аре и от мен ЧРД на бат' УИЛИ с един негов EVERGREEN
Старикът Време носи, драги мой,
торба, която пълни непрестанно
със милостиня - хапки и огризки,
храна за страшната ламя Забрава.
Тез хапки са делата ни, които
тя в миг поглъща; подвизите наши,
които чезнат в гладната й паст,
едва извършени. Човек, Ахиле,
със постоянно лъскане поддържа
честта си бляскава; не го ли прави,
увисва като ризница ръждива
за смях на всички. Случаят лови!
Пътечката на Славата е тясна
и има място само за един.
Поемай в нея и не я отстъпвай,
защото честолюбието ражда
безчетни синове и всички те
се блъскат с лакти. Ако ти се дръпнеш -
съвсем или отчасти, - те ще хлуйнат
край теб като поток и ще се видиш
останал на опашката или
като жребец от първата редица,
препънал се във сблъсъка, ще бъдеш
изпотъпкан от страхливия поток
на тез след теб. Нищожното, което
извършват други днес, ще скрие бързо
огромното, което ти си сторил
във прежни дни. Защото тоя свят
като салонен домакин подава
едва-едва ръка на госта, който
си тръгва, а обятия разперил,
политва към пристигащия. Тъй е:
"Добре Дошъл" усмихва се широко,
"На Добър Път" въздиша издълбоко.
Заслужилият нека не очаква
награда за отминали дела,
защото всичко - хубост, дарба, здраве,
висока служба, обич, родовитост,
приятелство - да, всичко е подвластно
на завистливото и злобно Време.
Една черта сродява всички хора:
наклонността да възхваляват в хор
по-новата дрънкулка, па макар тя
да е изливана във стара форма,
и да скъпят праха, щом позлатен е,
над златото, покрито с прах. Човек
цени, което вижда във момента,
затуй, велики, цялостни геройо,
не се чуди, че гърците започват
да падат на колене пред Аякса -
предметите в движение привличат
окото ни по-лесно от онези,
които са в покой. Ти вече беше
на гребена на славата и пак
би могъл да го яхнеш, ако сам
не се погремеш жив и не заключиш
във шатъра си името на оня,
чиито подвизи из туй поле
посеяха раздор сред боговете
и Марса тласнаха да се намеси
във битката!
ШЕКСПИР
"Троил и Кресида"