Споделете

[Demandred]

Добре, а как можеш да прецениш дали създателят наистина е изпитал такива чувства? Все пак в 99,9% нямаш никаква реална представа що за човек е и какви чувства изпитва.

Не се заяждам, наистина ми е интересно. Освен ако критерият ти не е "Струва ми е убедително, значи трябва да го е изживял".

[Dr. Horrible]

Хах, ами най-вероятно ще те разочаровам, но аз наистина го свеждам до лично усещане. Просто считам нещо за искрено, когато то успее да ме зарази, когато гледам с широко отворени очи към екрана или страницата и се чувсвам съпричастен с гледната точка на персонажа или автора. И тогава си казвам „Ето това е нещо толкова заразяващо, толкова трогващо, че няма как да бъде описано по такъв начин от човек, който не го е почувствал”. И съответно обратното –ако логически разбирам емоцията на героя, но тя не успее да ме зарази, тогава усещам нещата като фалшиви и си казвам „Това надали авторът го е изпитал, иначе щеше да го предаде по-затрогващо”. Та с две думи – считам, че искрените истории просто те правят съпричастен, а измисленото чувство, дори да е логически и сюжетно обосновано, не може да те трогне. Това си е изцяло субективен критерий, признавам, но все пак не мисля, че въобще може да има обективен критерий за емоционалност
И е вярно, че по тази логика един човек може да се трогне и да сметне чувството за искрено, а друг да не се трогне и да сметне чувството за лъжливо. Но хората по принцип усещат истината по различен начин – някои веднага разпознават, ако някой ги лъже, други вярват на всичко, на трети истината им изглежда като лъжа. Аз лично се доверявам на собствената си преценка.

[Silver]

Тоя спор ми е много смешен, не за друго, ами защото почти всички оценки тук, особено масираните девятки и десятки, дето хвърчат през филм, са строго подчинени на субективни чувства, а не на някакви кино познания дето да ти позволят да имаш поне някакви претенции за обективност. А тоя завой пък в посока какво бил чувствал автора е върхът на абсурда, сори.

[Roland]

Извинявай, че ше ти секна троленето, но моите ревюта не са форумна дискусия и изразяват субективната ми оценка. Така че застреляй се мигновено и замълчи завинаги ^_^

Морви, пак давам примера за филма Х, който мен не ме е трогнал, ама ИЗОБЩО, а теб те е разкъсал от рев. Как можем тоя фактор да го включим в какъвто и да било адекватен разговор, имащ за цел да приближи позициите ни за качеството на филма Х?

[Silver]

Ти да не си помисли, че нещо съм против това да слагаш по 8-9 на средни хубости, че и надолу, като Стар Трек и Терминатор 4, заради Йелчин? Въпреки, че не е кой знае колко ясно за какво точно трябва да се застрелям, все пак е пределно ясно, че ревютата ти са със субективната ти оценка. И точно затова ми е странна тая дискусия за толкова очевидни неща. Ама ЕСТЕСТВЕНО, че "ма тоя филм ме разплака, следователно е обективно як (а.k.a. - всеки трябва да се разреве на него)" е абсурдно.

[Roland]

За теб е естествено. За мен е естествено. За други, оказва се, не е. Мнението "аз гледам филмите за удоволствие, така че е ВАЖНО да не се замислям изобщо над факторите, които водят до това удоволствие" е преобладаващо.

[Silver]

Еми някои неща не подлежат на осмисляне. Пробвай примерно да се замислиш и да определиш що от сцената с Левит на улицата ти се иска да му износиш децата? Все едно аз да мога да обясня що ми се струва cheesy и over-the-top.

[Roland]

Добре, понеже с игнор явно не става, нека си го кажа направо - аз НЯМА да ти реагирам на смешничките гей-провокацийки. Смисъл, наистина няма

[Ghibli]

Защото нищо не е по-индивидуално от емоционалността и съответно тя няма място в каквато и да е аргументация. Виж, ако ше изтъкваш някакви средства, с които е ТЪРСЕН емоционален ефект, ок. Ма хората ми приказват как тва ги докоснало, а онова не ги, когато ги питам що това е по-добро от онова, баси...

Е те това имах предвид. За теб разговорът за кино трябва да е спор, в който да се докаже защо това е по-добро от онова. Мен ме дразни това и смятам един разговор, в който всеки си споделя мнението с два реда, за по-смислен от разговор, в който двама-трима се опитват да си ги премерят* в продължение на 5 страници, а останалите отчаяно са си тръгнали някъде около втората...

*филмовите познания това

[Roland]

Твой проблем, честно казано. Казала си си мнението, какво повече имаш да прочетеш в тая тема ениуей? Да видиш другите мнения? Споровете най-често почват СЛЕД като повечето хора вече са си ги изказали ениуей. И какво излиза? Че Злите Спорещи прогонват Невинните Споделящи, след като Невинните Споделящи без друго са Споделили Невинно и вече нямат кво да правят в темата.

За мен спорът е по-интересен от споделянето на мнения, просто защото е негово естествено продължение. В споровете аз лично научавам доста повече за предмета на спор, участниците, а и разни странични работи. Наистина няма да почувствам капка вина за това, че някой не обичал да спори. Като не обичаш - не спориш, просто е. Темите слава богу са само писмена комуникация, при това не в реално време, та никакво количество спорене не може да попречи на друг човек да си Сподели Мнението, нали?

И не, бтв, за мен разговорът за кино не е нужно непременно да е спор. Може да е дискусия. За дискусията обаче също трябва конкретика, която да се дискутира. Не е нужно хората да са на различни позиции, за да има интересен разговор, но определено е нужно да можеш да напишеш нещо повече от това, че филмът те е Докоснал с Емоционалността си. Щото от това нататък не може да последва нищо, освен "и мен" или "мен пък не".

[Muad_Dib]

Абсолютно съм съгласен с Гибли и никога не съм разбирал нуждата на Симеон от подобни словоизлияния....На мен като не ми се занимава да седя и да рифрешвам поредния безумен спор за "посланието" на Хърт Локър това какво значи? Че ми е харесал по-малко отколкото на теб? Че мога да се аргументирам по-зле от теб? Не, просто ти имаш повече време и нерви за подобни неща от мен.

ЕДИТ: Симеоне, тези за това как разговорът за теб не трябвало да бъде спор - на някой друг моля те. Познаваме се вече от доста време. Дови в хваленето на едно произведение ти намираш начин фино и по допирателната да се заядеш с други хвалещи.

[Ghibli]

@Роланд: Да бе, ясно ми е, че няма нищо да ти промени нагласата и отношението към останалите.

[Roland]

@ Гибли: Ясно ти е, вярвам, и че това е най-лесният начин да излезеш от СПОРА, апропо, който ТИ, между другото, започна като отговор на моето Невинно Споделяне.

@ Никола: Изобщо не ме познаваш, така че плс спести ми психоанализите и не ми наслагвай собствените си навици.

Аз не си меря нищо с никого в тия спорове и това, че съм седнал да споря, а ти не, не означава, че филмът Х ти е харесал по-малко/повече от на мен. За аргументирането обаче - то зависи основно от опита и умението да виждаш и правиш връзки в темата, с която боравиш. И ако щеш, от това да имаш нерви за подобни неща. Може и да мога да се аргументирам по-добре от теб, може и да не мога. Няма как да знаем, като всеки спор помежду ни изпада още в първите си два поста до лични нападки, нали?


Едит: Бтв, форумите са места за обсъждане. За чисто споделяне има блогове, фейсбук и туитър...

[Muad_Dib]

Изобщо не ме познаваш, така че плс спести ми психоанализите и не ми наслагвай собствените си навици.

Заради подобно отношение тотално съм спрял да разговарям с теб извън фактологическо отношение много отдавна . Прекарваш доста повече време по форуми отколкото е здравословно, дюд.

[Ghibli]

@ Гибли: Ясно ти е, вярвам, и че това е най-лесният начин да излезеш от СПОРА, апропо, който ТИ, между другото, започна като отговор на моето Невинно Споделяне.

Аз? Да съм започнала спор? Де бе?

Обсъждане и спор не са едно и също, нали това ти разправям.