ShadowDance

Добре, ще перефразирам - реши да ми държиш сметка за мнението ми. Ти принципно това правиш вместо да спориш или дискутираш. Ппоне с мен.

Морви, пак давам примера за филма Х, който мен не ме е трогнал, ама ИЗОБЩО, а теб те е разкъсал от рев. Как можем тоя фактор да го включим в какъвто и да било адекватен разговор, имащ за цел да приближи позициите ни за качеството на филма Х?

А защо да го взимаме, след като аз вече няколко пъти уточних, че не говоря за това? Още в първия си отговор казах, че "докосна ме" не е аргумент, а в следващите доста обяснявах, че под "има емоционалност" нямам предвид, че на мен ми е тъжен, защото ме кара да си спомня котенцето, което изгубих, когато бях на пет. По тая логика не мога да кажа и че един филм има хумор, понеже аз може една усмивка да не обеля на него, а ти да се търкаляш от смях. Е, да, но това не пречи конкретни неща в огромната част от случаите да се определят доколкото-е-възможно-обективно за смешни/емоционални, нищо че винаги ще има различни мнения по въпроса.

В Аватар пък има една сцена, в която главният герой, доскоро неспособен да ходи, прехвърля съзнанието си в силно здраво тяло и скоро започва радостно да тича. В един момент камерата специално се приближава изключително близо към ходилото му, за да се покаже как то докосва пясъка. Ето това наричам аз плитка емоционалност. Може и да греша, но дълбоко се съмнявам Камерън да е изживял нещо такова, да е изпитал това чувство или да е говорил с човек, който го е изпитал. Просто цялата сцена все едно крещеше „О, той горкият не можеше да ходи, но вижте сега как стъпва в пясъка! Не е ли страхотно, представяте ли си как се чувства той, а?”. И там е проблемът – трябва да си представям как се чувства, но реално не го чувствам. И съответно въобще не съчувствам на персонажа. Мисля си за емоцията, но не я изпитвам. И съответно не бих нарекъл филма емоционален.

Ей, това е някакво ново некромансърство - вдигането от праха на постове, които не са много стари, но са вече отдавна забравени и неактуални за дискусията...

Как да е - аз да кажа какво видях в сцената с пясъка. Пичът беше парализиран от кръста надолу и аз подозирам, че заради травмата си е изгубил и сетивност в тази област. Затова се радваше на пясъка. Не щото може да ходи, а щото може да го усети. Отдавна загубени усещания на песъчинките между пръстите, текстурата на пясъка върху кожата на ходилото и т.н.. Сцената беше много "ин йор фейс", но на мен лично ми въздейства силно. Не е нужно да е направена subtle (абе, какъв е бг еквивалента на тая дума?), че да я признаем за качествена. Не съм губила сетивност в краката, но съм губила зрение в едното око и горе долу ми е ясно щастието на човек, чието сетиво се е върнало. Много е гот. Понеже при мен процесът отне няколко месеца, не го преживях баш като Съли, но ми стана много хубаво, когато почнах да различавам форми и цвят и когато по-късно светлината сдоби и блясък освен цвят.

Добре, Морви, аз помолих ли да ми говориш с примери, вместо с "по тая логика"?

Ноу офенс, ама се хващаш за дреболии. Аналогиите също са примери, понякога по-точни от конкретни примери. Добре. В Морето в мен има повече емоционалност, отколкото в Дет рейс.

Дефинирай ми емоционалността в единия и в другия филм (ти прочее, гледала ли си Дет Рейс изобщо?) и мерилото, по което ги сравняваш, за да стигнеш до тоя извод.

Прочее, гледала съм Дет рейс, да. Очевидно не мога да дам дефиниция за емоционалност, така както не мога да ти дефинирам хумора, добрата актьорска игра или красивия пейзаж. Това не значи, че те не съществуват.
Като начало героите в Дет рейс или не изразяват емоции, или го правят така, че да ти се набута в очите "аууу, кооолко ме е страх, вижте ме колко съм уплашен. Самите емоции (дето почти ги няма) нямат отсенки, те са крайности на страх, гняв и радост. Освен това са абсолютно първосигнални и причинени обикновено от непосредствена физическа заплаха. Актьорите играят дървено, така че дори като изразяват емоция, не можеш да им повярваш. Героите имат душевността на десетгодишен бойскаут или малко рецидивистче.
В Морето в мен, от друга страна, героите имат доста по-сложен вътрешен свят, вътрешният свят и емоциите на главния герой са показани по много повече начини и през повече време, емоциите му са по-сложни. Хавиер Бардем играе зилиони пъти по-достоверно. Историята е по-човешка и повече предизвикваща емоции. И сигурно има и още един вагон неща. Човек не се замисля за тях, но ги възприема автоматично.

"Смъртоносно надпревара" все пак е малоумен екшън и трябва да се гледа като такъв. Не върви от този, хм, жанр да изискваш дълбоки емоции или истинска актьорска игра. Трябва само адреналин и кеф, нищо повече. Друг е въпросът, че и като такъв се проваля, понеже се взима насериозно на моменти. И е озвучен с рап, а в трейлъра музиката беше рок - което за мен е проблем, доколкото го гледах именно заради това.

Да, аз не изисквам. Това беше просто пример. Също както не бих изисквала в тежка драма да има хумор, но мога да я дам за пример за липса на хумор.
А това с трейлъра не го помнех, но и мен ме подразни рапа.

Оф, само да вметна, че, Роланд, не - тва с гей провокациите е тъпо "измъкване". Тва са твои думи, които цитирам без всякакво отношение към сексуалността ти, за която не ми пука (не съм на 12 и не съм открил вчера магията на форумното общуване), само като пример за това, че по тоя повод съм на съвсем друго мнение и нито ти, нито аз можем да си го... обясним. Обадих се тук единствено, за да подчертая, че аз доста рядко долавям дори опити за обяснение на неща, които са ти направили впечатление във филмите, и точно в тази връзка ми се стори, че малко преиграваш с възмущението си.

Най-добри игри и филми за декадата според IGN
за всяка година са дали по 10 игри и 10 филма и накрая има overall
http://www.ign.com/decade/

p.s.
поствам го и във геймърския подфорум, простата причина е че няма линк поотделно.

5 филма по комикси в Топ 10 на десетилетието = Epic Fail.

Е гейминг сайт, кво искаш

И то некадърен и "платен" такъв....

Ам, Спайдър мен 2 е повел с един нос пред Аватар... естествено...