ShadowDance

това е търсено и е част от толкиновата (и християнската) философия за "абсолютното зло" като източник на всяка поквара. такова отграничаване и наблягане на символиката обаче не ги прави по-малко "сиви".

Да, не ги прави по-малко сиви, но от това следва извода, че ако няма разни покваряващи предмети хората (или разумните създания като цяло) са или много добри или страшно лоши, което за мен е пълна смешка като похват за изграждане на героите. И наличието на хора под въздействието на някакви магически предмети не прави книгата "по-сива" от Колелото, рандъм Толкин клонинг, че даже и от книжките на Едингс ако щеш, което беше и първоначалния ми довод. Колко е красива или дълбока символиката в случая няма особено значение.

И Роланд е абсолютно прав, че хейтърството е резултат най-вече от безкрайните хвалби и бутането на бащицата навсякъде, щом стане дума за фентъзи, с повод и без повод,

Roland wrote: И впрочем за мен наистина силната му книга си остава Силмарилионът. Който е редактиран от Гай Гавриел Кей.

И за мен щото...

Roland wrote:И впрочем за мен наистина силната му книга си остава Силмарилионът. Който е редактиран от Гай Гавриел Кей.

Моля те, къде мога да намеря повече информация по въпроса?
Мерси!

Никаква идея

Изрових тия неща, понеже и на мен ми стана интересно:

Kay was born in Canada in 1954. He completed a bachelor’s degree in philosophy in 1975 and a law degree in 1978. In the 70s he was assistant to Christopher Tolkien, son of J.R.R. Tolkien, at the time when the Silmarilion was being prepared for publishing. In the 80s he began publishing fantasy works of his own.

Guy Gavriel Kay is also credited as having assisted in the compilation of The Silmarilion, apparently having helped with much of the bridging segments between the seperate works written by J.R.R.Tolkien which make up the book.

Демек помагал е на Кристофър Толкин.

Ахам, благодаря много Гиб! Знаех че синът на Толкин е подбрал разказите за Силмарилион-а, но си нямах представа че Кай ги е редактирал.

Не се притеснявай, Rol! Човешко е. Не можем да го знаем всичко!

Еми аз знам квото Гибли пусна, просто нямах източниците

Иначе за мен това е подсказка, че "редакцията" е била и на литературно ниво, тъй като стилово Силмарилионът е различен и от Властелина и Хобит, и от Преданията.

Да. И на мен това ми направи впечатление първият път когато награбих Толкин безразборно. Но просто не ми беше хрумнала тази възможност. Може би, понеже не знаех дори това което постна Гибли. Знам че книгата е издадена от Кристофър през 77 година. След като той открива много непубликувани неща на баща си, които подбира. И т.н. ...

Аз с леко закъснение (като поутихнаха страстите) да се намеся относно Толкин.
Първо, аз съм толкинист. Може би не отдаден и никога няма да науча синдарин в свободното си време, но все пак толкинист. Просто харесвам всичко на Толкин, което съм чела (може би без "Опасното кралство" особено).
Второ, и на мен са ми смешни фанатичните толкинисти. Едно време получавах един нюзлетър, в който ме приканваха да ходя на срещи с други "елфи и хобити". Е, как ме отказаха от идеята...
Трето, мога да разбера, тезата че Толкин е фалшива класика, мога и да разбера тази, че индиректно е виновен за сума ти клишета написани след него, но не и двете наведнъж. Той или е класика и по тая причина разни хора са се фърлили да му подражават или е просто някакъв (макар и много успешен) етап във фентъзито, а онези са просто следващите етапи и толкова. В смисъл, ако Толкин ще е виновен (що ли се сещам за рекламата с "има ли една черта - Жоро е невинен"), няма да е виновен само за хубави или само за лоши неща.

Не е нужно да е класика, за да има принос (положителен) и да го копират, нали? Копиран е и Конан, копиран е и ДЖОРДАН, за бога

Morwen wrote:що ли се сещам за рекламата с "има ли една черта - Жоро е невинен"

Това не знам. Но за другото даже излишно им отстъпваш на критикарите.

Да, Толкин е класик (на фентъзито) - и то най-големият.

Не, няма абсолютно никаква вина за това, което е станало след него.

Двете истини по-горе нямат нужда от защита, но ако някой все още е на друго мнение, да се пробва.

За да има значителен принос, обаче, общо взето е нужно.

Нямам нужда да се пробвам, както казах тридесет години фентъзи обосновават безкомпромисно тезата ми без изобщо да се налага да си мръдвам пръста, независимо дали ще използваш категоричен тон, болд, по-голям размер или розов цвят за постовете си

Тъй като и аз смятам себе си за толкинист (макар че думата не ми харесва, просто харесвам това, което е написал), ето и моето виждане по въпроса:

Малко ми е смешно да обвиняваш някого, че не струвал, само защото много хора са го копирали, както май се случва с голяма част от анти-Толкин мненията (нямам предвид този форум, а по принцип). В крайна сметка от чисто литературна гледна точка, "Властелинът на пръстените" не е някакъв шедьовър, и това че издателите често го представят за такъв, не означава, че Толкин е виновен за това. "Властелинът" (и "Хобитът" преди него) е просто романизирана версия на измислената митология, с която Толкин се занимава още от студентските си години, нито повече, нито по-малко. Основното достойнство на "Властелинът" е въображението на Толкин и светът, който създава. В крайна сметка, аз не очаквам повече от един професор по древни езици, който до края на живота си се е занимавал предимно с преподаване, а не с писане на романи, които при него са били по-скоро нещо като хоби (макар и доходоносно).

Колкото до "Силмарилионът", наистина книгата е по-добре издържана от литературна гледна точка, и явно това е заради приносът на Кай. Все пак, както и Кристофър Толкин си признава в предговора, това е просто тяхната подборка на митовете, създадени от Толкин, след като много от тях са имали по няколко версии, така че не е ясно как би изглеждал "Силмарилионът", ако Толкин беше успял да го завърши докато е жив. Но при всички положения, колкото и добра да беше редакцията, без въображението на Толкин, книгата не би била толкова интересна.

Последно, искам да отбележа, че екранизацията на "Властелинът" като че ли направи донякъде лоша услуга на книгите на Толкин. Защото много често се получава, че някой изгледал филма, решава да прочете и книгите, и далеч не получава това, което обикновено се рекламира - "най-великото фентъзи на всички времена". Така че смятам, че донякъде съм облагодетелстван, че имах възможността да прочета книгите доста преди изобщо да се чуе за екранизация. Да не говорим за всичките недостатъци на филмите на Питър Джаксън, които създават доста различни очаквания за книгите. Но това е, живеем в свят, където често опаковката май е по-важна от съдържанието.

Хмм, дай да не включваме филмите в спора, щото и аз, и Трип, и, подозирам, Шайхири, имаме доста алтернативно мнение от това на повечето хора във форума. Просто няма смисъл.

Иначе пръвото мнение, което свързваш с антитолкинизма, на мен също ми е абсурдно, признавам си. С повечето от останалото съм съгласен.