ShadowDance

Залязващото слънце осветява горните етажи на сградите и хълмовете отсреща. Короните на дърветата блестят в златно-зелени цветове, а мрак пълзи около корените им. Колите със запалени фарове вървят по мокрите улици сред спускащия се здрач. Тъмните локви улавят издължените сенки. А светлината все още пълзи по стръмните скосени покриви, покрити с червени керемиди.


Пускам темата като възможност за вашите лирични отклонения или коментари и мнения по различните части на денонощието и усещанията, въздействието и емоциите, които носят те.

Стъмни се. Лека нощ.

Shinji's right hand.

ауууу,гнус аз тъкмо се чудех от кои хентай кселос си е налазил аватара.

он-топк(не съвсем)
ъъъъ...може да е нощ,ама това не ми вдъхва никакви лирически помисли...по скоро се притеснявам,че имам работа за вършене пък циклопча из разни форуми

Е, не е нужно частта от денонощието да е актуална, за да пишете за нея. Аз просто се вдъхнових от гледката през прозореца.

Ем, нощта рулз. Цялата тая потайност, пустота и.. наркомани и съч утрепки бродещи из сенките на града.. Gatman And Robbin` бдят над нас :Р

Мррр, слъчницето игриво ми бърка в очите като с нажежено желязо. Доволно досаден начин да бъдеш буден Неделя сутрин. Трябва да си инсталирам некви автоматични корнизи та кат забравям вечно вечер да ги закриват джамовете с пердетата сутрин хавтоматично.

Хех, аз вечер винаги си ги пускам пердетата, защото долу е бензиностанция и не ги знам немците любопитнили са, не са ли...

А сутрин в стаята има едно прекрасно меко сияние... (ако грее слънце, разбира се).

Привечер, лятно време. 20:30-21:00... Жегата е умряла вече, останала е само "мека топлина", дето се викаше в рекламата, слънцето го няма, изчезнало е зад хоризонта, но все още не се е стъмнило напълно. И в сенките виждаш неща, които нито в истинската тъмнина, нито на светло ги има. Много го обичам това време Спокойствие и топлина...

ся, точно лятно време за спокойствието може да поспорим

Забравяш къде живея. София не е курортен град и лятото не е цигания.

Мм време за обяд, слънцето вече не ме дразни чак толкоз даже започвам и да проявявам бегла мисловна дейност, та за да не се претоваря зяпам през джама на кухнята разсадника пред нас дет е почнал да зеленее мноо красиво и си кълцам краставичка за таратора. Всичко е едно такова прохладно свежо ... и с дъх на краставицата която съдържа98процентавода.

Лято..., края на август, например, в Созопол, скалите при стария град... Вече е тъмно, има мнооого звезди. От морето повява топъл и солен вятър с мирис на водорасли и йод. Скрила съм се в някакви треви и слушам как водата се движи и се удря тихо в скалата под мен.

А над всичко са щурците...

хмм.. ами.. есен, огнено червен залез, падащите листа( в смисъл, точно процеса на падане :Р), в Морската градина

хмм.. ами.. есен, огнено червен залез, падащите листа( в смисъл, точно процеса на падане :Р), в Морската градина Smile

А 'Hero' е безобразно красив...

Elayne wrote:Лято..., края на август, например, в Созопол, скалите при стария град...

Пак там, ранен август обаче. Привечер. Слънцето залязва, обагряйки небето в пурпурно и огнено, а в далечината се чуват гръмотевици. Морето е наситено синьо, леко развълнувано, но все така изящно съвършено. Тъмен купол се спуска над града, светкавици проблясват наблизо. Пороен дъжд се изсипва, докато облаците бавно и неумолимо поглъщат оранжевото зарево на залеза, заменяйки го със сивата кристална завеса на падащите капчици. Наблизо пада дърво, поразено от гръм, а по стария калдъръм потичат бистри реки, посрещащи в прегръдката си късовете лед, заменили последните слънчеви лъчи.