ShadowDance

Ами сигурно ви се е случвало да са превивате от смях над някоя книга, да четете и настроението ви рязко да се подобри и всичко наоколо да стане някак по-слънчево. И така – кои са книгите или авторите, които са успели да ви “погъделичкат”, и да ви накарат да се смеете, докато обръщате страниците? А кои от книгите, които са ви разсмели, са били и нещо повече от източник на веселие (което само по себе си е достатъчно да направи една книга ценна, предвид максимата, че смехът е здраве).

Лесно бих залитнала към Пратчет, но такава тема вече си има .

И така, поставям начело книгата, която днес се спомена в един разговор, защото покрай нея се замислих на тази тема – Швейк. Четох я преди години и от време на време препрочитам по някоя и друга част от нея. Имам си любими сцени, като сред тях са и тези с Фелдкурат Ото Кац.

Параграф 22 – ей на тази книга съм се радвала особено много. Абсурдът ме забавлява неимоверно, поради което и един роман на абсурда нямаше как да не ми стане любим.

Нататък... повечето неща на Удхауз – от един момент нататък става еднообразен, но първите неща, които съм чела, наистина са ме карали да се смея с глас . Разказите от “Стрихнин в супата” например.

"Моето семейство и други животни" на Джералд Даръл:) Е над тая книга съм се смяла сама като някое куку:) На Пратчет чак да се смея - не, ама до подхилване съм стигала без проблеми. Също и "Добри поличби" ми е тази категория. А Удхауз толкова ме беше впечатлил, че чак го сънувах като го прочетох за първи път. Ся, верно е, че историите там си приличат, не мога да си кривя душата, обаче пък не пречи да са разказани по един твърде забавен начин:)

"Никога, никъде, никой" на Нийл Гейман :) Баси дебилните изречения имаше в тая книга :) Друго не-пратчетово и не-адамсово... Избрани фрази от това-онова. Ранкин, Гудкайнд (първите една две, да бе, сериозно :)) и откъслечни лафове от къде ли не :)

Ай, ай, ай – как го пропуснах Адамс – Рол, thanks за напомнянето, че самият спомен за Марвин ме кара да се усмихвам.

Удхауз ми дойде в повече, просто защото в един момент наистина го консумирах в несметни количества. “Преядох” един вид . Но изказът му е просто великолепен – а да го четеш в оригинал си е още по-вълнуващо и развеселяващо.

"Мисия Земя" - толкова пъти съм препрочитал някои смешни моменти, че ги знам наизуст.
Майкъл Маршал Смит също има някои феноменално забавни диалози.
"Евангелието според Биф Шамара" и "Забавна Библия" също са покъртително смешни, особено ако си неверник като мен.
И естествено тирадите и цялостната личност на някои просто уникално комични герои от Malazan Book of the Fallen - Lady Envy, Iskaral Pust etc. Но не и Kruppe!

Kruppe kickz azz!
Не толкоз, че хуморът му е як, ама е бати якия изрод

Е стига сте дразнили бе! Не е правилно тъй, да знаете!

Виноват. Sorry.



P.S. Kruppe sux бе, няма да се научите и това си е.

Съжалявам, но няма как да не спомена Пратчет. Повечето книги от Диска съм ги чел в трамвая (много им удобен форматът ) и си представям как са ме гледали хората. През повечето време бях ухилен до ушите.

А тя баба ми като чете "Жътварят", се смя гласно през две минути.

Днес пък се изхилих с глас на някои моменти от "Нова пролет"

Ми Адамс. Даже като се замисля май това е единственото.... Мне... Значи има един писател със звучното име Сан Антонио. Е тоя е луд. Щях да падна от смях. Иначе много книги са ме размивали ама само в определени моменти... А Удхаус не съм чел (убийте ме сега с камъни за назидание на другите). Нещо не ме радва тоя човек ....

На мен честичко ми се случва да се смея с глас на моменти от книги, затуй са ми някак прекалено разхвърляни тези моменти, за да кажа нещо конкретно...
На Джералд Даръл наистина много се смях, сега кат го спомена Марфа си присетих Друго, друго... А, да - на "Вождът на червенокожите" на О`Хенри - страшно смешен ми беше, ненам що

...

Само вече споменатите Пратчет, Адамс и Удхаус ми идват наум в момента... Леонид Филатов, една поема за Федот...

За Удхаус мога да разкажа :) Веднъж реших да си облекча чакането пред кабинета на личния лекар (минимум час), и си взех с мен книжката с разкази, която тъкмо четях. И просто... такъв кикот в коридор на болница не сте чували :) Хората ми хвърляха странни погледи от време на време, но аз си умирах от хилеж и нищо не можех да направя :)

Еми сещам се за например Марк Твен:) Неговите "Глупаци в чужбина" са пример за сносен сарказам и великолепна ирония. (само като си припомня как хранеше португалците се ухилвам тъпо от ухо до ухо:)
"Чичовци" на Вазов
"Бай Ганьо" на Алеко

...

Мда, добре че ми напомни, Марк Твен е абсолютен класик и често е заплашвал да ме умори от смях.