Интересно, на мен 4 и 5 ми бяха най-силни точно заради тоя, дето те дразни. Аз се издразних по-скоро как
- Spoiler: show
- го разкараха - беше адски out-of-character за Фийби да му обърне гръб след като той многократно проявяваше чудеса от саможертва да си остане добър, а трите патки не му помогнаха овреме - по-точно ту една от тях помагаше, ту се дръпваше, после пак. Особено накрая, когато имаше някакъв шанс да се оправят нещата. Но разбирам, че Джулиан Макмеън вероятно не е трябвало да остава по-дълго, било по негов избор, било по сценарно решение. Но тъпо се получи.
А Пайпър поначало ме радва, тя ми е любимката.
Иначе някои сестрински или любовни лигавщини си ми лазеха по нервите отвреме навреме, но какво да се прави - жени.
Историята компенсира за мен с изброените по-назад неща, плюс пътуванията във времето и в алтернативни светове, които забравих да спомена.
За осми сезон допускам, че знаеш-кой като старо присъствие вероятно е вземал повече от новодошлата, пък и авторите са търсели разнообразие. А и един друг актьор съвсем отпадна пак за икономии.
