Не съм казвала за Уочмен, че е най-великия филм евах. Това, че ми е любимият комиксов не вкарва темата в бездната, само щото на теб не ти е. Роршах и Жокера ме кефят и двамата, по различни начини. Ако има нещо, което е паднало в бездната в момента, това е собственото ти поведение. "Ау, нападнаха ми любимото филмче, за което наистина твърдя, че е от най-добрите филми евах! НА ОРЪЖИЕ!!!"
Фък оф.
Брутално развитият злодей не беше брутално развит, а брутално изигран. Т.нар. "брутално развитие" беше, че нашия се хилеше френетично, бомбеше неща, палеше неща и ебаваше Батман. Освен двуизмерна бушуваща лудост и това, че на него може да се гледа и от символистична гледна точка, друго няма. Не е нищо особено нито като замисъл, нито като "развитие". Но е гениален като изпълнение. Тфа е. Аз го обожавам и такъв, статичен, необоснован като мотивация и т.н.. Няма нужда да ослепявам избирателно заради това, че го харесвам и да си го нагласям по критериите, че да си оправдая фенбойщината.
Роршак от друга страна ми дава храна за постоянен размисъл. Комедиантът още повече. Освен това и двамата ме кефят повече като замисъл. Кефи ме това, че не съм сигурна дали са добри или лоши. Кефи ме това, че гледайки този филм усетих защо обществото не ги харесва, за разлика от в Батман, където си виках "що не го щат тоя порядъчен пич?" И още сто неща. Останалите персонажи от Уочмен също. Много по-церебрално забавление са ми.