Spoiler *full* Malazan
E, десет тома римляни просто няма да има, но и да имаше - да, по-добре е, стига да не е "Рома Етерна".Roland of Gilead wrote:Всъщност просто си кефят въпросните страници, варвари или не. Десет тома римляни се едно е по-добре...
Между другото, аз като много "умен", така и не чатнах, че Карса всъщност ще стане бодигардът на Shaih от Deadhouse Gates, докато това не се случи в HoC.
Ridcully: "A few twenty-mile runs and the Dean'd be a different man."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
Дааам, начи много ме кефи нещо, което в четвърта книга изкристализира :) А именно "човешкото", ако мога така да го нарека, лице на Джагутите и Имасите. Че е джъстифайнат холокостът вече нямам съмнения след описанието на нечовешки красива природна картина, която скоро ще умре, защото наоколо се е заселил Джагут, на който просто не му дреме за природата наоколо, а си праи ледена тундра наоколо, да му е по вкуса. От друга страна прекрасно се вижда, че войната *вече* е безсмислена, че колкото и зли и арогантни да са били джагутите някога, вече са си получили урока, че и отгоре. И много от оцелелите вече са... свестни :)
Отделно Имасите. Наистина излъчват просто свирепи изверзи (така де, легендарни със свирепостта си, някак 300 000 години унищожаване на разумни видове ти печели тая слава), но много от героите Т'лан Имас с твърде... съзерцателни, за да отговарят на тоя имидж. Дават си сметка за безсмислеността на войните, които водят (става ясно в четвърта, а досега не го знаех, че те са требили не само джагути, а всичко, което им се е пречкало. Ез ин "тотално унищожение" де, те на дребно не си играят). Но пък осъзнаването на цялата безсмисленост на всичко това, нуждата от вътрешен мир, който не могат да намерят...
Романтика ол да уей :) И при двете раси.
Друго, което особено много ме кефи общо в поредицата, е магичността й. За разлика от Джордан, да речем, при когаото цялата магия е систематизирана и факторът "необяснимост/чудо/мистика" просто го няма, или Толкин, при когото пък всичко е на добро чувство и късмет общо вето, тук всичко е микс от двете. Да, имаме си уоръните с техните сравнително ясни закони, имаме си Старата и нова магия, но имаме и силата на вярата, асцендването, волята, която превръща желание в реалност, проклятията... Степен на приказност, която ми е винаги била невероятно нужна като противопоставяне на схематизирането във фентъзито :) Нещо, което просто се *случва*, защото времето е било такова, човекът е бил специален, нуждата - огромна... Много, много ценно.
И между другото направило ли е на някой от челите поредицата впечатление, че сякаш всяка книга е посветена на някоя раса? Не дори чисто сюжетно, както пета е на едурите (предполагам), а като... усещане.
"Gardens of the Moon" сякаш беше книгата на Тисте Андиите, пасваше на тяхната меланхоличност, кротка тъга и прочее.
"Deadhouse Gates" или "Песен за огън и лед в пустиня с магии" си беше някак особено чисто човешка.
"Memories of Ice" е най-благодатна в това отношение, но макар да има доста неща, свързани с Джагутите вътре (К'чайн Че'мале присъстваха за мен само сюжетно, не и като някакво усещане, което да създават), за мен тя е книгата на Имасите. В края на краищата "There were no joys, no love, nor friendship or passion. All that the T'lan Imass had left were memories of ice". Естествено свободен цитат, но много красив, както беше в книгата :)
Четвърта не съм я изкарал до край, не мога да преценя.
And lo! "House of Chains" is swarming with Jaghuts!
Отделно Имасите. Наистина излъчват просто свирепи изверзи (така де, легендарни със свирепостта си, някак 300 000 години унищожаване на разумни видове ти печели тая слава), но много от героите Т'лан Имас с твърде... съзерцателни, за да отговарят на тоя имидж. Дават си сметка за безсмислеността на войните, които водят (става ясно в четвърта, а досега не го знаех, че те са требили не само джагути, а всичко, което им се е пречкало. Ез ин "тотално унищожение" де, те на дребно не си играят). Но пък осъзнаването на цялата безсмисленост на всичко това, нуждата от вътрешен мир, който не могат да намерят...
Романтика ол да уей :) И при двете раси.
Друго, което особено много ме кефи общо в поредицата, е магичността й. За разлика от Джордан, да речем, при когаото цялата магия е систематизирана и факторът "необяснимост/чудо/мистика" просто го няма, или Толкин, при когото пък всичко е на добро чувство и късмет общо вето, тук всичко е микс от двете. Да, имаме си уоръните с техните сравнително ясни закони, имаме си Старата и нова магия, но имаме и силата на вярата, асцендването, волята, която превръща желание в реалност, проклятията... Степен на приказност, която ми е винаги била невероятно нужна като противопоставяне на схематизирането във фентъзито :) Нещо, което просто се *случва*, защото времето е било такова, човекът е бил специален, нуждата - огромна... Много, много ценно.
И между другото направило ли е на някой от челите поредицата впечатление, че сякаш всяка книга е посветена на някоя раса? Не дори чисто сюжетно, както пета е на едурите (предполагам), а като... усещане.
"Gardens of the Moon" сякаш беше книгата на Тисте Андиите, пасваше на тяхната меланхоличност, кротка тъга и прочее.
"Deadhouse Gates" или "Песен за огън и лед в пустиня с магии" си беше някак особено чисто човешка.
"Memories of Ice" е най-благодатна в това отношение, но макар да има доста неща, свързани с Джагутите вътре (К'чайн Че'мале присъстваха за мен само сюжетно, не и като някакво усещане, което да създават), за мен тя е книгата на Имасите. В края на краищата "There were no joys, no love, nor friendship or passion. All that the T'lan Imass had left were memories of ice". Естествено свободен цитат, но много красив, както беше в книгата :)
Четвърта не съм я изкарал до край, не мога да преценя.
And lo! "House of Chains" is swarming with Jaghuts!
And you can't dance with a devil on your back...
Да, определено това, за което говориш, е една от силните страни на книгита. Мен лично, като че ли, най ми харесаха главите с Онрак и Трал. И двамата са аутсайдъри, различни от сънародниците си и говорят с известна философска дълбочина в думите. Джагутите също ме радваха общо взето.
За магията - на мен още от първа част ми стана ясно, че това е Пътят:) Някакси много ми прилича на Зелазни, а добавя и страхотни свои хрумвания. Хем е строго научно в един момент, хем е приказно и мистично... Красота. Уоръните са великолепно хрумване, да не говорим за Спиритуолкърите и шаманите, свещениците или боункастърите, неизброимите проклятия, ритуали, призовавания и т.н. Колкото и да се напъвам, не мога да се сетя нещо така да ме е грабвало още в началото и да не ме пуска, а напротив - да добавя все нови и нови приятни изненади. Пак ще спомена драконите Елейнт, които са един невероятно сполучлив опит да се предаде приказността на тези същества, а не да се омерзяват както в повечето фентъзи клишета.
По последната идейка - наистина май има нещо такова, не се бях усетил досега. МТ пък се отнася до едурите. Само се надявам следващата книга да не е за Лиосаните или форкасалите, че ще е леко досадно, май. Но пък книгата по заглавието си говори, че ще става дума за Малазанската империя и Севън ситис, така че... Надявам се на нещо по-добро от 5 книга, най-малкото.
За магията - на мен още от първа част ми стана ясно, че това е Пътят:) Някакси много ми прилича на Зелазни, а добавя и страхотни свои хрумвания. Хем е строго научно в един момент, хем е приказно и мистично... Красота. Уоръните са великолепно хрумване, да не говорим за Спиритуолкърите и шаманите, свещениците или боункастърите, неизброимите проклятия, ритуали, призовавания и т.н. Колкото и да се напъвам, не мога да се сетя нещо така да ме е грабвало още в началото и да не ме пуска, а напротив - да добавя все нови и нови приятни изненади. Пак ще спомена драконите Елейнт, които са един невероятно сполучлив опит да се предаде приказността на тези същества, а не да се омерзяват както в повечето фентъзи клишета.
По последната идейка - наистина май има нещо такова, не се бях усетил досега. МТ пък се отнася до едурите. Само се надявам следващата книга да не е за Лиосаните или форкасалите, че ще е леко досадно, май. Но пък книгата по заглавието си говори, че ще става дума за Малазанската империя и Севън ситис, така че... Надявам се на нещо по-добро от 5 книга, най-малкото.
Форкасал! Сакън! Без такива думички, не сме теблори тука :р
Иначе къде има описание на Елейнтите? В пета ли? Или четвърта към края? Щото досега освен Рейки и неговите песове, както и един отатарален дракон, няма нищо такова...
Обаче без да съм чел пета, засега класацията ми е 4, 3, 1, 2
Иначе къде има описание на Елейнтите? В пета ли? Или четвърта към края? Щото досега освен Рейки и неговите песове, както и един отатарален дракон, няма нищо такова...
Обаче без да съм чел пета, засега класацията ми е 4, 3, 1, 2
And you can't dance with a devil on your back...
Форкасал пък си е яко, дивашки звучи, ама кефи:p
За драконите в пета наистина най-много има. То не че там има кой знае колко инфо, но на мен и само от Градините драконите ме кефят много. В малазана, за разлика от другаде, се падат по скоро създания, изтъкани от магия, живеещи чрез магия, а не някакви тъпоумни месоядни дзверове, дето се крият в пещери и си кътат златцето от рицарите. Трудно ми е да обясня какво точно ме е изкефило, щото малазана ми дава страшно много идея и почти за всичко си имам някакви собствени измишльотини. Много инспирейшън в тая поредица, много.
Хм, мен 4 не ми хареса чак толкова. При мен нещата са нещо от сорта: 3/1;4;2;5
За драконите в пета наистина най-много има. То не че там има кой знае колко инфо, но на мен и само от Градините драконите ме кефят много. В малазана, за разлика от другаде, се падат по скоро създания, изтъкани от магия, живеещи чрез магия, а не някакви тъпоумни месоядни дзверове, дето се крият в пещери и си кътат златцето от рицарите. Трудно ми е да обясня какво точно ме е изкефило, щото малазана ми дава страшно много идея и почти за всичко си имам някакви собствени измишльотини. Много инспирейшън в тая поредица, много.
Хм, мен 4 не ми хареса чак толкова. При мен нещата са нещо от сорта: 3/1;4;2;5
Сигурно вече съм го казвал, но като сте почнали - класацията ми е 2, 3, 4, 1, 5.
Иначе и мен принципно преексплоатацията на драконите във фентъзито ме драни неимоверно, но не и в Малазана. Както се казва, дяволчето е в подробностите. Тук са просто изпипани чудесно и се открояват дори сред всички мега-яки типове в поредицата. Особено пък черните дракони на Тисте Андии най-много ме радват.
Цялата неяснота на магията кефи по простата причина, че никога не знаеш кой какъв джокер крие и какъв обрат може да ти се сервира изневиделица с някой нов магическо трик. Разбира се, с това не бива да се прекалява, но засега действа чудесно.
P.S. И все пак не е ли Трул, а не Трал?
Иначе и мен принципно преексплоатацията на драконите във фентъзито ме драни неимоверно, но не и в Малазана. Както се казва, дяволчето е в подробностите. Тук са просто изпипани чудесно и се открояват дори сред всички мега-яки типове в поредицата. Особено пък черните дракони на Тисте Андии най-много ме радват.
Цялата неяснота на магията кефи по простата причина, че никога не знаеш кой какъв джокер крие и какъв обрат може да ти се сервира изневиделица с някой нов магическо трик. Разбира се, с това не бива да се прекалява, но засега действа чудесно.
P.S. И все пак не е ли Трул, а не Трал?
Ridcully: "A few twenty-mile runs and the Dean'd be a different man."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
Да, Трул е, да точно тва е якото на магията, а и просто приказността на атмосферата, която вместо да си противоречи с иначе доста реалистично-мартиновата конструкция на сетъпа, всъщност го допълва прекрасно :)
За драконите и аз подразбрах това, но понеже доста други книги съм фащал, където пак са така...
За драконите и аз подразбрах това, но понеже доста други книги съм фащал, където пак са така...
And you can't dance with a devil on your back...
Дам, след прочитането на 4-та книга (и лекото разочарование от края), мога да си я вместя в онази табличка. House of Chains е книга за Рараку. Категорично и повсеместно :) Но Рараку не като пустиня, а като живото и дишащо съзнание, за което я пласират вече три книги подред.
And you can't dance with a devil on your back...
Who is online
Users browsing this forum: Semrush [Bot] and 1 guest