ShadowDance

Ако не се лъжа, Улф не е споменаван досега тук. А на форума на Цитаделата едва ли има нужда да проверявам.

Оказа се, че е издаван в Бг - в серията на Бард. Днес намерих три книги от тетралогията "Книга на Новото слънце" - и то преоценени. Разбира се, точно първата липсваше.

Някой чел ли ги е?

Аз съм чел само първата, но ме умори от скука и така и не подхванах следващите. Яка атмосфера, но нищо повече. Сега, може нататък да става убер яко, но аз просто нямам мерак да разбера.

Иначе Трип ги чете в оригинал в момента, той да каже.

Благодаря!

Съжалявам, че съм пропуснал другата тема. Търсачката нещо...

Сега остава да намеря първата книга, защото ако ще пробвам серията, предполагам трябва да започна с нея. Някой да знае къде и как?

Приемам и конкретни препоръки за някоя от следващите три (впоследствие се появява и пета) книги. След като стилът и характеризацията са най-силните им черти, бих могъл направо да пробвам и някоя от тях. И без това често пропускам началата на книгите, за да ми е по-интересна историята.

Аз съм чел първа и останах с доста смесени впечетления. От една страна страхотна атмосфера, мне, направо брутална такава. Има си и идеи в големи количества, изобщо книгата си струва, според мен. Само че развитие на сюжета почти няма, всъщност книгата е доста объркана, а съм чел, че нататък става и по-зле.

Аз със сигурност ще ги прочета и 5те някой ден, но твърдо възнамерявам да е на английски, тъй като Улф на запад го имат за връх на литературата именно заради стила.

И аз така знам.

Ами, мога да ви послушам тогава и да пропусна възможността с българското издание, а може и все пак да се изкуша да пробвам някоя от тетралогията. Човекът се радва на такова уважение навън, че наистина ми стана любопитно.

Във връзка с "високия стил", ставало ли е въпрос за "Prince of nothing" на Bakker?

Във връзка с "високия стил", ставало ли е въпрос за "Prince of nothing" на Bakker?

На форума май само в темата "кой какво чете" се е споменавало това, но ако те влече може да видиш ревютата в списанието на първи и втори том. Аз съм чел първи том и не че не ми хареса, но друго са си Mieville и Erikson.

Ами аз преди два дни прочетох първата и според мен е страхотна. Объркан сюжет- не толкова, колкото бавен, поне в нея. Всъщност действието се развива в Цитаделата на Аутарха през първата половина от книгата и в Несус (столицата) - през втората. В общи линии, нашият си събира групичка спътници, така че не бих казал, че шматкането му е безцелно Като се замисля, същото го има и в доста други книги.

А колкото до останалите 3 + Urth of the New Sun, имам втората на компютъра и сериозно се замислям по въпроса дали да не се сдобия с останалите 2+1 от поредицата чрез Амазон (a и с първите две на хартия някога, живот и здраве). Иначе има и Book of the Long Sun, Book of the Short Sun, и още няколко, развиващи се в същия свят. Някои от ревютата в Амазона определят като черта на поредицата "the action-oriented plot" , така че може би действието се позабързва по-нататък.

Иначе това е нещо, което трябва да се чете в оригинал. Атмосферата е брутална, мне, смазваща. Освен това книгата е тъпкана с препратки към какво ли не, предимно класически и митологични текстове и някои творби на други автори на сюрреалистична литература.


Относно Бакър, не бих го нарекъл толкова висок(което предполага нарочната употреба на онези многосричкови латинизми), колкото просто "богат" стил. Според мен в "Ничият Принц" има някои от най-добре реализираните интроспекции на персонажите във фентъзи литературата, ъм, която съм чел, разбира се.

Бакър от първите 100-тина страници, които съм му прочел, е нещо наистина страхотно. Не бих тръгнал отсега да сравнявам или не с Ериксън, а от Миевил малкото, което съм чел (пак 200-тина страници), определено ми влизаше по-трудно. Обаче ще се чете определено. За Улф обаче не знам просто...

Абе може да ви прозвучи смешно, ама аз също се запънах с първата книга на Улф, и тъй като тогава събирах все още поредицата на Бард, оставих книгите на майка ми. Тя пък взе, че ги прочете, и каза че по-нататък ставало доста интересно, въпреки че първата книга била по-мудна. Така че май първоначалните впечатления подвеждат, струва ми се.

Дам, и аз точно с впечетления като тези на Трип останах. Брутална атмосфера, която направо те задушава, но ти се кефиш и искаш още:) При една сцена, в която се описваше специфично мъчение, ей, признавам си, гърчил съм се от тръпки в седалката на автобуса. Из цялата книга наистина изобилства с литературни препратки, много от които дори един лаик като мен успя да открие - Кафка, Дикенс и т.н. Сетингът на света също е брутален и само доволно обърканата история не му позволява да се разгърне добре, макар че може би в другите книги... Та, докато четях, през цялото време си мислех как ли би звучало това нещо на английски... И като си представих един евентуален превод на Миевил на български, набързо се отказах да чета другите книгите от Улф на Бард.

За Бакър - само първата съм чел засега, но човекът пише много добре. Стилът му не мисля, че е нещо чак толкова велико, но определено е много богат и перфектен за подобна мрачна поредица. Пък аз от доста време все се каня да подхвана 1000-и-нещо страничния Gormenghast на Пийк, щото усещам, че там се крие СТИЛЪТ

shayhiri wrote:Ако не се лъжа, Улф не е споменаван досега тук. А на форума на Цитаделата едва ли има нужда да проверявам.

Ако въобще намериш съществуващ форум на Цитаделата ще те черпя 10 лева

Сори за офтопика

Някак си ти вярвам.

Доскоро май имаше, ама беше със специален достъп.

Ама ако все още има, сър Спархоук сигурно би ме допуснал, най-малкото за да си разделим десетарката?

Shayhiri, десетарка, WTF?

shayhiri wrote:Ако не се лъжа, Улф не е споменаван досега тук. А на форума на Цитаделата едва ли има нужда да проверявам.

Оказа се, че е издаван в Бг - в серията на Бард. Днес намерих три книги от тетралогията "Книга на Новото слънце" - и то преоценени. Разбира се, точно първата липсваше.

Някой чел ли ги е?

shayhiri, за мен поредицата на Джийн Улф е една от най-силните поредици във фантастиката, която съм чел някога. Освен страхотната атмосфера бих казал, че има и страхотен сюжет - постоянно се случват страшно интересни неща. Обаче повечето читатели, с които съм разговарял, не са усетили това - благодарение на някои особености на стила на Улф. Главният герой, Севериън, има изключителна памет и запомня всичко - цветове, аромати, най-дребни подробности. И когато пише повествованието, много години по-късно, всяка една дребна подробност е в главата му и я споделя - дори и някогашните си мисли. В резултат се получава почти някакъв поток на съзнанието, но не чак като този на Джойс, а доста по-смислен - е, героят е нормален човек, случват му се нормални неща и през това време има нормални мисли. Героят е умозрителна натура и често разсъждава върху философски проблеми, и един читател, който не е максимално концентриран, често може да се изгуби сред размислите, наглед незначителните случки и подробностите от пейзажа. Затова когато се случи следващото интересно нещо, което примерно става много скоро след предишната случка, но са изминали двайсетина страници в размишления, по-нетърпеливите читатели вече са захвърлили книгата.
Улф е блестящ стилист и в книгите му може да се намери целият арсенал от всички възможни изразни средства. Най-много впечатляват особеният поетичен изказ и интересните метафори. Същевремнно тестът е много богато смислено натоварен. Има доста разкази в разказа, някои от страничните истории и дори от наглед по-незначителните неща, случили се на героя, изглеждат като притчи и т. н. Естествено, има богат философски, психологически, културологичен пласт, но според мен романите са истинско интелектуално предизвикателство в един малко по-друг план... Не знам как да го нарека, но ще го обясня: в четирите романа няма почти нищо излишно. Севериън няма навика да повтаря важните неща до втръсване, всички факти се губят сред останалите, понякога се оказва, че нещо, което се е срещало мимоходом в по-предишния роман е от голямо значение, а нещо, което е изглеждало важно, постепенно се губи... Изобщо, трябва да имаш добра памет и да полагаш умствени усилия, за да подредиш пъзела. Не ти се дава през цялото време актуалната информация, дава ти се какво мисли героят в момента. Изобщо, за да се получи пълно удоволствие от книгата, човек не може да я чете мързеливата, трябва постоянно да е нащрек и мозъкът да му работи на пълна мощност.
Досега познавах само 2-3 души, които харесват Улф, и десетки, които не са впечатлени или направо са останали разочаровани. Обаче нещата, които прочетох в този форум, страшно ме зарадваха. Едва ли не бях започнал да си мисля, че в мене сигурно нещо не е наред, щом толкова много хора ми обясняват, че книгите на Улф са страшно тъпи.