За енти път - за дълбочина ти трябват малко повече измерения отколкото Жокерът има. Не бъркай яко съчетание от добре направени клишета с дълбочина. И не слагай обичайния си негативизъм в понятието клише, щото в случая клише =! от пошла пошлост. Но разбирам какво имаш предвид - примерно за мен Камина от Гурен Лаган е малко повече от клише, въпреки тотално клишираните елементи, от които е изграден. Няма лошо - има и такива случаи и аз често им се радвам повече отколкото на гъзарските иновативни, но леко превзети неща, дето те карат да мислиш.
Сега за отделните човечета, които не си чувал - Юджиро вече го обясних. Някакво нечовешко същество, което бидейки много над човека като сила, е загубило човешкия си морал. Появява се ненадейно, всява ужас, създава хаос и оставя трупове след себе си. И го прави само щото така му е кеф. Същий Жокер, само че доста по-тъп, най-вече щото и самият сетинг и сюжет не позволяват кой знае кво. Той е символ на силата и непобедимостта. Не на хаоса. И е доста по-локализиран като проявления - тероризира определени хора и места. Не целия град/свят.
Хелмастър Фибризо е представител на демоните в доста полярния сетинг на Слейърс. В митологията на Слейърс демоните са символите на хаоса и злото, а боговете - на порядъка и доброто. Фибризо беше по-елементарен и безличен от Жокера (все пак си говорим за непретенциозен хумористичен сериал) като изпълнение, въпреки че като идейни показатели има добро съвпадение. Не всички демони са еднакви - някои не са толкова заинтригувани от разрушенето на света "СЕГА ВЕДНАГА!!!", но този конкретно иска това, защото смъртта и страданието на хората му носят кеф и щото хаосът е Добро в личната му ценностна система. Той нямаше сълзливо бекстори, както обикновено се случва с аниме-лошковците - беше се пръкнал от нищото с желанието да разрушава. Якото с него е това, което всъщност му се случи накрая.
Бтв, символизъм от подобен на Жокеровия тип има и в най-пробитите шонен-сапунки. Там мащабната гад срещу която се възправя главния герой е винаги носител на някаква абсолютно негативна символика (може да е хаос, но може и да е тоталитаризъм). Нашичкият трябва да я победи и да спаси порядъка, но преди това му се налага да се изправи пред собствените си слабости, и да израсте нравствено и т.н. Понеже е много по-трудно да се симулира нравствен растеж с някакви по-комплексни психологически феномени, ние гледаме състезателен тупаник и словесно мерене на пишки на ниво 4ти клас в продължение на 100-ици епизоди. За да не намразим гаднярът все пак ни се пуска някаква мелодрама с него. Разбира се, това е толкова елементарно, че се чувствам омерзена само докато пиша за него, но си е така.
Шонен-бат и Йохан ги знаеш, тях няма кво да ги обяснявам. Виждаш колко над-човешки образи са, какъв терор причиняват над околните и до какви изстъпления доведоха разни хора.
За Енви си прав. Той не е символ сам по себе си, по-скоро името му е указание за характера му. Не е нещо глобално.
edit: Вивиян, така си е. Не е само злободневието на идеите, а и достъпността на реализацията им. Батман има повече забавлителна стойност. Както вика Уолвърийн в онея филмчета ебавки - Уочмен е като лекция и иска от деб да пишеш домашни.
А да не забравяме и смъртта на Хийт Леджър, която направи и без това култовият Жокер още по-култов. Има и заигравка с рейтингите. Но Уочмен определено е по-скоро за някви склонни към чоплене гийкове и нърдове, отколкото за средностатистическия пуканкояд дето иска бързо удоволствие и го иска СЕГА.
Ноланите винаги досега са правели или поне са се пънали да правят реално кино, докато Снайдер, душичката нежна, цъфти с могъществени комиксови адаптации и зомби фликове, като едничката му силна черта е способността да използва абсурдни песни в як контекст, и това, че явно влияе на хората с по-силен глад за празнословен мачизъм...
