По случайност, преди няколко дни аз самият бях изпаднал в размисъл именно за несъстоятелността на дарвинизма. Замислил се бях за това, че определено не виждам последователността от събития, която може да доведе чрез естествен подбор до половото размножаване и дори в частност до вътрешното полово размножаване при бозайниците. По-общо погледнато, аз поне съм учил, че първите познати примери за полово размножаване са при чехълчетата. Сега, дори да приемем, че е възможно някаква повсеместна мутация в рамките на популация чехълчета да създаде едновременно у поне две у тях подходящ механизъм за конюгацията им, изначално ми е непонятно как изобщо оттук може да се стигне до диференциране на половете. Дори до този етап правим редица не твърде вероятни предположения (независимо от времевия интервал), но диференциране на половете изисква значително повече едновременно случващи се не твърде вероятни събития, за да може системата да захване и да се закрепи чрез естествения подбор.
Да задълбаем в частност до вътрешното полово размножаване. Според теорията на Дарвин, някой си мъжки жабок внезапно му пораства ч*п. Налудничаво е разбира се да мислим, че този жабок би имал шанс при брачните игри с жабките, които са програмирани генетично да търсят здрави екземпляри от своя си вид, а не жабоци с ч*п, но да приемем все пак, че той изнасилва някоя. Това събитие трябва да се случи в момент, когато женските полови клетки на жабката-жертва са узрели, в който момент те обикновено са навън от тялото, но да приемем още веднъж на доверие, че нашият жабок е бърз и много сръчен и успява да направи работата ТОЧНО навреме. Разбира се това събитие има като цяло доста малка вероятност и може би ще се случи веднъж от 8 милиона опита, но ние при това изискваме от него то да се случи точно на жабока, който има ч*п в и без това минималният като вероятност вариант той да съществува изобщо в следствие на мутация.
Правим всички тези доста съмнителни предположения и стигаме до момента, в който жабешките яйца са оплодени в тялото на женската. Ние обаче знаем, че жабешките яйца се развиват във водна среда, защото те така са си програмирани открай време. Нещо повече, дори това да не е така и нищо да не им пречи да се развиват и във влажната жабешка утроба, жабата определено не е особено пригодена да държи попови лъжички в утробата си, докато те се излюпят. Тях нищо не ги задържа там, и най-вероятно е жабата да се гътне от някаква инфекцийка поради това непривично за нея състояние. Но нека все пак приемем, че тази попова лъжичка някак успява да се развие и да понесе със себе си гените на чепестия жабок. Тя разбира се не е с нищо по-особена, освен че може би ще има ч*п. Но нима тя СЪЩО ще изпълни всички горни условия, за да създаде още цяло поколение такива жаби? Нима ВСЕКИ път всички други жаби в околността ще ги отнася потоп, а тази, която все пак е оцеляла късметлийски в утробата (при всички направени крайно съмнителни предоложения) ще остава единствена и някак ще си намери пак друга женска жаба, така че да изпълни въпросните условия отново и отново?
Ми.. не.
И така, основната идея, до която стигнах, и която по съвместителство се разискваше в този филм, е, че естественият подбор като теория е в състояние да обясни еволюционните промени единтвено в малък, клонящ към незначителен, мащаб. Галапагоски костенурки, дарвинови чинки с различни човки и някакви такива. Естественият подбор, или поне както аз го разбирам, е в абсолютна несъстоятелност да обясни как се извършват съществените скокове в еволюцията на организмите. Как е възможно да се появи в рамките на популация, система, която допреди това не е съществувала? Как е възможно от хриле да се се стигне до бял дроб, при положение, че всички междинни състояния между хриле и бял дроб, евентуално причинени от мутация, са някакви дихателни системи, които не могат пълноценно да работят, и следователно ще отпаднат от естествения подбор, сравнени с хрилете, които за времето си работят перфектно?
Във филма основния пример беше с камшичето на някои бактерии, чрез което те се движат. Това камшиче бе описано в детайли като доста сложна молекулна система, която не би могла да работи, ако не е сглобена точно така, както е. ОЧЕВИДНО подобна система не може да възникне чрез еволюция, освен ако мутация я пръкне точно такава от нищото. Шансът за това всички ни е ясно какъв е, но да го пресметнем случващ се МНОГОКРАТНО при всички подобни примери, дава един единствен вероятностен резултат и той е точно кръгла нула. Нещо повече - преразказвам пак филма - ако недай си боже някаква част от това камшиче постепенно възникне в рамките на еволюцията, то - тъй като няма да работи - ще е практически ненужен елемент, по-скоро утежняващ, отколкото спомагащ живота на съответната мутирала бактерия, и като такъв ще бъде в действителност отхвърлен, а не запазен при естествения подбор.
Следващата тема беше за възникването на живота от неживата материя - един от най-наболелите проблеми, въпреки теориите за първична супа, живот под похлупак и т.н. Честно казано, тук бях раздвоен. От една страна приемам гледището, че случайното струпване на молекули до образуване на белтъци е малко вероятно, но все пак може да се е случило, понеже се е случило веднъж. Проблемът принципно не е в някакво малко-вероятно събитие, то винаги МОЖЕ да се е случило точно в нашия свят. Проблемът е в нуждата от поредица доста малко вероятни събития, което вече става недостоверно. Така или иначе, от една страна приемам, че някак е възможно да възникнат необходимите за състава на клетката органични вещества. От друга страна никак не приемам, че молекулни механизми от типа и сложността на съществуващите в клетките и дори просто на репликацията на ДНК, което е един съществен за размножаването и живота на клетката процес, могат да се получат чрез случайни събития. Това просто е меко казано нереално, независимо за колко квинтилиона години е станало, и съм СИГУРЕН, че на всеки, който знае дори бегло как работи синтезът на белтъци от ДНК и РНК и кодирането на генетичната информация в живата природа, ОПРЕДЕЛЕНО му е минавала мисълта, че всичко това е твърде съвършено, за да бъде получено чрез естествен подбор. Нека го кажем честно - това е просто невъзможно.
Филмът после задълбаваше допълнително в дефиниции на информация, на шаблони и т.н., все неща, които ни карат да определим нещо, което виждаме като продукт на разум, а не като продукт на случайно природно явление. Тук примерите им малко започнаха да куцат, т.е. искам да уточня, че не съм съгласен с всичко, което казаха, но определено съм на мнение, че показаното - може би едностранчиво, може би не - беше доста убедително. Знам, че критикари на дарвинизма има открай време, но нека се замислим, че основната причина те да бъдат отхвърлени с лека ръка са предразсъдъците, от които страдам и аз - че идеята за интелигентен дизайн е частен случай я на религиозност, я на извънземновизъм и т.н. без да отчитаме факта, че принципната абсурдност, с която поклонниците на подобни движения ни заливат, всъщност НИКАК не е свързана с факта, че дарвинизмът наистина не може да обясни всичко, което претендира, че обяснява. Че подобно на класическата физика има явления в света ( в случая в живата природа ), които не могат да бъдат обяснени в рамките на тази теория, а ние си затваряме очите за биологичния еквивалент на квантовата физика, просто поради щото я развиват тъпи американци с президент малоумен християнски фундаменталист. А всъщност немалка част от прогреса на науката се дължи на американци, най-малкото защото имат финансовия капацитет за изследвания, да не говорим, че просто - колкото и да не е за вярване - дори и там има умни глави

И така - извънземни, Бог, или те са едно и също?

п.п. За съжаление не можах да следя внимателно целия филм, както и не разбрах как се казва, но бих си го потърсил, ако някой има идея кой е, за да го изгледам внимателно.