ShadowDance

Like the theatrical version of “The Lord of the Rings,” parts of “Watchmen” will feel missing to readers and fans of the original novel, but even in that, the amount of affection for the source material displayed is pleasing. The film version of “Watchmen” is unlike any superhero film before it. It has the benefit of twenty-odd years to slyly point at those tropes that evolved into what we now call the “superhero movie.” It manages to stay true to the era it depicts, but reflects upon our own times. The film is not the same visceral feel of “The Dark Knight,” but it was never intended to be. It is a drama before it is a thriller or an action movie. ( ) Its power comes from the ways each key character relates to the others. While it may not offer the same simple delights, “Watchmen” will leave you thinking about a lot more than its story; which, surprisingly, is just like the book.

Vivian wrote:Та днес ходих на предпремиера на Watchmen…Филмът ми напомни на две други мои изживявания –The Dark Knight и Australia. Значи TDK усещането беше породено от мои мислени възклицания докато гледах филма, които гласяха “OMG!”. Кофтито е, че при Knight-a те бяха с дълбоко позитивен нюанс, а при Watchmen-a с недотам такъв. Australia усещането ми дойде с гледането на часовника –минаха 40 минути и аз почнах да си гледам часовника през 12 минути. И като си помисли човек, че от студиото едвам докараха такова времетраене @_@, то си изглеждаше сякаш ептен монтажист не беше докосвал нещото.

Какво ми хареса: първата сцена. Уау! Беше яко и предразполагащо, подведох се, че целият експириънс ще е такъв. Джаки Ърл Хейли като игра. Част от CGI работите (включая някои анатомични добавки към определени герои), беше забавно. Малко от сценографията. Малко от сценария, защото си падам по идеите за дистопия и т.н. (но малко! че огромна част от него звучеше нелепо)

Какво не ми хареса: всичко останало. Имах усещането, че се намирам в комикс, по-точно, че разглеждам самия комикс. Трябва да си е приумица на Снайдър, ама не ме кефеше. Възприех го като тромавия Анг Лий подход при Хълк. А и ебаси, защо НИКОЙ не играеше в тоя филм? Поне малко от малко (като изключим Хейли). Не знам дали пак не е било търсен ефект…Дължината на някои сцени. Просто нямам думи. Не ми пука, че ги е било страх да махнат евентуално нещо ужасно, страхотически ВАЖНО и феновете да се разпищят “Ми къде ми е оная сцена?”. Така не се прави филм. Аз ако толкова искам да задълбавам в ненужности, мога да си хвана самия комикс и да си човъркам в него на воля. Примерно, тва с историята на Др. Манхатън ли къвто беше, еми не беше момента да удължим филма с още 20 минути просто щото. Градация –никва, темпото се затлачва, цялата работа се оплита, въобще. Говорейки за оплитане –герои валяха отвсякъде (заедно с всичките им истории, пред и под и задистории). Тая работа не пасва на режисирането на Снайдър. В смисъл, мъчно се следеше, а и не си струваше помоему. Вероятно е пак заради феновете, шото до мен имаше някакви младежи, които се кефеха мощно, че и това го имало и онова.

Ще го изгледам вероятно само още веднъж на кино, защото като изключим опита за претенциозни ноар препратки и първите 40 минути, както и отвреме-навреме яката атмосфера (опит на Снайдър на копира нещо от Блейд Рънър), не вярвам да има нещо друго, което да ме привлече към него. Просто не мога да му дам пак 3 часа от живота си така безрезервно.

Забравих да кажа, че за мен откъм съспенс куцаше, аз очаквах яко млатене поне (съдейки и по 300 де). Напълно е възможно да не ме е израдвал цялостно, защото много рядко харесвам филм по комикс, отдавна съм установила, че не са ми точно по вкуса. Пък и както вече отбелязах, младежите дето си бяха чели комикса бяха готови да предложат брак на филма на финала, тъй че мнението ми трябва да бъде взето с цяла солница сол.

Spoiler: show

Не е този от комикса.

Yan wrote:Точно такъв филм да гледаш на комп е...
Нали бачкаш на смени иди го гледай за 5 кинта в Синеплекса. Или просто не го гледай, но не си разваляй кефа с първо гледане на PC.