ShadowDance

Да, но освен дето приемам, че вие се впрягате повече на не-брутално-лични теми и че това е някаква формално съществуваща и достойна за разбиране позиция, аз освен това твърдя (откъдето и тръгна разговорът и което се опитах да изложа в последния си пост), че моят начин е по-резонен от гледна точка на личното добруване.

Но нещата все пак са субективни, та да си стиснем ръцете. Къде беше темата за мобилните компании, че исках да драсна един пост там, а не я намирам

Не беше ли в абсурдистана?

А дори от гледна точка на личното добруване не е хубаво да не ти пука от твърде много неща.

Нещото интересно... viewtopic.php?t=3668&start=555

Данке!

Отдавна не ми се беше случвало да попадна на тема от пет страници, в която да не разбера тезите на някои от участниците с най-много мнения в нея.
Затова няма да се опитвам да взема отношение по тях, а ще си кажа своята приказка.
Директен отговор на заглавието на темата "реална ли е онлайн комуникацията" - освен ако не сте върли фенове на "Матрицата" или на идеализма, реална е. Щом има размяна на информация (в най-общ смисъл), значи има комуникация.
Относно развитието в посока "колко сериозно трябва да вземаме написаното във форумите" - защото по-непосредствените форми на общуване като IM или VoIP, че дори и просто телефон, явно не се разглеждат. Струва ми се, че отношението трябва да бъде не по-сериозно от това при общуване лице в лице. Забележката на Amelia как нещо оставало написано и всеки можел да го прочете несъмнено е на място, но това не ми се струва чак толкова важно. Но пък може да е така, защото не си спомням да са ме обиждали сериозно във форум :)
В крайна сметка от известно време съм решил, че няма да мога да превъзпитам възрастни хора, затова не се и опитвам. Вече споменатата картинка "someone is wrong on the internet" не бих казал, че ми отвори очите, но определено даде синтезиран образ на този възглед, така че да мога да си я спомням, когато се увлека. Затова го карам по-просто - ако ме питат, отговарям (не е задължително въпросът да е лично към мен, естествено). Ако не съм съгласен с нечии възгледи или тези, евентуално посочвам логически несъответствия или пък източници, противоречащи на събеседника, и си казвам своето мнение. И дотам - стремя се да огранича до минимум опитите да променям възгледите на отсрещната страна. Както казах, стигнал съм до извода, че това не е възможно, още по-малко в рамките на няколко часа или няколко дни, колкото трае една дискусия.

bsb wrote: Затова няма да се опитвам да взема отношение по тях, а ще си кажа своята приказка.

хахахаххахаха

Аз не харесвам много форумните спорове, понеже хората проявяват склонността да се хващат за отделни изречения и да задълбават в незначими подробности(едноредовите куотове примерно). Когато аз на живо ти говоря в продължение на 1 минута да кажем, ти няма да запомниш всяко едно мое изречение и няма да се стремиш да отговаряш поотделно на отделни части от тезата ми. Наместо това ще схванеш в общ план нещата за които говоря и ще дадеш общ отговор. Това ми допада. (въпреки че говоря на ти, нямам предвид никой конкретно)
За пример мога да дам последния отговор на Амелия в темата за религията. Вземете мнението на което тя отговаря, махнете последното изречение и поста и губи всякакъв смисъл.
Проблемът при разговорите наживо е, че хората се прекъсват, често повишават тон, не можеш да си структорираш добре мнението, нямаш много време да помислиш над чуждия отговор и тн.

Гуд поинтс. Въпросът обаче не беше кое ме кефи и кое не ме кефи, а кое е причина да взимаш нещата на сериозно.

Забавното е, че в реалния живот, т.е. извън форумите, се паля доста по-рядко за глупости. Причини - много, основно, че в общия случай познавам този, който ми говори простотии, достатъчно, за да знам какво има предвид и дали иска да ме засегне, а и това, че ако ми каже нещо, го казва на мен, лично. Мога да го пропусна покрай ушите си без проблем. Във форума ако някой каже нещо грозно по мой адрес или нещо, което би ме вбесило, не го казва само на мен, а на десетки, стотици или дори хиляди хора - и тогава се дразня много.

А мен по принцип има някои определени неща, които ме дразнят и от които се паля. Така например, в реалния живот комуникирам с точно определени хора, с които ако тръгнем да спорим по някакъв въпрос, на практика точно никога някой ще ми излезе с вариация на изречението "колкото и да ти го обяснявам това, никога няма да го разбереш (щото си тъп/а, респ. над нивото ти е, ама аз не ти се сърдя)". Тоест, дори да седнем група хора да спорим има или няма Бог, никой от обкръжението ми няма да обяви опонента си за малоумен и окончателно да го затапи, че никой не можело никога да го надспори, понеже той навремето бил шампион по спорене в гимназията.

С други думи, макар форумният ми опонент да не е Свитикът на Абсолютната Истина™, бидейки най-обикновен човек искрено се дразня от:

1. преки обиди
2. от призиви за насилие срещу евреите/турците/друговерците/вярващите/атеистите
3. тролене*

И понеже наистина няма смисъл от спорове във форум, които нито ще убедят Тъмния, че Мадона все пак не е илюминат, нито ще постигнат какъвто и да бил друг положителен ефект, напоследък системата ми обикновено е тази: като видя как някой твърди, че ограничението върху скоростта в населените места е най-добре да падне, защото така бабаитите в черните беемвета и келешите в тунингованите голфове внезапно ще се стреснат от вероятността да утрепят човек и от само себе си ще почнат да карат като нормални хора, просто казвам: я, трол, след което отминавам нататък. Така де, слава Богу, никой няма да вземе точно неговото мнение насериозно и няма да пренапише законите, тъй че няма смисъл да си хабя нервите.

Единствено ми е гадно, когато някой, на когото държа, почне да проявява подобни признаци на поведение.


*

Spoiler: show

Дефиниции за понятието има предостатъчно в мрежата. Все пак, накратко, най-често под "трол" се разбира лице, което пуска провокативни теми или коментари и накрая се измъква с нещо от сорта на "аз само се майтапех бе, кво". Или пък почва да иска да му доказваш нещо си, независимо какво и колко е очевидно. Например, да му докажеш черно на бяло, че повсеместното носене на огнестрелни оръжия от мало и голямо е лошо. Да му докажеш, че по-лесно ще избягаш от невъоръжен човек, отколкото от някой, насочил срещу теб пистолет. Че имало Бог, след като според Струнната теория нямало. От своя страна всеки опит за доказателство на подобни безумия води до отрицание - оказва се, че статии от вестници не се приемат, личен опит - също, а на въпроса дали нароченият за трол въобще е наясно с предмета на Струнната теория, та се позовава на нея, в отговор се получава цупондрене, придружено от гръмкото "Свободата, Санчо", например.

А, и напоследък имам склонността да игнорвам теми, за които има податки, че ще се развият по някакъв такъв начин.

На мен ми доказаха всъщост това което обявяваш за тролизъм , тъй че в крайна сметка бях убеден. Вярно че темата беше довършена на лични съобщения но завърши удволетворително. Виж хора - които умишлено дразнят и обиждат останалите с иронични подхвърляния само палят темите повече отколкото трябва.
В този ред на мисли - аз пък най много се дразня когато опонент в спор вместо просто и елементарно да си приведе аргументите започне да подхвърля иронични и обидни намеци на лична основа.
Специално в този форум с аргументация са ме убеждавали доста хора.

Аргументация от типа "Ако не спреш с тоя безумен спор, ше те банна"?

Не точно - Морви ме убеди с аргументация тогава. Умишлено след това не съм поствал да не подклаждам пак темата.

Казах ли ви, че някой ден ще убедя някого!

Аз като го прочетох това на Радо, си признавам, че пуснах един гугъл сърч за скривалища от атомна атака - изглежда краят на света не бил толкоз далече