С безкрайно постоянство
загубвам те отново и отново
ти все изпадаш от сърцето ми,
отиваш си подобно капка кръв
избликнала от раната на устна,
прехапана с целувка.
В гранитната колона
на нямата ми съвест,
със силата на своята молитва
дълбаеш мойто собствено лице.
Без длето, само с нежни пръсти
едничък спомен ми оставяш
-и туй е мойто собствено лице.
Да помня твоето не мога,
че то е само:
неясен образ на желание
болезнено изтънчени черти
очи, в които гасне бурята от снощи.
-----------------------------
Посвещавам го на.......
