Mисля, че схванах - но ти всъщност нямаш предвид същността на самото статукво, а решаването на конкретно възникнали проблеми.Morwen wrote: Да, но като че ли няма всестранно развити държави, всяка набляга на нещо.
Защото статуквото е:
1. Формата на държавно управление - диктатура (в случая - монархическа, защото Франко е регент на трона).
2. Земята - частна.
3. Икономическата политика: страгическите отрасли - държавни; останалите - частни.
4. Осигуряване, здравеопазване, образование и правосъдие - безплатни за всекиго.
5. Партии - няма.
6. Неприкосновеност на личността и собствеността - гарантирани.
Държавата поддържа горното статукво с целия си законодателен, административен и правораздавателен апарат. То не се пипа. По-горе съм посочил в общи линии какви могат да бъдат "другомислещите".
А за приоритите в рамките на това статукво - това не е друг вид мислене, а друга последователност на решенията. Затова обаче са онези плебисцити, за които писах по-горе. И според мен - това е най-правилния начин за определяне на конкретните приоритети.
Защото "диктатура" не значи "тирания". Не значи "концлагери". Нито "ксенофобия" или "антисемитизъм" (каквото и смисъл да има този термин).
Значи преди всичко "единоначалие". Затова най-близък до въпроса за "диктатурата по принцип" е този за "единоначалието по принцип".
Дали е добро или лошо - зависи от това какъв е началникът. Един кадърен началник (разбирай - национален диктатор), би допринесъл много повече от десет некадърни екипа (разбирай - демократично избрани правителства). И обратно: едно кадърно правителство може да допринесе много повече от десет национално безотговорни диктатора. Не може да се каже коя от двете форми е по-добра или по-лоша - те просто са различни. Но във всички случаи - една национална диктатура е по-стабилна. Защото крайният резултат на демокрацията е невъзможността демократи да влязат във властта - там се настаняват клептократи и плутократи.
