Enjoy the Past

[Moridin]

Зарана се зачетох сладко-сладко в стари теми от тоя форум Освен общото чувство за здравословна атмосфера, което витае в онез времена, ще видите, че много познати са изглеждали - поне донякъде - по-различно.. други са си хептен същите

Не знам докога ще продължи това ми начинание, но се заех да издирвам яки стари теми.

И първата, която представям е тази -

viewtopic.php?t=960

Започва със съобщение от Дем относно довършването на ВОТ11, след което следват бъзици, разяснения, всеобща лудост, Любимеца at one of his personal bests, както и секви други неща

Та.. enjoy the past ;p

[Pugsley]

Освен общото чувство за здравословна атмосфера, което витае в онез времена,

Бих казал, че сегашната атмосфера е много по здрава

[Xellos]

Добре че не каза остра ;ррр Ех де ли си затрих сейваните теми от dragoneye-a


хехе тва още живо http://fotw.hit.bg/BG/news.html

[Interpreter]

Добре че не каза остра ;ррр Ех де ли си затрих сейваните теми от dragoneye-a


хехе тва още живо http://fotw.hit.bg/BG/news.html

Пазете ги тия работи, това си е жива класика Пасажите на Марфа ме покъртиха
Аз по едно време мислех да запазя стария форум на Бард и да го издадем в книжно тяло, щяхме да забием салфетката на Леонардо оземи.

[Marfa]

Ауууу, туй много си го хийесвам!!!

Spoiler: show

Марфа проследи изненадано сценката.
- К'во пророчество, к'ви мъже, какви пет... каквато там разменна единица имат на тоя остров! - изсъска тя в ухото на Амос.
- Ама какво му е на Роланд? - поинтересува се рицарят.
- Емоции, нали знаеш? Чувствителна душа на творец и туй-то! Ъ! Извинете! - подвикна тя и Гудрун, която заедно със слугините си - лешоядки, клечеше около Роланд, й обърна внимание. Най-сетне.
- Ще ме прощавате, ма да не сте му дали да яде ягоди, случайно? - постара се да си придаде загрижен израз на лицето рицарката, което не й беше особено трудно, като се имаше предвид надигащата се в стомаха й паника.
- Нгнгнгнгнгг (или нещо твърде подобно) каза едната прислужничка на кралицата си, която се обърна към Марфа и вяло потвърди:
- Ангна казва, че Рицарят на Лютнята, Що Свири на Гъдулка, наистина бил изял една ягодка...
- Лелееееееее!!! Ма наистина ли?!? Амос! Роланд ял ягоди!!! - срита Марфа нещастния си събеседник в кокалчето на глезена.
- Ау! - последва незабавната, но за сметка на това съвсем задоволителна реакция на жертвата.
- Сър Роланд има силна ягодова алергия, която... - почна Марфа.
- А! Това ли било? - зарадва се Гудрун Най-Велика - нашата способна лекарка, която Ви излекува ще помогне и на него, убедени сме!
- О, няма да може! Тя алергията му е строго индивидуална и само двамата с Амос можем да му я излекуваме... НАЛИ ТАКА, АМОС???
- Кой, алергията ли? А, онази ли алергия?? Ами... да.... Абсолютно! Ъхъ! Само двамата с Марфа я лекуваме! Насаме и то!! Тъй ами!
- ...млък!... Та значи, Ваше най-величество, ако можете да ни помогнете да отнесем сър Роланд в покоите му, ще се погрижим за него и до утре ще е като нов! - обеща лъчезарно Марфа.
*** *** ***
- Сами ли сме? - поинтересува се Роланд след малко, когато се намираха на сигурно място зад дебелите каменни стени на апартамента, който им беше отреден.
- Шшшт! Май да! Ама мисля, че подслушват отвън! - отговори му Марфа.
- И кое те кара да мислиш така? Да не би онези две бабаитки, дето висят с голи мечове в ръка пред вратата, да те притесняват? - с невинен глас запита Амос.
- Да! - заяде се Марфа. - И теб, ако имаш малко акъл, ще те притесняват! Ами какво да правим сега? - затюхка се тя. - Онази Нга... Амгна... Принцесата де, взе Гривната, а ние висим тука и имаме да изпълняваме Пророчество!
- Ама откъде да знам къде са им мъжете и как да им ги върна? - оплака се Роланд. - Да ви кажа, подозирам, че на горките хорица една сутрин просто им е писнало с тия женища и са стопирали някой кораб към Грюненблумен, като са оставили бележка на възглавницата: "Скъпа, закуската е на масата в кухнята, обядът е във фурната, за вечеря хапни каквото е останало, аз се омитам. Обичам те: твой Съпруг
ПП. Ще се върна, като дойде някой рицар, дет може да свири на гъдулка и му викат Рицаря на Лютнята и е с дружината си. Чао!!!" Уверен съм, че изразът значи "когато си видиш красивите кралски уши без огледало", обаче тези буквалистки са го приели така!
Марфа го изгледа особено. Приближи се към вратата и се опита да я отвори, като кой знае защо хич не се изненада, че е заключена.
- Юхуууу! Момичета! - приятелски подвикна тя. - Да ви се намира Светото Писание, че Сър Роланд се пооправи и сега иска да се опита да изпълни Пророчеството?!
- Какво?!?
- Млък бе! Тихо! Марфа си знае работата!
- Да, да!! Както когато описа боя ми с Ламята ли!?!
Зад вратата се чу развълнувано шумолене. След малко крилата се открехнаха, колкото да влезе Гудрун Най-Велика, която тържествено и собственоръчно носеше тежка, подвързана със злато книга. Зад нея ситнеше принцеса Нгагадунга, която за учудване на неволните пленници им направи странна мимика, вероятно успокоителна. Като видя, че поради смущения по трасето връзка няма, тя повдигна ръка и показа китката си, а устните и оформиха думата "гривна", сетне им смигна и събра палец и показалец. "ОК"!!!
- Трябва да ни простите за крутите мерки, но просто не искахме някой да ви нападне отвън! - опита да даде съвсем незадоволително обяснение на действията си владетелката.
- А стига бе! И затова сега навън ни чакат тез две пехливанки, само за наша сигурност, тъй ли??? - зазлобя Марфа.
- Точно така! Радвам се, че ни разбрахте! - ухили се радостно кралицата и им тръшна книгата. - Сър Роланд, да Ви попитам, как точно смятате да изпълните Пророчеството?
- Ъъъ... Ахъм... Ми, неведоми са пътищата на Светлия Създател и като попостя таз благоугодна вечер сам Създателя ще ми яви Прозрение що трябва да сторя... А! И мойте другари ще постят и ще се молят заедно с мен! Да ми вдъхнат сили де, не по друга причина, нали...
- Защо ли бяхме толкова сигурни? - запита се владетелката и тържествено излезе, като повлече след себе си принцесата, която все пак успя отново да им смигне окуражително. Или поне от нейна гледна точка беше така.
- Тъъъъъй... - проточи Роланд, като се видяха сами. - Вихри се тука някаква далавера и ние с нашия късмет се натресохме точно в епицентъра й!
- Бе да ви кажа... Не смеех досега, ама вече съм почти сигурен... - започна пледоария Амос - Някой саботира яко Търсенето ни!
- Тъй ли? Че кой? - саркастично се заяде Марфа.
- Извинявай, ама ако се замислиш, ще видиш, че съм прав! Каква е вероятността според тебе да попаднеш на Хензел и Гретел, да се биеш с Ламя, да укротяваш лъвове, докато по пътя успееш да извършиш и два държавни преврата, да се натъкнеш на странен и свръхопасен артефакт, и всичко това съпроводено от постоянни земетръси... Опа! Ето пак!... И дори снежни бури в земите на Лятото! Че и Гудруни! Е, ако на това му викаш "нормално", какви ли са критериите ти за "откачено", питам???
- Май си прав! И подозираш ли някого?
- Да! Оня мазник Феанор!
- Магьосника???
- Взе ми мярката още като дойдох в двореца и няма да се учудя, ако сега...
- ЕХОООООООООО!!!!! ИЗВИНЕТЕ МЕ!!!!
- Да, Роланд!
- Сори, че прекъсвам интересната дискусия, даже друг път с удоволствие ще се включа, ама сега имаме тука един мъъъъъничък проблем!
Марфа и Амос се спогледаха виновно и Роланд се почувства съвсем малко по-добре.
- Докато си гукахте, вижте какво открих в Книгата им - горе-долу съм бил прав! Тука си е царял матриархат допреди десетина години, когато е имало мъжко въстание срещу половата дискриминация на острова и мъжете им са се отнесли в незнайна посока. Последният, преди да изчезне загадъчно, е направил Пророчество, че Рицарят на Лютнята и Дружината му ще ги намерят, но никъде няма описано нито как, нито къде, и дори няма и намек за това, че ще ги карам да се върнат... - Я да видя? Ма това е писано на непознат език! - ахна Марфа.
- На Свещен Гарски! ...щяхдаставамсвещеникизавършихгоредолусеминарияама...
- ???... Няма значение! После ще обясняваш... Отче! - Марфа и Амос направиха жалък опит да не се разхилят.
- Ами радвам се, че ви е весело, ама...
В този миг в стаята нахлу ужасен студ, който проникна сякаш в костния мозък на героите и ги вледени за миг; по зарешетените стъкла на прозорците се изписаха красиви кристални цветя, а въздухът сякаш стана синкав от непоносимия студ. Сенки плъзнаха из въздуха, зловещи на светлината на сферите (които, както се оказа, бяха пълни с най-тривиални кълбовидни мълнии; елементарно вълшебство - всеки средностатистически магьосник-шарлатанин го можеше и Марфа си беше записала да провери защо досега не е било прилагано) и обградиха рицарите, като ги смразяваха с присъствието си. Тримата замълвиха молитви срещу Зло, а Роланд опита дори тайно свещеническо заклинание, възпрепятстван донякъде от дрънченето на зъбите си, но тогава, за щастие, вратата се отвори и вътре нахлу принцеса Нгагадунга, която вдигна дясната си ръка и изрева нещо, от което студените твари изкрещяха и изчезнаха.
- Това е Заклинанието на Пророк Асамаи! - обясни тя. - Действа срещу магиите на Властелина на Зимата, като за известно време ги прави недееспособни. Хайде, идвайте с мен!
Рицарите я последваха без въпроси, дори толкова очевидни, като: "Защо всички спят като утрепани и никой не ни гони!" и "Какво всъщност става тука???" чак до малкия кораб, който ги чакаше готов на пристана.
- Преди да се качите, ще ви дам някои отговори - благоволи да ги осветли принцесата. - Гудруните са без значение, те просто търсят мъжете си и затова са станали случайно маша в ръцете на Властелина. Той ги използва да ви неутрализира и да се добере до артефакта си. Онези неща преди малко... Те бяха негови твари, които търсят гривната. Ето! Пазете я! - и Нгагадунга им поднесе желязната кутия, но се поразочарова, когато и тримата като един отстъпиха назад.
- Съдбата ви е отредила да я съхраните! - опита се да ги окуражи тя.
- Уф! Да бе!
- Нали? И аз така си викам - Съдбата ще да е, кой друг?
- Ами! Съдбата! Работа на Феанор, казвам ви аз!
- СЪДБАТА ВИ Е ОТРЕДИЛА ДА Я СЪХРАНИТЕ и ще я съхраните, или... - тук Нгагадунга направи отново от нейните жестове и небето се разцепи от гръмотевица.
- Ъ! Извинете, не исках чак толкова да ви стресна! - каза тя след малко, докато Роланд пръскаше с морска вода лицето на колабиралата Марфа. - Вижте, аз съм магьосница с не много големи сили, но ще задържа слугите на Злото далеч от вас, доколкото мога. Ще се направим, че Гривната е още у мен - приготвила съм фалшификат, а вие ще отнесете истинската при Любопитка, която е много могъща и ще ви помогне. Тя със сигурност знае къде са Модераторите, само те могат да сломят мощта на Гривната и то ако се използват заедно!
- Модераторите?!? Че колко са те??? - ахна Амос.
- Ами четири... Хайде, тръгвайте и попътен вятър!
*** *** ***
- Тая добре ни подреди! - говореше след малко Марфа. - Корабченце с четири човека екипаж и то насред огромна буря! А уж щеше да ни пази!
- Да, ама оцеляхме, нали? - сопна се Роланд.
- Де да беше оцелял и екипажът... Хайде де, Амос! Свестявай се най-сетне!
- НЕ ИСКАМ ФИДЕ!!! МАХНЕТЕ ФЕАНОР ОТ ПОЛИЛЕЯ!!!
- Ама яко го прасна оная греда по главата! Е, нищо, ще се оправи, а дотогава командването поемам аз!
- Ти ли бе, Роланд? Ти и кораб? А можеш ли изобщо да управляваш кораб???
- А сър Моридин яде ли агнешко???
- Ми всъщност... Не!
- Тъй ли? Е, ще се оправим някак! Изпъни платната!!!
- Какви платна бе!?! Скъсани са!
- Нищо де! Ние сме добре, нали?

Ама как пак ми се пише нещо подбно, не е истина просто!!!

Edit!
"Салфетката на Леонардо"!!!

[Daggerstab]

Аз по едно време мислех да запазя стария форум на Бард и да го издадем в книжно тяло, щяхме да забием салфетката на Леонардо оземи.

Не си казал, не съм извадил Златния архив.

[Marfa]

А че ти чакаш да ти кажат ли?! Отстъпник!

[Interpreter]

Аз по едно време мислех да запазя стария форум на Бард и да го издадем в книжно тяло, щяхме да забием салфетката на Леонардо оземи.

Не си казал, не съм извадил Златния архив.

Ми вади Може и многотомен корпус да се издаде

Марфа, "гъдулка" не помня да съм вкарвал, но лютня имаше. А Феаноре и Фаерине ги помня, да Толкова се бяхме заобичали с тях по едно време, че още малко щяхме да заживеем тримцата на съпружески начала - само дето им бърках половете

[Muad_Dib]

100 пъти по-яко е сега. След като наистина следя форум, който преди дори не докосвах... Много хора станаха много по-готини последните няколко месеца, някой пораснаха, други приеха с усмивка, че са си дърти и не се ядосват от това. Въобще обичам си Шадоуденс много стабилно от един момент натам, нищо че не съм част от него .

п.с. ще предам статията си за 24 в края на 2011, написал съм първия пасаж и сега го редактирам .

[Moridin]

1) Не коментирам хората дали са станали по-пичове, а това, че тогава нямаше дрязги между тях. И да - това е хубаво. Доста даже. Пък сега го няма

2) Валери, ше те дрънкам! Мое ли така да пуснеш сега друг линк и да дадеш хлебец на Марфиния онанизъм по Хрониките????? Никой няма да коментира оригиналната тема, хлип....

[Marfa]

Ко да й коментирам, кефи ма!!!!!

[Morwen]

Мен пък ме кефеше Задругата на форума, тя ми беше първото прочетено и писано такова нещо. Ех, ако го имаше и Драгънай запазен някъде...
Кой е дърт, Никола, само да попитам?

[Moridin]

Ма Задругата не беше гавра, което автоматично я сваля около сто нива под Хрониките

[Marfa]

Ихххх, как ми се дописаха и дочетоха същевременно едни Хроники ся

[Interpreter]

Кой е дърт, Никола, само да попитам? Evil or Very Mad

Предполагам, че се отнасяше за мен, но то е просто от ревност

Сериозно, мислил съм си, че некои неща като форума на Бард отпреди 5 г. ако се издадат, може да предложат безценен изследователски материал за социолингвисти, културни антрополози, парапсихолози и психопатолози