях. Маса закони в Испания, даже и Конституцията от 1967 г. са приети с пряко допитване до народа. Плебисцит.
Тоталитарна е онази власт, която има решаващо влияние във всички сфери на политическия, социалния, интелектуалния и личния живот. Всеки тоталитаризъм е диктатура. Не всяка диктатура обаче е тоталитаризъм.dellusion wrote:Не разбирам много добре разликата между тоталитаризъм и диктатура. Освен че при първото не е задължително управляващата единица да е 1 човек, нещо друго съществено? Някой да ме светне?
-
Moridin
- Global Moderator
- Posts: 19290
- Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
- Location: On the other side
- Contact:
Цитираме уикипедия, а 
така де, и аз щях да напиша същото.
иначе аз съм на мнение, че добрият диктатор, може все пак в рамките на живота си да си намери добър наследник. А и то един диктатор стига, за да вдигне достатъчно нивото. След това може нещата да ривъртнат до демокрация (както в случая с Испания), при положение, че диктаторът е успял да пообразова народа.
така де, и аз щях да напиша същото.
иначе аз съм на мнение, че добрият диктатор, може все пак в рамките на живота си да си намери добър наследник. А и то един диктатор стига, за да вдигне достатъчно нивото. След това може нещата да ривъртнат до демокрация (както в случая с Испания), при положение, че диктаторът е успял да пообразова народа.
This is it. Ground zero.
Можеш ли да посочиш конкретна диктатура, която не е тоталитаристична?Zeiss_optik wrote:Тоталитарна е онази власт, която има решаващо влияние във всички сфери на политическия, социалния, интелектуалния и личния живот. Всеки тоталитаризъм е диктатура. Не всяка диктатура обаче е тоталитаризъм.
Look at the darkness...
...around me.
...around me.
-
Zeiss_optik
- Arcanist
- Posts: 771
- Joined: Fri Feb 18, 2011 7:20 pm
О, те не са малко. Но тази на Франко е един от обаразците. При него управлението не навлиза чак в изкуството и личния живот. Докато у нас и СССР навлезе здраво. Пак соча Салвадор Дали - явление от неговия ранг тук беше невъзможно. Как така ще твори без дори да намеква за работническата класа, ръководната роля на КПСС по пътя към комунизма и в световната борба за мир?
Навлизането на държавното управление в личния живот и творчеството е много добре дисекцирано в "Задочни репортажи за България" от Георги Марков. До ниво "автоцензор".
А такива неща при Франко няма. Още повече - той запазва частната собственост и владение върху земята и стимулира частната икономическа инициатива. А собствеността във всички времена е означавала на първо място независимост. И на първо място - независимост от държавата. Е, тя никога не може да бъде пълна, защото освен собственик си и данъкоплатец.
У нас в България земята също беше частна - защото ТКЗС всъщност не беше отнемане на собственост, а само задължаване земята да се владее общо от кооперация (затова - не само аз - като юрист считам ЗСПЗЗ за нелепост и генератор на корупция). Но макар и частна - нямаше частна земеделска инициатива. Нито промишлена. Никаква. Бяхме общност от хора, имащи само един дом - а някои нямаха и това. Даже беше забранено да имаш повече - хора са се развеждали, когато спечелят апатамент от лотарията, а вече си имат един. Само за да не им го отнемат.
Успоредно с това тоталитаризмът се характеризира и с пълен административен произвол. Беше забранено да продаваш недвижим имот на избран купувач - Общинският народен съвет ти определяше и купувача, и цената. За кола се чакаше с години. А за някоя дума против Априлската линия можеха да ти вгорчат живота. Че и на децата ти, и на внуците. Лично съм виждал писмен отказ от СУ до бащата на моя съученичка да го приемат за студент през 1969 г. Основанието беше, че баща му е съден от Народния съд. Надявам се да си забелязал: не "осъден" - а "съден".
При Франко това го няма.
Има и други нетоталитарни диктатури. Пиночет - в Чили, полковниците - в Гърция, Селасие - в Етиопия. Разбира се - всяка си има своите особености, но никоя не лишава хората от тяхната собственост, никоя не им се налага в изкуството или в личния живот.
Но има и общества, които формално са демократични, но на практика си служат с доста похвати на тоталитаризма. Такава е съседна Турция. Не е демократична такава държава, в която заради една непсваща на официалната държавна политика книга осъдиха Орхан Памук на лишаване от свобода - че му се наложи да бяга. Като спечели Нобеловата награда за литература, Министерството на правосъдието в Турция прекрати наказателното преследване. Е, да - ама не е демократична такава държава, в която администрацията може да се меси на правораздаването...
Навлизането на държавното управление в личния живот и творчеството е много добре дисекцирано в "Задочни репортажи за България" от Георги Марков. До ниво "автоцензор".
А такива неща при Франко няма. Още повече - той запазва частната собственост и владение върху земята и стимулира частната икономическа инициатива. А собствеността във всички времена е означавала на първо място независимост. И на първо място - независимост от държавата. Е, тя никога не може да бъде пълна, защото освен собственик си и данъкоплатец.
У нас в България земята също беше частна - защото ТКЗС всъщност не беше отнемане на собственост, а само задължаване земята да се владее общо от кооперация (затова - не само аз - като юрист считам ЗСПЗЗ за нелепост и генератор на корупция). Но макар и частна - нямаше частна земеделска инициатива. Нито промишлена. Никаква. Бяхме общност от хора, имащи само един дом - а някои нямаха и това. Даже беше забранено да имаш повече - хора са се развеждали, когато спечелят апатамент от лотарията, а вече си имат един. Само за да не им го отнемат.
Успоредно с това тоталитаризмът се характеризира и с пълен административен произвол. Беше забранено да продаваш недвижим имот на избран купувач - Общинският народен съвет ти определяше и купувача, и цената. За кола се чакаше с години. А за някоя дума против Априлската линия можеха да ти вгорчат живота. Че и на децата ти, и на внуците. Лично съм виждал писмен отказ от СУ до бащата на моя съученичка да го приемат за студент през 1969 г. Основанието беше, че баща му е съден от Народния съд. Надявам се да си забелязал: не "осъден" - а "съден".
При Франко това го няма.
Има и други нетоталитарни диктатури. Пиночет - в Чили, полковниците - в Гърция, Селасие - в Етиопия. Разбира се - всяка си има своите особености, но никоя не лишава хората от тяхната собственост, никоя не им се налага в изкуството или в личния живот.
Но има и общества, които формално са демократични, но на практика си служат с доста похвати на тоталитаризма. Такава е съседна Турция. Не е демократична такава държава, в която заради една непсваща на официалната държавна политика книга осъдиха Орхан Памук на лишаване от свобода - че му се наложи да бяга. Като спечели Нобеловата награда за литература, Министерството на правосъдието в Турция прекрати наказателното преследване. Е, да - ама не е демократична такава държава, в която администрацията може да се меси на правораздаването...
.Добре това, че при нас е било по-зле, не значи, че другото е цветя и рози. А Пиночет е бил подсъдим за избиването на хиляди, кактова не е тоталитаризъм?
Да не говорим, че е малко спорно колко е спечелила икономиката на Чили по времето на Пиночет, както и колко той е спечелил от икономиката.
Бтв, Жоро, интересно е да наблюдаваш как човекът скачал до салта в подкрепа на различностите, каквито и да са те и твърдял, че хората могат да се чувстват щастливи от странни неща и няма начин да кажеш какво е редно изведнъж започва да защитава унифицирана идеалистична диктатура...
Да не говорим, че е малко спорно колко е спечелила икономиката на Чили по времето на Пиночет, както и колко той е спечелил от икономиката.
Бтв, Жоро, интересно е да наблюдаваш как човекът скачал до салта в подкрепа на различностите, каквито и да са те и твърдял, че хората могат да се чувстват щастливи от странни неща и няма начин да кажеш какво е редно изведнъж започва да защитава унифицирана идеалистична диктатура...
I don't wanna die
But I ain't keen on living either
But I ain't keen on living either
Who is online
Users browsing this forum: Ahrefs [Bot] and 2 guests